Решение № 948 от 14.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 948 гр. ****, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деница Славова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20203100103294 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от Б. ХР. АЛ. против ЕК. АЛ. М. с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената й 1/3 част от наследството на ****, б. ж. на гр. ****, починала на 21.03.2018 г., чрез намаляване със същата част на дарствените му разпореждания, направени с 1/ брачен договор от 21.10.2015 г., с нотариална заверка на подписите, рег. № 3222/21.10.2015 г. на Нотариус ****, рег. № 382 на НК, с район на действие ВРС, с което е дарил на наследодателката на ответницата Н. Й. К., б.ж. на гр.

****, поч. на 30.07.2021 г. придобити от него преди брака недвижими имоти, както следва: апартамент № 1 с идентификатор № *** по КК на гр. ****, находящ се в гр. ****, ул. „**** с идентификатор № *** по КК на гр. ****, находящ се в гр. ****, ул. „**** 1/6 ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр. **** с площ от 248 кв.м. и 1/2 ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр. ****, м. „**** с площ от 814 кв.м. и 2/ със Заповед 0912/24.04.2003 г. на Кмета на община **** след декларация рег.

№ 857/07.02.2003 г. на **** с предмет апартамент № 1 с идентификатор № *** по КК на гр. ****, находящ се в гр. ****, ул. „****, ведно с избено помещение №1.

Излага се, че горните имоти са придобити от **** преди сключване на брака му с наследодателката на ответницата на 12.11.1996 г., както следва: за 1 поземлените имоти по наследство от родителите му, а от тях по силата на съдебна делба, извършена по гр.д. № 2945/1982 г. по описа на ВРС, VI състав, за апартамента и гаража, находящи се в гр. ****, ул. „**** по силата на договор за продажба на недвижим имоти срещу задължение за построяване на жилище, обективиран в нот. акт № 186, том LIV, дело 13263/1993 г. и договор за доброволна делба от 22.12.2000 г., с нотариална заверка на подписите, рег.

№ 6729/22.12.2000 г. на Нотариус ****, рег. № 148 на НК, с район на действие ВРС и за апартамента в гр. ****, ул. „**** като обезщетение срещу отчужден собствен имот, за което е издадена Заповед № 2188/27.08.2002 г. на Кмета на община ****. В евентуалност се твърди трансформация на лично имущество на наследодателя.

Ответницата ЕК. АЛ. М. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен.

Твърди се, че правоотношенията, които са възникнали с подписването на брачния договор между съпрузите са възмездни, като престацията на Н.К. се изразява в непрекъснати грижи за съпруга й в продължение на дълги години, предвид тежкото му и продължително боледуване.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковете и моли за уважаването им. Ответникът чрез процесуалния си представител моли да бъдат отхвърлени исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените удостоверения за наследници се установява, че ищцата е наследник по закон на ****, б.ж. на гр. ****, поч. на 22.03.2018 г.

/дъщеря/, заедно с Н. Й. К. /негова съпруга/. Н. Й. К., е поч. на 30.07.2021 г. /в хода на процеса/, като е оставила за единствен наследник ответницата ЕК.

АЛ. М..

**** и Н. Й. К. са сключили граждански брак на 12.11.1996г., видно от акт за сключен гр. брак № 1635/12.11.1996г. Същият е прекратен със смъртта на **** на 22.03.2018 г.

На 21.10.2015г. между **** и Н. Й. К. е сключен брачен договор с нотариална заверка на подписите, рег. № 3222/21.10.2015 г. на Нотариус ****, рег. № 382 на НК, с район на действие ВРС, вписан в Службата по вписванията – гр. ****. В чл. 2 от него страните приемат за установено, че притежават до подписване на договора следното имущество: апартамент № 2

1 с идентификатор № *** по КК на гр. ****, находящ се в гр.

****, ул. „**** с идентификатор № *** по КК на гр. ****, находящ се в гр. ****, ул. „**** 1/6 ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр.

**** с площ от 248 кв.м. и 1/2 ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр.

****, м. „**** с площ от 814 кв.м. Съгласно чл. 3 от брачния договор с т р а н и т е прекратяват съпружеската имуществена общност за горепосочените имоти и решават съпругата да придобие в своя изключителна собственост имотите. Не е уговорена насрещна престация по брачния договор. Единствено е посочено, че съпругът си запазва правото на ползване безвъзмездно и безсрочно върху апартамент № 1 с идентификатор № *** по КК на гр. ****, находящ се в гр. ****, ул. „****, ет. 1, което обаче не се явява насрещна престация, доколкото няма прехвърляне на имуществено благо. В чл. 6 т. 1 и т. 2 от брачния договор е изрично посочено, че всички разходи по време на брака ще бъдат заплащани по равно от двамата съпрузи, което също изключва волята за даване на някаква насрещна престация под формата на издръжка от страна на съпругата, а за гледане изобщо не е включена клауза.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и делба № 45/04.07.1983г., на нотариус при ВРС ****, **** е придобил по наследство от родителите си и съдебна делба, извършена по г.д. от 1979г. на ВРС, 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 250 кв.м., находящо се в гр. ****, ул. „**** , заедно с построена в имота сграда и външен клозет.

Съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за построяване на жилище № 186/12.11.1993г., на нотариус при ВРС ****, **** и брат му **** продават на трети лица собствените си 2/3 ид. части от същия имот, срещу задължението тези лица да построят чрез договор за групов строеж между всички участващи в този договор лица върху цялото дворно място жилищна сграда, като безвъзмездно да придадат в дял на ****, апартамент № 1 с площ от 61.75кв.м., апартамент № 2 с площ от 40.85кв.м., гараж № 3 с площ от 17.29кв.м. и мази № 8 и №9, както и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

Видно от разрешение за ползване №444 от 23.06.2000г., построената сграда, находяща се в гр. ****, ул. „****, е въведена в експлоатация, а видно от протокол от 29.05.2000г., с което е приет строежа, акта за установяване годността на конструкцията преди започване на довършителните работи е издаден на 15.03.1995г.

3

С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 22.12.2000г. съсобствениците на сградата /между които са посочени и **** и Н. Й. К./ са сключили договор за доброволна делба, съгласно който двамата съпрузи **** и Н. Й. К. получават в дял апартамент № 1 с площ от 61.75кв.м., и избено помещение №8 и гараж № 3 с площ от 20,34кв.м., както и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

С решение от 29.10.1982г. по г.д. 2945/1982г. на основание чл. 288 ал. 2 от ГПК /отм./ е поставен в дял на **** **** недвижим имот в гр. ****, м.

„**** с площ от 780 кв.м. Наследници на **** ****, починал на 17.11.1995г. се явяват **** /брат/ и **** /дъщеря на брата ****, починал на 24.07.1994г./, видно от представеното удостоверение за наследници.

Със заповед №2094/21.07.1987г. е отчужден имот в полза на Държавата от собствениците ****, ****, **** и **** ****, недвижим имот за постояване на жилищен блок, като за **** **** е определено обезщетение с двустайно жилище в жилищния блок, който ще бъде построен на отчужденото място между улиците ****, **** и ****.

Съгласно Заповед № 2188/27.08.2002г. на Кмета на община ****, **** и ****, в качеството им на наследници на починалия **** ****, са определени за обезщетяване с обекти, находящи се в гр. ****, ул. **** като за **** са определени апартамент №****

Съгласно Заповед 0912/24.04.2003 г. на Кмета на община **** след декларация рег. № 857/07.02.2003 г., с която **** желае неговата част от обезщетението да се води на името на съпругата му, е изменена Заповед № 2188/27.08.2002г. на Кмета на община ****, като вместо **** е вписана съпругата му Н. Й. К..

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от правна страна:

Предявените по делото искове намират правното си основание в нормата на чл. 30 ал. 1 от ЗН, доколкото се твърди от ищцата, че са извършени от наследодателя й дарения, които накърняват запазената й част.

Съгласно чл. 30 ал. 1 от ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

4

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 30 от ЗЗД е необходимо на първо място да се докаже, че е извършено приживе от наследодателя дарение или множество дарствени разпореждания, /доколкото не се твърди да са извършвани завещания/, и едва на второ място следва да бъде установено, че тези дарствени разпореждания накърняват запазената част на ищеца. За да могат валидно да накърнят запазената част на ищеца, извършените дарения следва да са валидни и да прехвърлят реално вещни права в полза на ответника. Само валидни правни сделки с вещно-прехвърлителен ефект могат да доведат до накърняване на правната сфера на наследника, и само при валидни правни сделки може да бъде постигнат конститутивния ефект на решението по чл. 30 от ЗН /а именно връщане на правото в патримониума на ищеца/.

Поради това на първо място в настоящия процес следва да бъде установено дали посредством брачен договор от 21.10.2015 г., и със Заповед 0912/24.04.2003 г. на Кмета на община **** са извършени валидно дарствени разпореждания от **** в полза на съпругата му Н. Й. К..

1. По твърденията, че с брачен договор от 21.10.2015 г., с нотариална заверка на подписите, рег. № 3222/21.10.2015 г. на Нотариус ****, рег. № 382 на НК, с район на действие ВРС, е извършено дарение:

Съгласно чл. 225 ал.1 от ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. В чл. 225 ал. 2 от ЗЗД е предвидена форма за действителност на договора за дарение на движими вещи и ценни книжа, а в чл. 18 от ЗЗД е предвидена форма за действителност на договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти, а именно те трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

Брачният договор съгласно чл. 37 и сл. от СК от своя страна е договор, с който встъпващите/встъпилите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си. В този смисъл брачният договор по своята същност не е отделен вид договор, а споразумение по чл. 365 от ЗЗД, но сключено от бъдещи или настоящия съпрузи. Това е прието и в мотивите на Tълĸyвaтeлнo peшeниe № 3/2015 г. oт 29.11.2018 г., пocтaнoвeнo пo Tълĸyвaтeлнo дeлo № 3/2015 г., Oбщoтo cъбpaниe нa Гpaждaнcĸaтa ĸoлeгия (OCГK) нa Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд (BKC) - съпрузите могат да не включат в споразумението клаузи относно имуществените си отношения, но ако ги включат, в тази част споразумението е с характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД , а в зависимост от изразената от съпрузите воля може да породи и вещно5 транслативен ефект от момента на влизане в сила на решението за развод.

Доколкото брачният договор е по своята същност споразумение по чл.

365 от ЗЗД, то за него е приложима нормата на чл. 365 ал. 2 от ЗЗД, която сочи, че с взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.

По конкретните вещни права:

В брачен договор от 21.10.2015 г. е посочено, че страните прекратяват съпружеската имуществена общност за процесните имоти и решават съпругата да придобие в своя изключителна собственост същите.

От събраните по делото доказателства обаче се установява, че процесните недвижими имоти, обект на брачния договор, не се явяват собственост на двамата съпрузи в режим на СИО, а са лична собственост на ****.