Решение № 533 от 12.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Пловдив, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20245330200824 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от М. Д. М. с ЕГН ********** от с.К., ул. „Т.“ № **, против Наказателно постановление № 23-0444-000687 от 19.12.2023 г. на Началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, РУ 05 Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба от 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. К., излага искането си за отмяна на наказателното постановление, като излага съображения в насока на това, че в случая не са установени от обективна и субективна страна съставомерните елементи на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Твърди се липса на виновно поведение на водача.

Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и наказателното постановление. Прави се искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, а алтернативно за приемане наличието на маловажен случай на нарушение с предупреждаване на нарушителя, или намаляване на наложените административни наказания.

1

Претендират се разноски по делото по представен списък.

Въззиваемата страна не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела устно и непосредствено становище по жалбата. Взето е становище по жалбата в писмена молба - становище до съда, в която се моли за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

Евентуално, при уважаване на жалбата, се моли съда да намали размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се претендират разноски.

Жалбата е депозирана в срок и от лицето, по отношение на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.58д от ЗАНН. Поради това и същата е допустима.

По същество същата е частично основателна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

На 24.08.2023 г. с нотариално заверен договор за продажба на МПС жалбоподателят М. М. придобил лек автомобил „******“ с рег. № ****.

Съгласно разпоредбата чл.4, ал.1 вр. с чл.3, ал.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като нов собственик М. М. следвало да заяви настъпилата промяна относно собствеността на МПС и да представи превозното средство, ведно с документите за това в едномесечен срок от придобиване на собствеността на автомобила за извършване на промяна в регистрацията му. До изтичане на предвидения срок на 24.09.2023 г., това не било сторено от страна на жалбоподателя, поради което и съобразно изискването на чл.143, ал.15 от ЗДвП, която сочи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, на 26.10.2023 г. в 18,32 часа било отбелязано в информационната система прекратяване на регистрацията на въпросния автомобил с рег. № **** по чл.143, ал.15 от ЗДвП с посочено основание непререгистрирано ПС. На 2

10.11.2023 г. в 17,20 часа жалбоподателят управлявал въпросния автомобил в гр.П. по ул.„****“, посока на движение юг-север. По същото време при извършван линеен контрол от полицейски служители, сред които и свидетелят М., в района на ГУСВ, при извършена проверка на служебния таблет на полицейския служител по регистрационния номер на автомобила, управляван от жалбоподателя, се установило, че няма автомобил с такъв регистрационен номер. Поради това и водачът бил спрян със звуков и светлинен сигнал и при направена справка в ОДЧ при Пето РУ, станало ясно, че автомобилът е с прекратена служебно регистрация и поради това и поставените регистрационни номера на автомобила вече били невалидни и били свалени от свидетеля М.. Същият съставил на водача М. акт за установяване на административно нарушение серия GА № 931743 от 10.11.2023 г., в който посочил, че е нарушен чл.140, ал.1 от ЗДвП, като констатирал, че е установена служебно прекратена регистрация на МПС по чл.143, ал.15 от ЗДвП от 26.10.2023 г. С мотивирана резолюция от 13.11.2023 г. административнонаказателното производство за констатираното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН поради констатирани признаци на престъпление по чл.345, ал.2 от НК и материалите били изпратени в РП Пловдив. С постановление от 06.12.2023 г. на прокурор при РП Пловдив по образуваната по случая преписка с № 14546/2023 г. било отказано образуването на досъдебно производство, като в тази връзка било отчетено, че деянието, макар формално да осъществява от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.345, ал.2 от НК, разкрива изключително занижена степен на обществена опасност, която е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. В тази насока и с постановлението на РП Пловдив било разпоредено извършването на преценка от административнонаказващия орган за ангажиране на административнонаказателната отговорност на М. за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на постановлението и съобразно чл.36, ал.2 от ЗАНН спрямо жалбоподателя М. било издадено и обжалваното сега наказателно постановление от 19.12.2023 г., в което било посочено, че същият е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП - управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като на 10.11.2023 г., в 17,20 часа в гр. П., на ул.

„****“ до ГУСВ, посока на движение юг-север е управлявал лек автомобил 3

„*****“ с рег. № ****, лична собственост, който е със служебно прекратена регистрация от 26.10.2023 г. в 18,32 ч. по чл.143, ал.15 от ЗДвП – непререгистрирано МПС в двумесечен срок от придобиването му. В наказателното постановление издателят му посочил, че при индивидуализацията на наказанията и за налагането на максимално предвидения в закона размер и срок на същите е взел предвид справката за нарушител/водач, която сочела на системност при извършване на нарушения, като били посочени две наказателни постановления. Като основание за налагане на административните наказания глоба и лишаване от право да се управлява МПС в наказателното постановление била посочена разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Така описаната фактическа обстановка съдът възприема на базата на всички събрани по делото писмени доказателства, както и показанията на свидетеля М. М., който изцяло потвърждава констатациите по АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. като логични и дадени добросъвестно под страх от наказателна отговорност.

На базата на установеното от фактическа страна, от правна такава, съдът намира, че жалбата е само частично основателна. В тази насока и съдът намира, на първо място, че на базата на събраните доказателства е налице категорично установено управлението от страна на жалбоподателя М. на датата и на мястото, указани в наказателното постановление, на автомобил, лична собственост, който е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за несъставомерност на вмененото нарушение от обективна и субективна страна, съдът счита за неоснователно. При промяна на собственика на МПС, какъвто е настоящия случай, купувачът - приобретател на регистрирано МПС е задължен в едномесечен срок да го регистрира в службата за регистрация на ППС, така както повелява разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП. В случай, че не изпълни задължението си за регистриране на превозното средство, в двумесечен срок от придобиване, съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на регистрираното ППС се прекратява служебно, като това се осъществява не с издаването на нарочен административен акт, а с фактическото отбелязване на това обстоятелство в автоматизираната информационна система. Установява се по делото, че на 24.08.2023 г. за процесния лек автомобил е било подадено от нотариус по 4 електронен път заявление за регистриране на договор за продажбаправодаване, т.е. от тази дата е настъпила промяна в собствеността на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Доколкото в двумесечния срок това обстоятелство не е заявено от М., като нов собственик, то законосъобразно е счетено от наказващия орган, че процесното МПС попада в приложното поле на чл.143, ал.15 от ЗДвП, уреждащ служебното прекратяване на регистрацията на МПС и същата е била прекратена с отбелязване в информационната система на 26.10.2023 г. Автомобил с прекратена регистрация се приравнява на такъв, който не е регистриран по надлежния ред, поради което безспорно, с оглед установените факти, жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, защото към датата на нарушението е управлявал по път отворен за обществено ползване МПС, което не е било регистрирано. Неоснователно е соченото от страна на жалбоподателя, че хипотезата на нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е изпълнена единствено при кумулативната даденост на управление на нерегистрирано МПС, което едновременно с това е без регистрационни табели. В тази насока следва да се има предвид, че при прекратена регистрация на МПС, издадените за същото регистрационни табели стават невалидни. Освен това, съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП се наказва водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Сиреч, за реализиране на административнонаказателната отговроност на водача е необходимо да е изпълнена една от алтернативно дадените хипотези на правната норма, а не, както се заявява от жалбоподателя, да е налице едновременно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и същевременно е без регистрационни табели.

Налице е съставомерност на вмененото деяние и от субективна страна.

В конкретния случай, както се посочи по-горе, се касае до служебно прекратяване на регистрацията на МПС, което се извършва по силата на закона при неизпълнението на законовото задължение за представяне на автомобил за пререгистрация, съгласно предвиденото в чл.143, ал.15 от ЗДвП.

За разлика от служебното прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 от ЗДвП, при която е предвидено изричното уведомяване на собственика за дерегистрацията и това е условие за съставомерност на деянието по чл.175, 5 ал.3 от ЗДвП, извършено както от собственик, така и от водач на МПС /според изричното разрешение на въпроса, дадено в ТП № 2/2023 г. на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС/, за случаите по чл.143, ал.15 от ЗДвП не е налице подобно законово изискване, т.е. в разглежданата хипотеза не е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика. Това прави неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на виновно поведение поради неуведомяването му от контролния орган за постановената прекратена регистрация. Следва да се има предвид в тази насока, че всеки водач има задължението да се убеди преди привеждане в движение на МПС относно това дали не съществуват някакви законови пречки за управлението на автомобила. В тази връзка и доколкото е налице законово изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат само регистрирани по надлежния ред превозни средства, то едно от основните задължения на всеки водач е да се увери, преди да приведе в движение ППС, че същото е надлежно регистрирано. В тази насока и обстоятелството, че автомобилът има поставени регистрационни табели не е такова, което навежда на единствен извод за налична регистрация, доколкото, автомобилът би могъл и да е с прекратена служебно регистрация, както е било и в процесния случай, предвид липсата на извършена пререгистрация в срок след придобиването на автомобила от собственика му, или регистрационните табели да са с изтекъл срок на валидност, например поради изтекъл срок на издадено разрешение за временно движение и т.н. В случая, жалбоподателят е собственик на автомобила, както сам е заявил в жалбата си и както е отразено в обясненията му в прокурорската преписка и е било надлежно установено при извършената му проверка. Незнанието на закона от собственика или от водача на автомобила никога не е извинително обстоятелство. В тази насока и предвид изрично предвиденото по ЗДвП служебно прекратяване на регистрацията в случаите по чл.143, ал.15 от ЗДвП и понеже следва собственикът, като български гражданин, да познава законовите последици на пропускането на срока за пререгистрация и като вземе предвид и документите за придобиването на автомобила, с които би следвало да е разполагал, да прецени дали е налице законоустановена пречка за управление на автомобила на датата на нарушението. Като не е сторил това в конкретния случай, водачът М. е проявил небрежност, като сам се е поставил в положение да 6 управлява автомобил с прекратена регистрация. Поради това и според съда в случая е налице осъществяване на нарушението, което е вменено на жалбоподателя и от субективна страна при форма на вината непредпазливост, защото макар да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на нарушението, то с оглед на общите си задължения по ЗДвП като водач и специалните такива като приобретател на ППС, жалбоподателят М. е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и ако не бе проявил небрежност, не би допуснал и нарушението, за което му е издадено наказателното постановление. Следва да се има предвид, че макар и съгласно нормата на чл.14, ал.1 от НК, към която препраща и чл.11 от ЗАНН, доколкото се касае до въпросите за вината, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението да изключва умисъла относно това престъпление, тази норма не се отнася за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В случая, дори и М. да е управлявал закупения от него автомобил, без да знае за междувременно настъпилото служебно прекратяване на регистрацията, то същият е бил длъжен да знае закона, поради което и е бил длъжен да знае, че след пропускане на срока за пререгистрация от негова страна като нов собственик, ще настъпи служебно прекратяване на регистрацията на автомобила му и той вече няма да е надлежно регистриран по изискването на чл.140 от ЗДвП. Поради това и предвид разпоредбата на чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът намира, че е налице осъществяване на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна при форма на вината непредпазливост, като в тази връзка налице са били основанията за реализиране на административнонаказателната му отговорност за извършеното нарушение.