Решение № 1358 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1358 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Й. М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100511725 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 6803/15.04.2024 г., постановено по гр. дело № 34320/2022 г. по описа на СРС, 68 състав, е: отхвърлен изцяло предявеният от Й. С. Г. срещу Н. Г. Б., И. Г. Т., Е. Г. Л. и Е. Ц. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за установяване нищожността на договора за продажба, удостоверен в нотариален акт № 163, том ГУ, рег. № 12226, дело № 713 от 21.10.2021 г. на нотариус Ц.С., за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. **** , сключен между ответниците , поради липса на съгласие от ищцата, което според нея е било необходимо като съсобственик - сънаследник по закон на общия наследодател М.В. Г. и собственик на имота , и за отмяна на съставения нотариален акт; отхвърлен изцяло предявеният от Й. С. Г. срещу Н. Г. Б., И. Г. Т., Е. Г. Л. и Е. Ц. С. иск с правно основание по чл. 34, ал. 1 ЗС за съдебна делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. **** , състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помощения , със застрена площ от 65, 12 кв.м., при съседи : изток - двор, запад -стълбище, север- апартамент № 44, юг- апартамент № 46, заедно с принадлежащото зимнично помещение № 2, с площ от 3, 63 кв.м. ,при съседи: изток - мазе № 21 , запад- мазе № 3, север - стълбище , юг - коридор , заедно с 0,978% идеални части от общите части на сградата, построена върху държавна земя, при квоти по 1/4 (една четвърт) идеална част за всеки съдЕ.тел.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Й. С. Г.. Излага, че представеното удостоверение за наследници е с невярно съдържание, поради което нотариусът е бил подведен за това кои са съсобствениците на процесния имот. Поддържа се, че е налице непълнота на доказателствата пред първата инстанция. Твърди се, че от полицията е водено разследване и е било установено, че жалбоподателката има качеството 1 наследник. Твърди се, че е налице неправилно изготвен доклад по делото от страна на СРС.

Моли съда да отмени обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство Е. Ц. С., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен не е установено. Твърди се, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че жалбоподателката няма качеството наследник по закон. Поддържа се, че жалбоподателката е дъщеря на първа братовчедка на наследодателя на страните по делото, която братовчедка е починала преди наследодателя. Твърди се, че ответниците Н. Б., И. Т. и Е. Л. са първи братовчедки на общия наследодател, т.е. по-близки по степен роднини по съребрена линия. Твърди се, че в представеното удостоверение за наследници на М.В. Г. са посочени всички лица, които са в родствена връзка по линия на брат или сестра на ВЕ.чко Л. Г. и С.С. Г.а, но това вписване не създава права за всички тях, а само за тези, които са наследници по чл. 8, ал. 4 ЗН. Твърди се, че в изложения смисъл е и ТР № 3/30.12.1994 г. на ОСГК на ВКС.

Моли съда първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците в първоинстанционното производство Н. Г. Б., И. Г. Т., Е. Г. Л..

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивните жалба е неоснователна, по следните съображения:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД:

Предявени са субективно съединени искове от Й. С. Г. срещу Н. Г. Б., И. Г. Т., Е. Г. Л. и Е. Ц. С. с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за установяване нищожността на договора за продажба, удостоверен в нотариален акт № 163, том ГУ, рег. № 12226, дело № 713 от 21.10.2021 г. на нотариус Ц.С., за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. **** , сключен между ответниците , поради липса на съгласие от ищцата, което според нея е било необходимо като съсобственик сънаследник по закон на общия наследодател М.В. Г. и собственик на имота , и за отмяна на съставения нотариален акт;

Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първата инстанция, които стават част от настоящото изложение. По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

По делото не е спорно и се установява от нотариален акт № 163, том ГУ, рег. № 12226, дело № 713/21.10.2021 г. на нотариус Ц.С., че ответниците Н. Г. Б., И. Г. Т. и Е. Г. Л. са продали на Е. Ц. С. недвижим имот – апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

Страните не спорят, че единствен собственик на имота е бил М.В. Г., който го е придобил по 2 наследство от родитЕ.те си ВЕ.чко Л. Г. и С.С. Г.а, закупили имота по договор за продажба на държавен недвижим имот от 02.07.1984 г. Пред нотариуса са представени удостоверения за наследници, издадени от СО, район „Надежда“, които са приложени по делото с отговора на исковата молба от купувача и не са оспорени от страните.

По делото са представени удостоверения за наследници на М.В. Г. с изх. № УГ013662/06.04.2021г. на СО, район „Надежда”, представено пред нотариуса при сключването на процесния договор за продажба на имот, с изх. № 4082/21.05.20/П на СО, район „Надежда”, с изх. № № РНД21-УГ01-11388 на СО, район „Надежда” за наследниците на ВЕ.чко Л. Г. и с изх. № РНД21-УГ01-11391 на СО, район „Надежда” на С.С. Г.а.

От удостоверението за наследници с изх. № 4082/21.05.20/П на СО, район „Надежда” се установява, че Й. С. Г. е дъщеря на В.А.С., която е дъщеря на А.С.З. – чичо на М.В. Г. по майчина линия (брат на майката С.С. Г.а). Следователно родствената връзка между Й. С. Г. и М.В. Г. е по съребрена линия, като М. е първи братовчед на майка й, а самата Й. е дъщеря на първа братовчедка на М.. Степента на родство между М.В. Г. и ищцата е четвърта степен по съребрена линия.

От удостоверения за наследници изх. № 4082/21.05.20/П, изх. № УГ013662/06.04.2021 г. на СО, както и изх. № РНД21-УГ01-11388 и № РНД21-УГ01-11391 на СО, район „Надежда“, се установяват следните родствени връзки на М.В. Г.: същият е син на ВЕ.чко Л. Г. (баща) и С.С. Г.а (майка). По майчина линия е отразена Е.С.А. – сестра на майката (леля на М.), като нейни низходящи са дъщерите й И. Г. Т. и Н. Г. Б.. По бащина линия е посочен Г. Л. Г. – брат на бащата (чичо на М.), като негов низходящ е дъщеря му Е.

Г. Л.. При така установените родствени връзки И. Г. Т., Н. Г. Б. и Е. Г. Л. се намират с М.В. Г. в родство по съребрена линия от трета степен – първи братовчедки.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН урежда призоваването към наследяване в новия четвърти ред на съребрените роднини от III до VI степен включително, като законодателят изрично е изключил конкуренцията между роднини от различна степен, въвеждайки правилото на изр. 2: низходящият на по-близкия по степен изключва по-далечния по степен роднина, т.е. предимството на по-близкия съребрен роднина се ползва и от неговите низходящи (ако и те са роднини до V степен включително), без да се касае за заместване, а за пряко призоваване и за изключване на по-далечните по степен. Приложено към настоящия случай и с оглед приетото в задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 3/30.12.1994г. по гр.д. № 2/1994 г. на ОСГК на ВС – от установените родствени връзки следва, че И. Г. Т., Н. Г. Б. и Е. Г. Л. се намират с наследодателя М.В. Г. в по-близка степен на съребрено родство – трета степен, докато Й. С. Г. е роднина от по-далечна степен – четвърта степен. При това положение съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН сънаследяване между лица от различна степен не се допуска, тъй като по-близките по степен изключват по-далечните, а законът не допуска конкуренция между тях. Ето защо, при наличие на призовани към наследяване съребрени роднини от по-близка степен – И. Г. Т., Н. Г. Б. и Е. Г. Л. – Й. С. Г. не може да наследява от един и същ ред с тях, тъй като е изключена от действието на правилото на чл.

8, ал. 4, изр. 2 ЗН в полза на по-близките по степен роднини.

С оглед изложеното съдът приема, че не се установява твърдяното от ищеца основание за нищожност на прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт № 163, том ГУ, рег. № 12226, дело № 713/21.10.2021 г. на нотариус Ц.С., с който ответниците Н.

Г. Б., И. Г. Т. и Е. Г. Л. са прехвърлили на Е. Ц. С. процесния недвижим имот – апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. ****. От съдържанието на нотариалния акт и събраните по делото доказателства се установява, че съгласие за разпореждането е изразено от всички лица, легитимирани като собственици на имота към момента на сделката, като сред тях не попада Й. С. Г., доколкото тя не е носител на вещни права върху имота и не е призована да наследява при наличието на по-близки по степен съребрени наследници. При това положение липсва твърдяният порок за липса на съгласие от всички носитЕ. на право на собственост върху процесния делбен имот, поради което искането за прогласяване нищожността на сделката се явява неоснователно.

По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС:

3

Производството е за делба във фазата по допускане.

Предявени са субективно съединени искове от Й. С. Г. срещу Н. Г. Б., И. Г. Т., Е. Г. Л. и Е. Ц. С. с правно основание по чл. 34, ал. 1 ЗС за съдебна делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. **** , състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помощения , със застрена площ от 65, 12 кв.м., при съседи : изток двор, запад -стълбище, север- апартамент № 44, юг- апартамент № 46, заедно с принадлежащото зимнично помещение № 2, с площ от 3, 63 кв.м. ,при съседи: изток - мазе № 21 , запад- мазе № 3, север - стълбище , юг - коридор , заедно с 0,978% идеални части от общите части на сградата, построена върху държавна земя, при квоти по 1/4 (една четвърт) идеална част за всеки съдЕ.тел.

Производството по иска за делба в първа фаза има за предмет установяване кои са собствениците и какъв е обема на техните права и тези въпроси се решават в първата фаза на делбата, като постановеното решение се ползва със сила на пресъдено нещо.

Настоящият състав намира, че в проведеното производство СРС е изпълнил служебното си задължение да осигури участие в делото на всички лица, които се легитимират като съсобственици, като задължителни другари по иска за делба.

С оглед изложеното и предвид изхода на спора по предявения иск за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния делбен имот – апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. ****, който се отхвърля като неоснователен, съдът приема, че предявеният иск за делба също е неоснователен. Обикновената съсобственост е уредена като преходно правно състояние, което може да бъде прекратено по инициатива на всеки съсобственик чрез делба – чл. 34, ал. 1 ЗС, респ. чл. 69, ал. 1 ЗН при наследствена съсобственост, като правото да се иска делба е потестативно субективно право, насочено към ликвидиране на съсобствеността и заместването й с отделни права на собственост. Това право обаче принадлежи само на лице, което има качеството съсобственик към момента на предявяване на иска. В случая, след като се прие за валидна разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт № 163, том ГУ, рег. № 12226, дело № 713/21.10.2021 г. на нотариус Ц.С., се установява, че ответниците Н. Г. Б., И. Г. Т. и Е. Г. Л. са прехвърлили притежаваните от тях идеални части (правото си на собственост) върху имота на другия ответник Е. Ц. С.. По този начин състоянието на съсобственост върху процесния имот е прекратено чрез прехвърляне на правото на собственост от всички съсобственици на трето лице, поради което липсва общност на правото, която да подлежи на съдебна делба. При това положение искът за делба се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.