Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 778 от 06.03.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11428/2024
Вид
Решение № 778
Подписан
06.03.2025
В сила
09.04.2025
Състав
Димитър Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. Варна, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Д. при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Д. Гражданско дело № 20243110111428 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с правно чл.124 ГПК, предявена от от Х. И. И. ЕГН:********** от гр.Варна ул."****" 11 вх.Г ет.8 ап.88, чрез адв. С. Х. от Адвокатска колегия - Варна, против С. С. Б.

ЕГН:********** от гр.Варна ж.к."****" 12 вх.1 ет.5 ап.15, Ж. Х. Х.

ЕГН:**********, Х. Ж. Х. ЕГН:********** двамата от с.**** ул."****"14 Община ****, С. Ж. Х. ЕГН:********** от гр.Варна ж.к."****" 308 вх.6 ет.7 ал.124, К. Л. С. ЕГН:********** от с.****, Община ****, Р. Т. В.

ЕГН:********** от гр.Варна ж.к."****" бл.40 вх.В ет.5 ап.45, Д. Т. Д.

ЕГН:********** от гр.**** ул."****" № 25 и И. П. Д. ЕГН:********** от гр.Варна ул."****" 13А, с която е заявен за разглеждане предявен положителен установителен иск за да признаете за установено по отношение на С. С. Б. ЕГН **********, от гр.Варна ж.к."****" 12 вх.1 ет.5 ап.15, Ж. Х. Х.

ЕГН **********, Х. Ж. Х. ЕГН **********, двамата от с.**** ул "****" 14 Община ****, С. Ж. Х. ЕГН ********** от гр.Варна ж.к."****" 308 вх.6 ет.7 ап.124, К. Л. С. ЕГН **********, от с.****, Община ****, Р. Т. В. ЕГН **********, от гр.Варна ж.к."****" бл.40 вх.В ет.5 ап.45, Д. Т. Д. ЕГН **********, от гр.**** ул."****" № 25 и И. П. Д. ЕГН ********** от гр.Варна ул."****" 13А, за признаване за установено, че ищецът е собственик, по силата на изтекла в негова полза през периода от началото на 2010г. до настоящия 1 момент, в т.ч. и до датата на смъртта на А**** - 1****г., на 1/2ид.ч. от недвижим имот — апартамент № 15, находящ се в гр.Варна ж.к."****" 11 вх.2 ет.5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.492.2.15 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, находящ се на ет.5 в жилищна сграда с ид. ****.492.2 с предназначение: Жилищна сградамногофамилна, разположена в поземлен имот с ид.****.492, с Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент №.15, брой нива на обекта: 1, с площ 60,90кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, коридор и две тераси, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ****.492.2.14, под обекта - ****.492.2.12 и над обекта -****.492.2.18, заедно с принадлежащото му избено помещение/без посочен номер в акт за собственост/ с площ 2,20кв.м., както и 2,3217% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата.

Претендира разноски

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот — апартамент № 15, находящ се в гр.Варна ж.к."****" 11 вх.2 ет.5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.492.2.15 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, находящ се на ет.5 в жилищна сграда с ид. ****.492.2 с предназначение: Жилищна сградамногофамилна, разположена в поземлен имот с ид. ****.492, с Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент №.15, брой нива на обекта: 1, с площ 60,90кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, коридор и две тераси, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -****.492.2.14, под обекта - ****.492.2.12 и над обекта - ****.492.2.18, заедно с принадлежащото му избено помещение/без посочен номер в акт за собственост/ с площ 2,20кв.м., както и 2,3217% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата.

Твърди се, че на 19.12.2002г. **** и **** С. му прехвърлили чрез покупко-продажба 1/2ид.ч. от описания по-горе недвижим имот. Сделката била обективирана в Нотариален акт за покупко продажба № ****, том II, рег.

№ 4596, дело № 654/2002г. на Нотариус **** Д. - рег.№ **** в регистъра на НК-****, с район на действие - района на ВРС, вписана като Акт ****, том 2

LIX, дело № 13161/2002г., вх.рег.№ ****г. на СВ****.

Твърди, че на същата дата - 19.12.2002г. **** и **** С. му прехвърлиха, срещу задължение за гледане и издръжка, 1/2ид.ч. от описания по-горе недвижим имот. Сделката е обективирана в Нотариален акт №****, том II, рег.

№ 4597, дело № 655/2002г. на Нотариус **** Д. - рег.№ **** в регистъра на НК-****, с район на действие - района на ВРС, вписна като Акт **** том LIX, дело № 13158/2002г., вх.рег.№ 19691/19.12.2002г. на СВ****.

Твърди, че към датата на сключване на посочените по-горе две сделки 19.02.2002г. нямал сключен граждански брак.

Твърди, че с прехвърлителите му **** го свързвали и емоционални и роднински връзки - **** С. е сестра на баба му по майчина линия - ****, като и при двете сделки беше запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване за двамата прехвърлители. Твърди, че прехвърлителите го помолили след тяхната смърт да остави осиновената им дъщеря А**** да живее в жилището, въпреки поведението й спрямо тях.

Твърди, че **** починал на 18.08.2008г., с което неговото право на ползване на апратамента било погасено.

След смъртта на ****, осиновената дъщеря на прехвърлителите - А**** започнала да упражнява системен, жесток психически и физически тормоз над прехвърлителката **** С.. Поради това, за да спре тормоза над прехвърлителката му, бил принуден от А**** да й дари ½ ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, като сделката е обективирана в Нотариален акт за дарение ****, том IV, рег.№ ****, дело № 616/2008г. на Нотариус **** Д. - рег.

№ **** в регистъра на НК-****, с район на действие - района на ВРС, вписана като Акт ****, том CXV, дело № 28395/2008г., вх.рег.№ 35891/09.12.2008г. на СВ****. Твърди, че при дарението си запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.

Твърди, че А**** както към момента на дарението през м.декември 2008г., така и след това посещавала епизодично имота, не го ползвала, не се интересувала от него, нито от майка си /осиновителката й/ и никой не знаел къде се подвизава. Твърди, че тя системно тормозеше майка си /неговата прехвърлителка/ **** С..

Твърди, че на 28.03.2009г. **** С. починала и нейното право на ползване се погасило, като по този начин ищецът останал собственик на 3

1/2ид.ч. от описания апартамента и ползвател на целия имот (на 1/2ид.ч. от правото на ползване в качеството му на собственик и на 1/2ид.ч. по силата на запазеното му право на ползване).

Твърди, че изпълнил молбата на прехвърлителите и оставил **** С. да живее в апартамента. Твърди, че съседите му се обаждали периодично и го информирали, че тя разпродава обзавеждането. Разбрал, че към края на 2009г.

**** С. била заминала за Полша.

Твърди, че в началото на 2010г. **** му се обадила по телефона и му съобщила, че се намирала в Полша и че повече няма да се връща в България.

Казала му „апартаментът си е твой, както искаха старците и прави с него каквото решиш".

Твърди, че направил ремонт на жилището и го отдавал под наем и от тогава до сега го владее без прекъсване и получава наема, спокойно без никой да е оспорвал правото на собственост върху прехвърлената на **** С., чрез принуда, 1/2ид.ч. и се считам за собственик на целия апартамента (1/2ид.ч., на дериватно основание, чрез посочените по-горе сделки и 1/2ид.ч. по силата на придобивна давност през периода от началото на 2010г. до настоящия момент).

През 2023г. разбрал след обаждане от полицията, че **** С. е починала в Полша, като по-късно установил, че това се е случило на 1****г., като служебно, чрез Министерството на външните работи, е бил съставен Акт за смърт № ****/14.09.2021г.

Твърди, че в началото на 2024г. му се обадили няколко от ответниците и му съобщили, че „получили съобщения и по неизвестни причини имали да плащат данък за твоя /т.е. за неговия/ апартамент във Владилсавово". След направени справки установил, че ответниците били конституирани служебно, като данъчно задължени лица, в т.ч. и без да са отчетени квотите им в съсобствеността. Твърди, че никой от тях не оспорвал правото му на собственост върху целия апартамент, т.е. в т.ч. и по отношение на „дарената” от него на **** С. 1/2ид.ч. от апартамента. Твърди, че тези от ответниците, които се свързали с него, твърдели, че апартаментът е негов.

Твърди, че тъй като майка му **** И.а би била също наследник на **** ****, като нейна първа братовчедка, по майчина линия, починала на 28.07.2019г., то той не се явява наследник по право на заместване на **** 4

****.

Твърди, че докато открие всички ответници за да уредят по предвидения в закона ред въпросът със собствеността му на 1/2ид.ч. от апартамента установил, че част от наследниците на А****, а именно: **** ЕГН **********, **** ЕГН **********, К. **** ЕГН **********, трите от гр.Варна ж.к."****" 6 вх.А ет.2 ап.6 са се отказали от наследството, останало от А****, б.ж. на гр.Варна, починала на 1**** г.

Приема, че с оглед посочените по-горе три отказа от наследство, квотите на ответниците са, както следва: 3/48ид.ч. за С. С. Б. ЕГН **********, от гр.Варна ж.к."****" 12 вх.1 ет.5 ап.15, по 1/48ид.ч. за Ж. Х. Х. ЕГН **********, Х. Ж. Х. ЕГН **********, двамата от с.**** ул."****"14 Община **** и за С. Ж. Х. ЕГН ********** от гр.Варна ж.к."****" 308 вх.6 ет.7 ап.124, 6/48ид.ч. за К. Л. С. ЕГН **********, от с.****, Община ****, по 3/48 ид.ч. за Р. Т. В. ЕГН **********, от гр.Варна ж.к."****" бл.40 вх.В ет.5 ап.45 и за Д. Т.

Д. ЕГН **********, от гр.**** ул."****" № 25 и 6/48ид.ч. за И. П. Д. ЕГН ********** от гр.Варна ул "****" 13А.

В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответниците С. С. Б., Ж. Х. Х., Х. Ж. Х., С. Ж. Х., К. Л. С., Р. Т. В. и И. П. Д. изцяло признават фактите и обстоятелствата, изнесени в исковата молба и признават предявения иск.

Отв. Д. Т. Д. оспорва исковите претенции. Заявява, че не познава ищеца.

Оспорва правото на ищеца да ползва имота, както и причината за смъртта на **** ****. Твърди, че не е давала съгласие за извършване на ремонти в апартамента. Желае да получи полагащата й се част от стойността на имота, както и обезщетение за периода, когато ищецът е отдавал имота под наем. На дадената й от съда възможност, отв.Д. не заяви изрично, дали желае да предявява някакви насрещни искове против ответника, съответно да формулира надлежен петитум на претенциите си, съобразно изискванията на чл.127 ГПК, както и да представи доказателства за заплатена по сметка на ВРС държавна такса, дължима за предявените искове в размер на 4% от цената на всеки от исковете, но не по-малко от 50лв. За всеки от тях, на осн. чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК.

Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният му представител поддържа исковите претенции. Предвид изричното изявление на 5 всички ответници, че признават иска, моли съдът да се произнесе с решение при признаване на иска.

В открито съдебно заседание oтветниците С. С. Б., Ж. Х. Х., Х. Ж. Х., С.

Ж. Х., К. Л. С. не се явяват и представляват.

Отв. Р. Т. В. и И. П. Д. не се явяват. Представляват се от проц. представител, която заявява, че признават исковете.

Отв. Д. Т. Д. се явява лично и заявява, че признава исковите претенции.

Спор между страните няма.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК: ответниците по делото са признали иска, а ищцата моли съда да постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал.3 на чл.237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното, предявеният иск от ищеца против ответниците следва да бъде уважен, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това.