Определение № 42194 от 10.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42194 гр. София, 10.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110108602 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 257675/24.07.2025 г. от адв. М. М. за изменение на решение № 13708/14.07.2025 г. по гр. д. № 8602/2024 г. по описа на СРС, 171 състав в частта за разноските. Излагат се съображения, че върху определеното с решението адвокатско възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвокат М., предоставил безплатна правна помощ на П. Т., следва да се начисли ДДС, за което са изложени съображения и цитирана съдебна практика. Поддържа, че е лице, регистрирано по ДДС, за което са представени доказателства по делото. Моли се за изменение на решението и за присъждане на ДДС върху възнаграждението за безплатна правна помощ в размер на 60.00 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „Профи Кредит България“ ЕООД, с доводи за неоснователност на молбата и искане същата да бъде оставена без уважение.

Съдът като съобрази доводите в молбата, материалите по делото и закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските.

Доколкото молбата е подадена в срок, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата се явява и основателна.

Вярно е, че съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение е противоречива, като е отправено и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по което няма произнасяне. До произнасянето на СЕС настоящият съдебен състав споделя цитираната в молбата на процесуалния представител на ответника по чл. 248 ГПК съдебна практика за дължимост на ДДС. Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.

Следователно върху определеното от съда адвокатско възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, вкл. и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал.

2 ЗАдв. Трайна е съдебната практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т. е.

1 налице е услуга – обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т. е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС (в този смисъл още: решение № 28/13.04.2021 г. по т. д. № 248/2020 г. по описа на ВКС, I т. о.; определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., определение № 8744/06.06.2024 г. по ч. гр. д. № 5209/2024 г.по описа на СГС, IV-Г въззивен състав и др.).

В настоящия случай и видно от приложената справка на л. 106 по делото, адв. М. М. е регистриран по ДДС, респективно определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено с включен ДДС в размер на 360.00лв. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде уважена, като постановеното решение бъде изменено в частта за разноските и в полза на адв.М. М. вместо определеното възнаграждение в размер на 300.00лв. се присъди такова в размер на 360.00лв. с ДДС.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 13708/14.07.2025г., постановено по настоящото гр.д. № 8602/2024г., по описа на Софийски районен съд, I ГО, 171-ви състав, в частта за разноските, с която „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. М. В. М. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 300.00лв., КАТО УВЕЛИЧАВА размера на възнаграждението от 300.00лв. на 360.00лв. с ДДС.

Определението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2