Определение № 22 от 16.01.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. В., 15.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно частно гражданско дело № 20241300500012 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.407, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 101 /11.01.2024г. по описа на ВОС, от С. Б. П.- ответник по гр.д.№ 231/2022г. срещу разпореждане № 780 от 30.03.2022г. по гр.д. № 231/2022г. по описа на РС Л.. Излага се, че с обжалваното разпореждане РС Л. е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист в полза на М. К. М., като майка и законен представител на на непълнолетния М. С. П. против С. Б. П. за постановените привременни мерки по гр.д.№231/22г.на РС Л.-предоставяне на родителски права по отношение на детето, определяне на местоживеене на детето, определяне на режима на лични контакти с детето и присъдената привременна издръжка..

Сочи се, че изпълнителния лист е издаден в полза на М. К. М., като майка и законен представител на детето, а към този момент детето е било непълнолетно/ роден е на 07.07.2005г./ и към момента на постановяване на определението за привременни мерки на 24.02.2022г.

Поддържа се, че разпореждането е постановено в полза на лице, което не е носител на субективното право, поради което е незаконосъобразно.

Иска се отмяна на обжалвания акт, както и спиране на изпълнително дело №20231630420178 на ДСИ при СИС на РС М. до произнасяне по частната жалба.

ВОС в настоящия си състав намира частната жалба за процесуално допустима. Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното разпореждане е от категорията на вторите, частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

1

По същество е неоснователна, поради следното:

Видно от гр.д.№ 231/22г. по описа на ЛРС, производството е за прекратяване на брака с развод с правно основание чл.49, ал.1 СК и е образувано с предявяване на 09.02.2022г. на искова молба от М. К. М. П.а против С. Б. П..

С определение от открито съдебно заседание от 24.02.2022г. е постановил привременни мерки по гр.д.№231/22г.на РС Л., като е предоставил на майката родителски права по отношение на детето, определил е местоживеене на детето, както и режима на лични контакти на бащата с детето, и е определил привременна издръжка за бъдеще време.

С молба от 16.03.2022г. ищцата е поискала издаване на изпълнителен лист на основание определение от открито съдебно заседание от 24.02.2022г, за изпълнение на постановените привременни мерки.

С разпореждане №684/16.03.2022г. по гр.д.№ 231/22г. на ЛРС молбата е оставена без движение с указания за подписване и от детето. Молба от 30.03.2022г. ищцата е изложила доводи за липса на необходимост от подписването на молбата от детето с оглед характера на брачното производство, и е поискала издаването на изпълнителен лист по делото.

С разпореждане № 780 от 30.03.2022г. по гр.д. № 231/2022г. по описа на РС Л. е постановено да бъде издаден изпълнителен лист в полза на М. К. М., като майка и законен представител на М. С. П. против С. Б. П.. На основание определение

№217/ 24.02.2022г е издаден изпълнителен лист

№72/30.03.2022г. на ЛРС.

Производството е приключило с решение №367/06.12.2022г., което не е влязло в сила, и с което е допуснато предварително изпълнение в частта на присъдените издръжки. В тази част, с разпореждане №41/09.01.2023г. по гр.д.

№ 231/22г.на РС Л. и по молба на ищцата, е издаден изпълнителен лист.

Разпореждането е обжалвано от ответника и с определение №187/19.04.2023г. по в.ч.гр.д.№115/2023г. на ОС М. е отменено и е обезсилен издадения изпълнителен лист.

При така установените факти и обстоятелства, ВОС намира следното:

Видно от гр.д.№ 231/22г. по описа на ЛРС, исковото производство е образувано и се движи като брачно, и е за прекратяване на брака между РС Л. е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист в полза на М. К. М. и С. Б. П. с развод на правно основание чл.49, ал.1 СК, като още при предявяване на иска на 09.02.2022г, детето на страните е било навършило 14 години.

Видно от определение от 24.02.2022г. , с което ЛРС е постановил привременни мерки по гр.д.№231/22г.на РС Л., включително привременна издръжка за бъдеще време на детето е посочено, че същата с се дължи на детето, чрез неговата майка и законен представител.

Ответникът не е възразил относно така посочения петитум на исковата молба, нито не е поискал изменение на определението за привременни мерки в тази част, съгласно чл.323, ал.3 от ГПК.

Изпълнителния лист се издава въз основа на изпълнително основание, което в 2 случая е определението на РС Л. и възпроизвежда дословно същото.

Разпореждането за издаване на изпълнителен лист, респективно самият изпълнителен лист не би могъл да се различава от изпълнителното основание, въз основа на което е издаден. Обратното би означавало да бъде подменена волята на съда, постановил изпълнителното основание. Разпореждането е издадено в полза на детето, представлявано от ищцата срещу ответника, така както е посочено в определението, поради което разпореждането не е незаконосъобразно.

Следва да се има предвид, и че исковото производство по гр.д.№ 231/2022г. на ЛРС е брачно, със страни двамата съпрузи, и съгласно чл.323 , ал.1 ГПК по молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.

В тази хипотеза на постановяване на привременни мерки в производство за прекратяване на брака с развод, законодателят е предоставил правото на всеки от родителите да поиска определяне на привременни мерки, включително и по отношение грижата за децата и тяхната издръжка.

Тази хипотеза следва да се различава от хипотезата на предявен иск за издръжка , съгласно чл.143 СК, в който правото да предяви иск за издръжка е предоставено на детето, представлявано или подпомагано от единия родител.

С оглед изложеното съдът намира, че частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, както и искането за спиране на изпълнителното производство до произнасяне на съда по частната жалба, тъй като същата не подлежи на касационно обжалване, съгласно т.1 ТР № 5/12.07.2018г. по т.д.№5/2015г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед горното,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх.№101/11.01.2024г. ,по описа на ВОС, подадена от С. Б. П.- ответник по гр.д.№ 231/2022г. срещу разпореждане № 780 от 30.03.2022г. по гр.д. № 231/2022г. по описа на РС Л., както и искането за спиране на изпълнително производство №20231630420178 на ДСИ при СИС на РС М. до произнасяне на съда по частната жалба.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4