Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 11.07.2025, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Административно наказателно дело 97/2025
Вид
Решение № 148
Подписан
11.07.2025
В сила
05.08.2025
Състав
АНТОНИ ИВАНОВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Девня, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря С. ЕМ. Г. като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253120200097 по описа за 2025 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Р. Д. С., ЕГН: **********, срещу ЕФ серия К № 7857812. Със същия на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 800. 00 лв. /осемстотин лв./.

Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, а в условията на евентуалност да го измени, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично и не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище с което поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище с 1 което оспорва въззивната жалба. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :

В 13. 43 ч. на 12. 07. 2023 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна, по път 2702, до Гробищен парк, възз. Р. Д. С. управлявал пътно превозно средство с ДК№ **** /негова собственост/, със скорост 86 км. / ч., при максимално определена за пътния участък – в населено място – 50 км. / ч., което било установено с помощта на АТС № 120 ссf 3. След документална проверка било установено, че въззивникът бил санкциониран в предходен период от време с ЕФ серия К № 5300472 /влязъл в законна сила на 06. 01. 2023 г./ за същото нарушение.

Съставен бил ЕФ серия К № 7857812. В сроковете по чл. 189, ал. 5, ал. 6 от ЗДвП не били депозирани писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, вкл. и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство или писмени възражения.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Съдът намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на абсолютните такива, даващи основание за цялостна отмяна. ЕФ съдържа необходимите реквизити и е надлежно получен.

Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното нарушение.

2

От обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът в 13. 43 ч. на 12. 07. 2023 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна, по път 2702, до Гробищен парк, като водач на пътно превозно средство с ДК№ СВ **** РР /негова собственост/, го е управлявал със скорост 86 км. / ч., при максимално определена за пътния участък – населено място – 50 км. / ч. Това било установено с помощта на АТС № 120 ссf 3. След документална проверка било установено, че въззивникът бил санкциониран в предходен период от време с ЕФ серия К № 5300472 /влязъл в законна сила на 06. 01. 2023 г./ за същото нарушение - за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е било наложено административно наказание Глоба, което обуславя повторност. Горното съдът прие въз основа на кредитираните писмени материали.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.

Доколкото превишаването на максимално разрешената скорост е с 36 км. / ч. и ЗДвП визира в такива случаи конкретен размер на налаганото, съдът не следва да коментира въпроса относно същото.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно, поради следното: не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят цялостна отмяна, като нарушението се доказа по безспорен и категоричен начин. Безпротиворечиво се установи, че разглежданото е извършено в условията на повторност, доколкото е налице предходно санкциониране на същото лице, за идентично нарушение - с ЕФ серия К № 5300472, връчен на 22. 12. 2022 г., влязъл в законна сила на 06. 01. 2023 г., вкл. и заплатен на 05. 01. 2023 г. Следва да бъде отбелязан интензитета с който въззивникът осъществява нарушаване на ЗДвП, което е видно от приложената 3 справка, като извода, който се налага е, че санкционирането очевидно не повлиява на поведението му на пътя, респективно отпадане на наказанието още по – малко би подействало в тази насока.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на ОД – МВР – Варна следва да се присъди сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

С оглед изложеното съдът счита, че разглеждания ЕФ следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К № 7857812, с който на Р. Д. С., ЕГН:

**********: за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 800. 00 лв. /осемстотин лв./.

ОСЪЖДА Р. Д. С., ЕГН: ********** да заплати в полза на ОД – МВР – Варна сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4