Определение № 2354 от 11.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2354 гр. Пловдив, 11.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20225300502371 по описа за 2022 година П роизводство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд е сезиран с частна жалба с вх.№23322/12.09.2022г депозирана от „Банка ДСК“ АД ЕИК 121830616, чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Д. против Разпореждане от 13.08.2022г., постановено по ч.гр.д.№6982/2022г обективирано в Заповед №5820 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК ПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК против длъжника А. К. И. с ЕГН-********** за заплащане на сумата от 4 980.93лв, представляваща договорна лихва за периода от 12.07.2018г. до 28.04.2022г. и сумата от 1044.63лв, представляваща лихвена надбавка за забава/ санкционираща/ наказателна лихва, до 30.04.2020г. с размер 13.59 пункта съгласно т.9.1 от Договора за кредит „Експресо компакт“ от 10.03.2017г., а след 30.04.2020г. до датата на подаване на заявлението и ИЛ 13.05.2022г. с размер 6.00 процентни пункта и изчислена на годишна база върху просрочената част от главницата в просрочените погасителни вноски за съответните дни забава. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, по съображения подробно изложени в жалбата. Твърди, че са налице всички законови 1 изисквания за дължимост на претендираното вземане, поради което моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част и постановяване издаването на заповед за изпълнение за претендираните суми.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което жалбата се явява процесуални допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Районният съд е сезиран със Заявление депозирано от Банка ДСК“ АД ЕИК 121830616, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК против А. К. И. с ЕГН-********** . В заявлението се твърди, че вземането произтича от Договор за кредит „Експресо“ от 10.03.2017г., предсрочно изискуем, сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД. Претендираните суми са за неизплатена главница, обезщетение за забава върху просрочената главница, законна лихва, договорна лихва за периода от 12.07.2018г. до 28.04.2022г. и лихвена надбавка за забава/ санкционираща/ наказателна лихва. Към заявлението е приложено копие от договора за кредит „Експресо компакт“ и извлечение от счетоводните книги.

С обжалваното разпореждане, съдът е отхвърлил заявлението, в частта за претендираното сумата от 4 980.93лв, представляваща договорна лихва за периода от 12.07.2018г. до 28.04.2022г. и сумата от 1044.63лв, представляваща лихвена надбавка за забава/ санкционираща/ наказателна лихва, до 30.04.2020г. с размер 13.59 пункта съгласно т.9.1 от Договора за кредит „Експресо компакт“ от 10.03.2-17г., а след 30.04.2020г. до датата на подаване на заявлението и ИЛ 13.05.2022г. с размер 6.00 процентни пункта и изчислена на годишна база върху просрочената част от главницата в просрочените погасителни вноски за съответните дни забава, като касаещо договорената лихва е посочил, че е недопустимо присъждането на възнаградителна лихва след настъпване на изискуемостта на вземането, а касаещо наказателната лихва е приел, че същата е недължима, доколкото надвишава законната лихва, съгласно чл.33 ал.2 ЗПК.

Настоящият съдебен състав споделя направените първоинстанционния съд правни изводи по следните съображения:

2 от

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда възможността съдът да се откаже издаване заповед за изпълнение, поради противоречие на закона и добрите нрави, като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да установи съществуване на вземането си в осъдително исково производство.

В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, според която съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно чл. 33, ал.

1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В конкретният случай, по отношение на клаузата за заплащане на наказателна лихва на основание т.9.1 от Договора за кредит „Експресо компакт“ от 10.03.2-17г., е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузата поради противоречието и на повелителната разпоредба на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, доколкото размерът й е значително по – голям от размера на законната лихва. Ето защо заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това вземане от 1044.63лв, правилно е било отхвърлено от заповедния съд.

Правилно е отхвърлено и искането на заявителя за издаване на заповед за сумата от 4 980.93лв, представляваща договорна лихва за периода от 12.07.2018г. до 28.04.2022, доколкото договорната лихва се претендира за период след настъпване на предсрочната изискуемост – 27.11.2021г., а съгласно разясненията дадени в т.2 от ТР 3/27.03.2019г. по т.д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС, след настъпване на предсрочна изискуемост, уговореното възнаграждение за ползване за последващ период, не се дължи.

Мотивиран от гореизложеното, разпореждането, в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 13.08.2022г., постановено 3 по ч.гр.д.№6982/2022г обективирано в Заповед №5820 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК ПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК против длъжника А. К. И. с ЕГН********** за заплащане на сумата от 4 980.93лв, представляваща договорна лихва за периода от 12.07.2018г. до 28.04.2022г. и сумата от 1044.63лв, представляваща лихвена надбавка за забава/ санкционираща/ наказателна лихва, до 30.04.2020г. с размер 13.59 пункта съгласно т.9.1 от Договора за кредит „Експресо компакт“ от 10.03.2-17г., а след 30.04.2020г. до датата на подаване на заявлението и ИЛ 13.05.2022г., с размер 6.00 процентни пункта и изчислена на годишна база върху просрочената част от главницата в просрочените погасителни вноски за съответните дни забава.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4