Решение № 330 от 16.05.2019, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 78/2019
- Вид
- Решение № 330
- Подписан
- 16.05.2019
- В сила
- 26.01.2023
- Състав
- МИРОСЛАВ РУМЕНОВ САНЕВСКИ
Други актове по делото
- Определение № 79 от 17.01.2019 · МИРОСЛАВ РУМЕНОВ САНЕВСКИ
- Разпореждане № 295 от 29.01.2019 · МИРОСЛАВ РУМЕНОВ САНЕВСКИ
- Разпореждане № 1164 от 19.04.2019 · МИРОСЛАВ РУМЕНОВ САНЕВСКИ
- Разпореждане № 1388 от 16.05.2019 · МИРОСЛАВ РУМЕНОВ САНЕВСКИ
- Разпореждане № 4125 от 17.12.2019 · МИРОСЛАВ РУМЕНОВ САНЕВСКИ
- Разпореждане № 260013 от 09.02.2023 · МИРОСЛАВ РУМЕНОВ САНЕВСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 135 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 65, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 77 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
16.05.2019
Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
09.05.
2019 на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана
Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско
78
2019 дело № по описа за година.
Н.П.Б., ЕГН: *********, е предявила срещу О.Н.М., ЕГН: ********** и М.В.М., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Ищцата иска съдът да постанови решение, с което да обяви за недействителен спрямо нея сключения между ответниците договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с административен адрес: гр. Дупница, ж.к. ,,Развесена върба“, блок № 2, вход А, етаж 5, апартамент № 37, със застроена площ от 89,98 кв.м., заедно с прилежащите части към самостоятелния обект: мазе № 7, с площ 9,67 кв.м. и 2,02 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том III, peг. № 8594, дело № 730 от 26.10.2018г. на нотариус Д.Г., с район на д-вие ДРС.
Претендира разноски.
Ищцата твърди, че е кредитор на ответницата О.Н.М. по силата на следните две облигационни правоотношения:
На 06.10.2009г. между Н.П.Б. и О.Н.М. е сключен Договор за заем, по силата на който първата е предоставила в заем на втората сума в размер на 59 670.00 лв. Съгласно чл.
2 от договора, сумата е била предадена на заемателя в пълен размер преди подписването на договора, като договорът служи за разписка за дадената в заем сума. Страните са се уговорили, че заемната сума следва да бъде върната не по-късно от 30.06.2018г. на равни месечни вноски, всяка по 500.00 лв., платими до 30-то число на месеца, за който се отнася плащането. По-късно, на 27.08.2014г., Н.П.Б. и О.М. са подписали Анекс № 1 към договора за заем, по силата на който О.М. е признала за дължим остатък сумата от 23 000.00 лв., която е следвало да бъде върната най-късно до 30.06.2018г. Длъжницата е извършвала частични плащания по сключения Договор за заем и Анекс № 1 към него, по банков път, в общ размер от 4 940.00 лв.
Отделно от това, ответницата О.М. има задължение към ищцата по Запис на заповед от 28.08.2018г., по силата на който О.М. се е задължила да плати на Н.Б. сумата в размер на 35 000.00 лв., платими на изрично посочен падеж, а именно датата 29.12.2018г. Плащания по Записа на заповед не са извършвани.
Ищцата сочи, че на 26.10.2018г., с цел да осуети евентуално принудително изпълнение, насочено срещу притежаваното от нея недвижимо имущество, ответницата О.Н.М. се е разпоредила в полза на сина си, ответника М.В.М., с притежаваната от нея 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** и административен адрес: гр. Дупница, ж.к. ,,Развесена върба“, блок № 2, вход А, етаж 5, апартамент № 37, със застроена площ от 89,98 кв.м., заедно с прилежащите части към самостоятелния обект: мазе № 7, с площ 9,67 кв.м. и 2,02 % ид.ч. от общите части па сградата и от правото на строеж. Сделката е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том III, peг. № 8594, дело № 730 от 26.10.2018г. на нотариус Д.Г., с район на д-вие ДРС.
Ищцата твърди, че в следствие на посочената разпоредителна сделка, ответницата не разполага с никакви активи, срещу които да бъде насочено принудително изпълнение. Извършената продажба е била предназначена да увреди кредитора, поради което са налице предпоставките на чл. 135 от ЗЗД за обявяване на сделката за недействителна по отношение на ищцата.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците, които изразяват становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорват, че ищцата е кредитор на ответницата О.М. по описаните в исковата молба правоотношения. Възразяват, че посоченият в исковата молба договор за заем е недействителен и сключен при условията на измама по смисъла на чл.27, предл. 3 от ЗЗД. Твърдят, че О.М. никога не е получавала посочената сума от 59 670.00 лева от ищцата.
Ответниците твърдят, че за част от сумата по договора за заем, възлизаща на 36 670.00 лева, О.М. е била принудена да прехвърли на заемодателката собствената си къща срещу частично погасяване на дълга, както и да подпише анекса от 27.08.2014г., с който задължението й било редуцирано на 23 000.00 лева. Тази сума е следвало да бъде изплатена до месец юни 2018г.
При изпадането й в невъзможност да погаси тази сума, и под постоянната заплаха, че ще бъде изхвърлена от единственото си жилище, както и при условията на крайна нужда, ответницата О.М. е била принудена да подпише Запис на заповед с дата 28.08.2018г. за сумата в размер на 35 000.00 лева, която е следвало да изплати в изключително кратък срок от 4 месеца и то наред със сумата от 23 000.00 лева, остатък от договора за заем, което на практика я е поставило в изключително затруднено положение и финансова невъзможност. На практика, след като е изгубила и двата си имота, ответницата О.М. е останала задължена със сумата 58 000.00 лева т.е. почти толкова, колкото е била и първоначалната сума от 59 670.00 лева. Ищцата е уверявала ответницата О.М., че това е само формалност за запазване на сроковете за плащане и че никога не би си позволила да пристъпи към други действия.
Сочат, на второ място, че ищцата не била изпълнила задължението си по чл. 537, вр. с чл. 477 от ТЗ, препращаща към уредбата на менителницата, където е предвиден срок за предявяване от една година, така както е предвидено и в самия Запис на заповед, което е лишило ответницата О.М. от възможността да я протестира по реда на чл. 496, т.3 от ТЗ. От исковата молба и от израза ”отделно от това”, не ставало ясно дали тази сума остава висяща и предмет на евентуални бъдещи искове или се релевира като каузално основание на издадения Запис на заповед. И при двете хипотези издадената заповед не може да постави ищцата в позиция на активно легитимирана страна по иска по чл.135 от ЗЗД. От външна страна издаденият Запис на заповед е редовен и съдържа реквизитите на чл. 535 от ТЗ. При изложените съображения за недействителност на самия договор за заем, обаче считат, че същият не би могъл да служи като каузално правоотношение, произтичащо от договора за заем, по който издадения Запис на заповед обезпечава изпълнение на задължението на заемателя за връщане на сумата. В случаите, когато приносителят посочи каузално правоотношение в обезпечение на изпълнението, по което е издаден менителничият ефект, същият следва да установи съществуването на вземането по посоченото правоотношение т.е. вземане по валидно възникнало заемно правоотношение. По аргумент от чл.535 от ТЗ, формата и съдържанието на Записа на заповед изключват възможността той да служи като доказателство за предхождащи или съпътстващи издаването му каузални правоотношения между издателя и поемателя. Редовният от външна страна Запис на заповед не може да изпълни дори и ролята на разписка по чл. 77 от ЗЗД, удостоверяваща предаване на отразената в текста му парична сума, тъй като по дефиницията на чл. 545, ал. 2 от ТЗ материализира само безусловно обещание на издателя за плащане, не и изявление за получена сума от поемателя.
Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за заем от 06.10.2009г., сключен между Н.П.Б., като заемодател и О.Н.М., като заемател, първата е предоставила в заем на втората сума в размер на 59 670.00 лв., като са се уговорили, че заемната сума следва да бъде върната не по-късно от 30.06.2018г. на равни месечни вноски, всяка по 500.00 лв., платими до 30-то число на месеца, за който се отнася плащането.
Съгласно чл. 2 от договора за заем, сумата е била предадена на заемателя в пълен размер преди подписването на договора, като е уговорено, че договорът служи за разписка за дадената в заем сума.
Видно от приетия като доказателство по делото Анекс № 1/27.08.2014г., О.М. е признала за дължим остатък по договора за заем от 06.10.2009г., сумата от 23 000.00 лв., която се задължила да изплати до 30.06.2018г., на равни месечни вноски, всяка по 500.00 лв., платими до 30-то число на месеца, за който се отнася плащането.
Със същия
Анекс страните са приели за установено в отношенията си, че останалата част от заетата сума, в размер на 36 000.00 лв., е погасена от заемателя чрез прехвърляне на недвижим имот в собственост на заемодателя, съгласно Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу частично погасяване на паричен дълг № 38, том ІІ, рег. 0 3538, дело № 189/27.08.2014г. по описа на нотариус Д.Г., с район на д-вие РС-Дупница.
Ищцата е представила и копие от подписан от ответницата Запис на заповед от 28.08.2018г., по силата на който О.Н.М. се е задължила да плати на Н. П.Б. сума в размер на 35 000.00 лв., на падеж 29.12.2018г. В записа на заповед е посочено, също така, че е платим на предявяване без протест и разноски.
От представеното извлечение от банкова сметка *** „Райфайзен Банк“ се установява, че ответницата е направила плащания по договора за заем в размер на общо 4900.00 лв., като последното плащане е сторено на 14.02.2018г.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том III, peг. № 8594, дело № 730 от 26.10.2018г. на нотариус Д.Г., с район на д-вие ДРС, ответницата О.М. е продала на ответника М.М. притежаваната от нея 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** и административен адрес: гр. Дупница, ж.к. ,,Развесена върба“, блок № 2, вход А, етаж 5, апартамент № 37, със застроена площ от 89,98 кв.м., заедно с прилежащите части към самостоятелния обект: мазе № 7, с площ 9,67 кв.м. и 2,02 % ид.ч. от общите части па сградата и от правото на строеж.
Ответницата е представила като доказателство по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу частично погасяване на дълг № 38, том ІІ, рег. № 3538, дело № 189/27.08.2014г., видно от който О.Н.М. и В.И.М. са прехвърлили на Н.П.Б. собствеността върху Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Дупница, с административен адрес: гр. Дупница, ***, с площ от 762 кв.м., ведно със съществуващата в поземления имот двуетажна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 106 кв.м. В пункт ІІ от нотариалния акт е посочено, че описания недвижим имот се прехвърля на основание чл. 65, ал. 2 от ЗЗД, за погасяване на част от паричното задължение на прехвърлителите към Н.П.Б., произтичащо от Договор за паричен заем, сключен на 06.10.2009г., съгласно който заемателите дължат на заемодателя сума в размер на 59670.00 лв., от които с прехвърлянето на недвижимия имот се погасяват 36670.00 лв., а останалата част от заемната сума в размер на 23 000.00 лв. остава дължима.
По делото е прието като доказателство и удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № 864/25.02.2019г., издадено от общ. Дупница, видно от което ответникът М.В.М. е низходящ от първа степен (син) на ответницата О.Н.М..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Деница Георгиева Гърнева-нотариус с район на действие РС-Дупница и К.Й.К.-управител на клон на „***банка“ в гр. Дупница.
Свидетелката Г.дава показания, че познава ответницата О.М., която й е клиент от около 10 години. Относно сделката по прехвърляне на имот за погасяване на задължение по договор за заем, която свидетелката е изповядала в качеството си на нотариус, споделя, че с нея се свързала собственичката на имота О.М., представила необходимите документи и поискала да бъде изповядана сделката. О.М. споделила на свидетелката, че има задължения по договор за заем и затова, прехвърляйки имота си, ще погаси част от тях, а остатъкът от задължението ще бъде вписан като задължение в нотариалния акт.
Свидетелят К.дава показания, че познава О.М. като клиент на банката, във връзка с дейността й като ЕТ, занимаващ се с търговия на зеленчуци. Тя имала затруднения с изплащането на кредит към банката, който бил обезпечен с ипотека върху къща, собственост на ответницата в гр. Дупница. Преди няколко години О.М. дошла в банката и заявила, че иска да бъде заличена ипотеката от къщата, понеже с нея трябва да урежда други финансови задължения. Споделила, че ще прехвърля къщата на Н.Б., която й е доставчик, и че има натрупани задължения към нея, с оглед на което постигнали уговорка задълженията да бъдат изчистени, чрез прехвърлянето на къщата.
Разпечатката съдържа 53 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7fa5a51-1827-4ff7-ab88-de3f0d6cca62