Определение № 4195 от 17.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4195 гр. София, 17.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002102966 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ингилиз груп“ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат Е. В., срещу решение №242 от 23.12.2024г. по в.гр.д.№335/2024г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №104/27.03.2024г., постановено по гр.д.№716/2022г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което са отхвърлени исковете на „ИНГИЛИЗ ГРУП“ЕООД, ЕИК 200907398, представлявано от Г. Р. И., срещу „МАТРАЦИ СИМЕОНОВ“ООД, ЕИК202410384, по реда на чл.49 от вр. с чл.45 от ЗЗД, с които се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати :

- имуществени вреди, вследствие неизпълнение на задължението му да осигурява безсрочно и безвъзмездно право на преминаване и достъп до собствен на ищеца имот през собствена на ответника улица - ПИ с идентификатор №***, за периода от 17.01.2017г. до 14.02.2020г., както следва : 819.60лева с ДДС за ремонт на повредена метална врата от ответника ; 15 933.60лева с ДДС за ремонт и инсталиране на повредена от ответника климатична инсталация ; 18 620 лева с ДДС за изграждане и монтиране на повредена от ответника система за видеонаблюдение ; 720лева с ДДС за заплатена физическа охрана ;

- претърпени загуби и пропуснати ползи, вследствие неизпълнение от страна на ответника на задължението му да осигурява безсрочно и безвъзмездно право на преминаване и достъп до собствен на ищеца имот през собствена на ответника улица - ПИ с идентификатор №***, за периода от 17.01.2017г. до 14.02.2020г., както следва : 54 825.37 лева с ДДС за преустройство на магазин за обувки ; 7 472.36 лева с ДДС за преустройство на магазин за обувни материали ; 7083.43лева с ДДС за изграждане на осветление в двата магазина ; 30 1

668лева за заплатена неустойка на „ВЕБ 2012“ ЕООД ; 6 384 лева с ДДС за заплатен наем за склад ; 600 488.74лева с ДДС за заплащане на труд /производство по сключен договор за изработка на ишлеме/.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат изцяло уважени.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК, по въпросите:

1.Длъжен ли е съдът да съобрази и анализира всички събрани по делото относими към правилното решаване на спора доказателства, както и изложените по отношение на тях правни доводи и аргументи на страните, да обсъди и прецени тези доказателства и доводи, като изложи мотиви защо едни приема и кредитира, а други – не ;

2.Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства или е достатъчно да обсъди в решението си само доказателствата, които обосновават тезата му, респективно крайния му извод за отхвърляне на предявените искове ;

Твърди се, че въззивното решение е постановено в отклонение на следната постоянната практика на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК : решение №388/17.10.2011г. по гр.д.№1975/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение №331/19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г. на ВКС, ІV г.о., решение №700/28.10.2010г. по гр.д.№91/2010г. на ВКС, ІV г.о. и др.

3.При извършване на преценка дали собственикът на недвижим имот, на когото законово и/или договорно основание осигуряват субективното право на спокоен и безпрепятствен достъп до този имот по начините, по които този достъп е предвиден от съответните одобрени устройствени планове и инвестиционни проекти, действително може да упражнява това свое право на достъп или същият е ограничен/отнет, гражданският съд длъжен ли е да се съобразява с установеното с влязъл в сила съдебен акт на административен съд, в който този въпрос вече е бил изследван и решен ;

4.Гражданският съд може ли да извършва изцяло нова преценка на това дали съществува възможност за достъп до един недвижим имот, различна от предвидената в съотвените одобрени устройствени планове и инвестиционни проекти, при условие, че с влязъл в сила съдебен акт на административен съд, постановен по обжалване на заповед, издадена на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ, този въпрос вече е бил решен ;

5.При условие, че с влязъл в сила съдебен акт на административен съд, постановено по обжалване на заповед, издадена на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ, е установено, че не съществува възможност за достъп до недвижим имот, различна от предвидената в съответните одобрени устройствени планове и инвестиционни проекти, граждански съд извърши ново изследване на същия въпрос и постанови, че такава възможност съществува, ще противоречат ли неговите изводи на вече влязло в законна сила решение ;

6.Забраната на чл.299 ал.1 от ГПК за пререшаване на спор, решен с влязло в законна сила 2 решение, обхваща ли случаите, в които съдебният акт е постановен от административен съд.Несъобразяването от гражданския съд на потвърдената с влязло в законна сила решение, заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ, представлява ли нарушение на разпоредбата на чл.302 от ГПК, съотв. недопустима преценка по реда на чл.17, ал.2 от ГПК на законосъобразността на административния акт ;

7.Допустимо и законосъобразно ли е въззивният съд да предвиди достъп до една производствена сграда/фабрика/ да бъде осъществяван през друга сграда, която структурно и функционално не е предвидена за осъществяване на такава дейност ;

8.Непредоставянето на достъп до имоти на лице, което има такова право, от което за него са настъпили съществени трудности да продължи да извършва своята дейност по занятие, представлява ли причинно-следствена връзка с възникналите впоследствие разходи, сторени от това това лице с цел обезпечаване на неговото икономическо съществуване и продължаване на дейността му.Съставлява ли потвърдената с влязъл в сила съдебен акт заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ доказателство за тази причинна връзка 9.Следва ли преценката дали едно юридическо лице е било увредено, да е основана само на база данните в декларираните годишни финансови отчети.Ако към момента на настъпване на увреждането това лице е реализирало печалба, съставлява ли това основание за отхвърляне на предявения иск за вреди ;

10.Когато съдът не разполага със специалния знания в определена област, длъжен ли е да допусне експертиза, а ако „не“, то следва ли да изложи убедителни мотиви защо е формирал определен свой правен извод. Съставлява ли това нарушение на процесуалните правила.

Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, което е основание за допускането му до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал.1 от ГПК ответникът по касация „Матраци Симеонов“ оспорва предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал.3 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел, че по делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор №***по КК и КР на [населено място], с административен адрес ***, [населено място], [улица], с площ на имота по скица от 1303кв.м., стар №***, кв. ***, парцел *** работилница за обувки, начин на трайно ползване: за кожарската, кожухарската и обувната промишленост, ведно с построените в същия поземлен имот сгради : административна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 377 кв.м., брой етажи 2 и сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 704 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: промишлена сграда по КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед N9 РД-18-11/10.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Не е спорно и се установява от събраните доказателства също, че в съседство с имота на 3 ищеца се намира поземлен имот с идентификатор № ***, закупен на 17.01.2017г. от ответното дружество „МАТРАЦИ СИМЕОНОВ" ООД, от продавача „ПЕЩЕРА ТРАНСПОРТ" АД, ведно с построената в същия имот сграда с идентификатор №***- сграда за търговия.Между него и имота на ищцовото дружество се намира улица, представляваща имот с идентификатор №***, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за второстепенна улица, с площ от 1100 кв.м. по КК и КР на [населено място], също закупен от „МАТРАЦИ СИМЕОНОВ" ООД на 17.01.2017г. и съответно негова собственост съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот №5/17.01.2017г.Видно от съдържанието на въпросния нот. акт за продажба на недвижим имот №5/17.01.2017г., в т.IV се съдържа клауза, че купувачът „МАТРАЦИ СИМЕОНОВ“ООД се задължава да продължи да осигурява безсрочно и безвъзмездно право на преминаване през посочената улица и да осигури достъп до имотите, съседни на имота на ответника, а именно имоти: ПИ № ***, ПИ № ***: ПИ № ***; ПИ № ***: ПИ № ***; ПИ N*** ***.

Въззвният съд е приел, че правният характер на тази уговорка е на договор в полза на трето лице по смисъла на чл.22 от ЗЗД, като в случая, третото лице не е посочено конкретно.Предвид формулировката на уговорката, че купувачът следва да продължава да осигурява безсрочно и безвъзмездно право на преминаване през процесната улица, съставляваща имот №***и да осигури достъп до имотите, съседни на имота на ответника, а именно имоти: ПИ № ***, ПИ № ***: ПИ № ***; ПИ № ***: ПИ № ***; ПИ № ***, то следва да се приеме, че трети лица, в чиято полза е уговорката, са собствениците на така посочените имоти.Доколкото в случая, ищецът е собственик на един от имотите, а именно ПИ № ***, то следва да се приеме, че уговорката е и в негова полза, като собственик на този имот, респ. задължението на купувача „МАТРАЦИ СИМЕОНОВ“ООД е да продължи да осигурява безсрочно и безвъзмездно право на преминаване през посочената улица и да осигури достъп на ищеца до имота му.Във връзка с горното е прието, че е без значение за делото въпросът дали регулационния статут на имот ***, собственост на ответника е улица, дали е отворена за движение или не или дали е предвидена да обслужва имота ***, собственост на ищеца с действащите регулационния планове на [населено място].Това е така, тъй като независимо дали имотът на ответника представлява улица или не, поетото от него задължение до осигурява преминаване и достъп до имотите, до които се достига през въпросната улица, в това число и до имота на ищеца, не е обусловено от регулационния и териториално-устройствения статут на процесния имот ***.Прието е за безспорно по делото, че ответникът не оспорва съществуването и параметрите на горепопосочената уговорка в т.IV от нот. акт за продажба на недвижим имот №***г., с който е придобил имот №***, респ. задължението си по същата.

Въззивният съд е изложил мотиви, че от доказателствата по делото се установява, че след придобиването на имот с идентификатор №***от ответника на 17.01.2017г., между него и ищеца са възникнали спорове относно правото на преминаване на ищеца през този имот, във връзка с които всяка от страните е подавала жалби до държавни институции, били са образувани административни, досъдебни и съдебни производства.Ответникът е изпратил писмо до ищеца, в което го уведомил, че е новият собственик на имот с ид. № ***и като 4 такъв го моли да премахне всички негови съоръжения, поставени в имота му, както и че преминаването през него ще бъде осигурено, но единствено за обслужване на неговия имот по нот.акт, а не и за паркиране на автомобили на фирмата на ищеца и на служителите му.Получаването на това писмо се потвърждава от съдържанието на представения по делото отговор от „Ингилиз Груп“ ЕООД, според който последното има право да преминава и да паркира в имота на ответника без ограничения и че негово задължение е да осигурява безпрепятствено осъществяването на тези му права. Прието е, че въпросното писмо от „Ингилиз груп“ЕООД е индиция за истинност на твърденията на ответника, че дружеството е ползвало имот №***не само за достигане до вътрешния двор на собствения си имот ***, но и за паркиране на фирмени МПС.Установява се още, че с жалба от 22.02.2017г., подадена от ответното дружество, чрез управителя Т. Л.-С., е поискано от кмета на Община Пещера съдействие и свикване на комисия във връзка с това, че след придобиването от „Матраци Симеонов“ООД на недвижимите имоти с ид. ***и ***, от дружеството били уведомили „Ингилиз 2009“ЕООД, че ще му се предостави право да преминава по улицата, собственост на „Матраци Симеонов“ООД, с цел обслужване на имота му, но не и да паркира автомобили там, тъй като така възпрепятства упражняване на правото на собственост на „Матраци Симеонов“ООД.С жалбата е поискано и от общината да бъде констатирано извършеното от „Ингилиз-2009“ЕООД незаконно строителство, а именно – поставени в имота на „Матраци Симеонов“ООД плъзгаща врата, два броя климатици и два броя табла, обслужващи поземлен имот ***.Община Пещера е свикала комисия по горепосочената жалба, която извършила е проверка и в тази връзка е изпратено писмо от 17.03.2017г. до Г. И. – управител на „Ингилиз-2009“ЕООД, с копие до „Матраци Симеонов“, според което, при проверката е констатирано, че при отваряне крилото на плъзгащата входна врата, същата навлиза в имот с идентификатор №***, представляващ второстепенна улица, широка 11 метра, собственост на „Матраци Симеонов“ ООД.Констатирано било и че в имота на последното попадали и монтирани външно тяло на климатик на стойка, стойка за външно тяло на климатик и 2 бр. ел. табла на тротоара.Определен е срок от 30 календарни дни монтираното крило на плъзгащата врата да бъде премахнато от имота, собственост на „Матраци Симеонов“ и да бъде приведено съгласно одобрения проект, изготвен от това дружество. Външното тяло на климатик и стойката за външно тяло за климатик също да бъдат премахнати от имот ***и да бъдат разположени на допустима височина съгласно Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. На адресата Г.