Решение № 464 от 08.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Пловдив, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кръстина Димитрова при участието на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от Кръстина Димитрова Гражданско дело № 20245300101751 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на С. М. Н., ЕГН ********** от ******************************* против Община Пловдив и „Търговски център „Север“ЕООД, ЕИК 115579508 със седалище и адрес на управление: с.Брани поле, община Родопи, м.“Чаирите“№254.

Ищцата твърди, че на **.**.****г. около **.** часа в гр.********* на ********** на ул.********** докато вървяла със сина си между сергиите се подхлъзнала и паднала по гръб на заледен участък. Извиканият на място екип на Бърза помощ я завел в болница, където били направени рентгенови снимки и дадени указания да лежи в продължение на 10 дни и ако има проблеми да потърси ортопед. Болките продължили и се усилили, поради което ищцата отишла в ***********, където направили нови изследвания и назначили лечение. Наложило се Н. да се придвижва с патерици в продължение на два месеца, през което време не можела да се обслужва сама и ежедневно разчитала на помощта на сина си. С времето състоянието й не се подобрявало, а се влошавало и няколко пъти ходила на медицински прегледи, купувала лекарства. Снабдила се и с медицинско свидетелство от УМБАЛ „*****************. Твърди се, че при падането е получила следните травми: контузия в областта на тазобедрената става, контузия на десен лакът, счупване 1 на пубиса, фрактура на ишиадична кост вдясно, в резултат на което претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в: силни и нетърпими болки, дискомфорт, стрес, страх, загуба на време и средства, продължително и трудно възстановяване, зависимост от грижите на близките, нарушен ритъм на живот, принудително обездвижване, ограничени движения на левия крак и към настоящия момент.

Твърди се, че причина за падането било заледеното, непочистено и неопесъчено обществено място за движение на пешеходци, въпреки, че ищцата стъпвала внимателно и бавно. Поддържа се, че ответникът „Търговски център „Север“ЕООД е концесионер на въпросния пазар и има задължение да поддържа обекта по начин, който е безопасен за гражданите. Тъй като общината е собственик на терена, ищцата счита, че тя също отговаря за почистването и поддържането на обекта, предназначен за търговско обслужване. Като поддържа, че ответниците не са положили дължимата грижа за почистване, поддържане и обезопасяване на района на пазара, Н. сезира съда с искане те да бъдат солидарно осъдени да заплатят сумите: 30 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 519,07 лева – обезщетение за имуществени вреди, равняващо се на заплатените медицински изследвания, закупени материали и лекарства, подробно описани в исковата молба. Сумите се претендират ведно с мораторна лихва от **.**.****г. до окончателното изплащане.

Ответникът Община Пловдив чрез юрисконсулт Е.П. – Б. счита иска за неоснователен. Оспорва всички изложени от ищцата фактически обстоятелства във връзка с описания инцидент; счита, че дори Н. да е претърпяла вреди, те не са в резултат от този инцидент; общината не носи отговорност за случилото се, тъй като по силата на установените договорни отношения с другия ответник е предоставила на същия право на ползване – концесия и именно той има задължение да поддържа обекта. При условия на евентуалност счита иска за неимуществени вреди за многократно завишен.

Прави възражение за съпричиняване. Оспорва констатациите на лекаря, издал съдебно-медицинското удостоверение.

Ответникът „Търговски център „Север“ЕООД чрез пълномощника адв.И. М. счита предявените искове за неоснователни. Признава обстоятелството, че към **.**.****г. дружеството е концесионер на 2 т.н.“***********“ по силата на сключен с общината договор. Оспорва всички други твърдения на ищцата. Не счита, че като концесионер е имал задължения за почистване и опесъчаване на пътя между сергиите на пазара, тъй като такова задължение не е предмет на договора за концесия. Това е задължение на общината, която е възложила зимното почистване на друг субект по силата на договор за обществена поръчка. Твърди, че въпросният терен към посочената в исковата молба дата е бил перфектно почистен и сух, както и че в периода от 10 дни след инцидента има вероятност да е паднала на друго място и да е получила описаните увреждания. Оспорва да е налице причинна връзка между инцидента и травмите на ищцата, описани за първи път в медицинското удостоверение. Оспорва констатациите в съдебномедицинското удостоверение. Твърди, че ищцата е имала стара травма, която е довела до падането на **.**.****г., както и че е претърпяла следващ инцидент в периода между **.**.****г. и 27.12.2023г. Евентуално застъпва становище за съпричиняване от минимум 50% от страна на Н..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Страните не спорят, а това се установява и от представения концесионен договор от 08.03.2004г. и анексите към него, че към **.**.****г. между ответниците е действал договор за концесия, по силата на който ответното дружество е било ползвател на обект публична общинска собственост , представляващ парцел I-“Търговски и стопански дейности“/***********/, кв.1 по плана на кв.“**************************** В раздел 2 на договора са уредени задълженията на концесионера, а именно: да плаща уговорените концесионни възнаграждения, да разработи и представи инвестиционна програма, да застрахова обекта, да поеме текущите капиталови разходи, както и разходите по поддържане и опазване на обекта. С допълнително споразумение към договора от 07.03.2029г. концесионерът се задължава да поеме текущите капиталови разходи, както и поддържането и опазването на обект „***********“-гр.*********

Съгласно карта за оказана спешна медицинска помощ /л.197 от делото/, на **.**.****г. на ищцата С. Н. е била оказана медицинска помощ, като пациентката е съобщила, че е паднала и че изпитва болка в областта на таза и дясната ръка.

3

При извършената на **.**.****г. рентгенография на ищцата в УМБАЛ „******* АД /л.196/ не е установено да са налице фрактури. При изследване, направено на 27.12.2023г. в ДКЦ **********ЕООД е установена фрактура на ишиадичната кост вдясно.

Приети са множество медицински документи /резултати от изследвания, амбулаторни листове/, след анализ на които вещото лице З. Н. по приетата медицинска експертиза дава следното заключение: на Н. е било причинено счупване на дясна седалищна кост и счупване на долното рамо на дясна срамна кост, които увреждания отговарят по време и начин да са причинени при описания в исковата молба инцидент на **.**.****г., в причинноследствена връзка са с този инцидент и са причинили трайно затрудняване движението на десен долен крайник за около два месеца. Тази експертиза е оспорена от ответната община, по искане на която е назначена повторна съдебна медицинска експертиза с вещо лице Д. М.. Неговата експертиза установява следното: в следствие на падането на **.**.****г. ищцата е получила счупване на долното рамо на дясна срамна кост в областта на таза и контузия на дясна лакътна става; това увреждане е причинило трайно затруднение на движенията на долен десен крайник за период от 45-50 дни; уврежданията са настъпили по начина, описан в исковата молба – при подхлъзване и падане на дясната страна, т.е. налице е причинно-следствена връзка между извършените действия и уврежданията; установените на 27.12.2023г. счупвания в областта на таза са „пресни“, т.е. получени в период от 2-3 седмици от травмата.

При изслушване на вещото лице в съдебно заседание същото заявява, че тъй като няма други данни по делото, дава заключение, че счупването е станало при падането на ищцата на **.**.****г.; при направеното изследване на тази дата счупване не е установено, но лекарят е имал съмнения и заради това е посъветвал пациентката да осигури покой на крака и да отиде след 10 дни на контролен преглед. Вещото лице обяснява още, че счупването при ищцата е причинено при падане на дясната страна и че при падане по гръб такава травма не може да се получи.

От показанията на свидетеля В.Н. /син на ищцата/ на **.**.****г. той и майка му посетили ********** в гр.********* Докато се движели в коридора между сергиите, майка му се подхлъзнала върху т.н.“черен лед“, въпреки 4 бавното и внимателно придвижване и паднала на земята. Продавачите от сергиите се притекли на помощ да вдигнат ищцата /тъй като свидетелят не можел сам, поради изключително заледения хлъзгав терен/ и донесли столче, на което тя да седне. Тъй като изпитвала болки и не можела да стане, бил извикан екип на Бърза помощ, който я закарал в болница за изследвания.

Свидетелката Е. Т. работи на ********** от ** ********** и помни инцидента с ищцата през 2023г., когато тя паднала по средата на пътеката между два магазина. Според свидетелката предния ден имало валежи, а в самия ден на инцидента било слънчево и студено, но без валежи. Пътеката, на която паднала Н. била изчистена и не била заледена, тъй като всеки ден преди да започнат работа търговците почиствали терена.

Свидетелят А. А. също работи от дълги години на въпросния пазар и си спомня деня, в който ищцата е паднала. Неговите спомени са, че в този ден времето било слънчево и студено; навсякъде било изчистено и нямало сняг; тъй като снегът бил почистен, настилката била мокра. И той и свидетелката Т. не знаят дали мястото е било опесъчено.

Видно от писмото на Директора на Национален институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ – филиал *********/л.199/ на 16.12.2023г. на територията на гр.*********средната денонощна температура е била 1.7 градуса по Целзий. До 8.30 часа на този ден е имало валежи от сняг и дъжд /снежна покривка от 1 см/, а от 8.30 до 19.10 часа валежите са били само от дъжд. На **.**.****г. средната денонощна температура е била 1.9 градуса по Целзий и не е имало валежи. За 16.12.2023г. първоначално е бил обявен жълт код, който впоследствие е обявен за оранжев код за валежи. За **.**.****г. не е имало обявени кодове.

Така събраните доказателства в съвкупност установяват, че на **.**.****г. ищцата се е подхлъзнала и паднала на територията на ********** и е получила описаните в исковата молба увреждания. Вещото лице М. е обяснил, че счупването на срамната кост в областта на таза е възможно да е станало именно на тази дата, въпреки, че е установено при медицинските изследвания едва на 27.12.2023г.

Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В настоящия случай не се доказва по несъмнен 5 начин наличието на противоправно бездействие от страна на работниците/служителите, на които Община Пловдив е възложила работа по поддържане и почистване на общинските терени. Не се установи да е налице и неизпълнение на поетите от ответника „Търговски център „Север“ЕООД с договора за концесия задължения за поддържане на района на ползвания обект – ***********. Единствените данни за заледяване /непочистване/ на пътеката, по която се е придвижвала ищцата, се съдържат в показанията на нейния син.

Предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК тези показания не могат да бъдат ценени, поради възможната заинтересованост на свидетеля в полза на ищцовата страна и липсата на други доказателства, които да подкрепят казаното от него. Както от показанията на останалите свидетели, така и от писмото но НИМХ се установява, че по време на инцидента не е имало валежи, температурите са били положителни, а времето слънчево. Мократа настилка, за която говори свидетелят А. не сочи на неизпълнение на задължение за почистване и опесъчаване. От друга страна заледяването не е единствената причина, поради която ищцата би могла да се подхлъзне и падне на земята. Ето защо и доколкото не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответниците за претърпените от Н. вреди, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.