Решение № 156 от 09.06.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Костинброд, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20221850100564 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба вх. № 2921 / 04.07.2022 година подадена от А. В. М., ЕГН ********** от гр. С., чрез адв. Ш. – САК, със съдебен адрес : гр. С. против „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление : гр. С. представлявано от С.С.П. – изпълнителен директор, с която ищецът иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата в размер на : 500.00 лева, частичен иск от 1 000.00 лева, за имуществени вреди причинени в резултат от настъпило на 31.10.2021 г. застрахователно събитие, ведно със законна лихва от датата на неговото настъпване до окончателното плащане / а не от 05.11.2021 г. – датата на отказаното писмо /.

В исковата молба ищецът твърди, че на 31.10.2021 г. в гр. Костинброд, между 16.30 ч. и 17.30 часа е управлявал МПС – лек автомобил „М.Л.“, с ДКН № ******* по ул. „Н.“, с посока на движение от ул. „Г. С. Р.“ към ул.

„О.“ и пред жилищен блок, находящ се непосредствено преди кръстовището на ул. „Н.“ и ул. „О.“ е ударен от излизащия на заден ход от паркирания ред автомобил пред блока лек автомобил „О.“ с ДКН № *******, управляван от Г.

1

П. И..

Твърди се още в исковата молба, че след настъпването на ПТП – то, от което са причинени само материални щети, страните са съставили двустранен констативен Протокол за ПТП. За събитието е съобщено на тел. 112, като са уведомени и мобилните групи към „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК : ******* от където са им дали № 2 – 1 / 31.10.2021 г.

Сочи се, че причина за настъпилото ПТП са неправомерните действия на водача на л. а. „О.“ с ДКН № *******, управляван от Г. П. И., който не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП, а именно чл. 40 ал. 1 от ЗДвП.

В резултат на удара на л. а. „М.Л.“, с ДКН № ******* са причинени следните щети : облицовка задна броня с отвори за датчици парктроник, панел заден ляв / калник / , задна лява врата, предна лява врата и калник преден ляв.

Съгласно чл. 380 от КЗ ищецът е отправил писмена застрахователна претенция вх. № ОК - 73711 / 04.02.2022 г. до ответника за получаване на застрахователно обезщетение. Във връзка с полученото уведомление застрахователят е регистрирал щета № 2110032338 и е извършен оглед на лекия автомобил на 01.11.2021 г.

С писмо изх. № ОК – 73766 / 05.11.2021 г. застрахователят е уведомил ищеца, че дружеството няма законно основание да изплащане на застрахователно обезщетение. След подаване на допълнително заявление за преразглеждане, дружеството с писмо № ОК – 100730 / 16.02.2022 г. потвърждава становището си за отказ по щетата.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 500.00 / петстотин / лева, частичен иск от 1 000.00 лева, за вредите причинени в резултат на настъпило на 31.10.2021 г. застрахователно събитие ведно със законната лихва от датата на неговото настъпване до окончателното плащане.

Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание от 10.05.2023 г., след изслушване на заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно – автотехническа експертиза, ищецът направи увеличение на иска, като същия да се счита предявен за сумата от 1263.00 / хиляда двеста шестдесет и три / лева, като представи вносна бележка за заплатена допълнителна ДТ.

2

Ищецът редовно призован не се явява, вместо него се явява адв. М. – САК, преупълномощена от адв. Ш., която поддържа иска, прави увеличение на така предявения иск и моли съдът да постанови решение, с което да уважи така предявения иск.

Ответникът редовно призован, не се явява, но е депозирал становище вх.

№ 1942 / 03.05.2023 г., с което моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск, като недоказан и неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

От приложения като доказателство двустранен констативен протокол за ПТП от 31.10.2021 г. по описа на РУ - Костинброд е видно, че на същата дата е настъпило ПТП с участието на МПС – лек автомобил „М.Л.“, с ДКН № ******* и лек автомобил „О.“ с ДКН № *******, управляван от Г. П.

И., който излиза с автомобила на заден ход.

Подадено е заявление № 2 – 1 / 31.10.2021 г. за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ и е изготвен опис на щета № 2110032338 / 01.11.2021 г.

От приложения препис от големия талон е видно, че МПС - л. а. „М.Л.“, с ДКН № ******* е собственост на А. В. М..

С писмо № ОК – 73766 / 05.11.2021 г. / л. 9 / ответникът е отказал да изплати исканото от ищеца застрахователно обезщетение, тъй като нямало надлежен представен документ за ПТП. На 04.02.2022 г. ищецът отново подава заявление за преразглеждане на щетата, тъй като самият той се е обадил на мобилна група, но ответникът не променя становището си.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Г. П.

И., който е другият участник в ПТП, т. е същият е управлявал лек автомобил „О.“ с ДКН № *******, който е извършвал маневра на заден ход. Същият сочи, че на 31.10.2021 г. е извършил ПТП, страните са се обадили на тел. 112, съставен е двустранен констативен протокол, който същият е подписал и страните не са имали спор относно вината за извършеното ПТП.

От заключението на изготвената по делото съдебно – автотехническа 3 експертиза, която не се оспори от страните е видно, че стойността на необходимия ремонт за възстановяване на уврежданията на лек автомобил автомобил „М.Л.“, с рег. № ******* възлиза на 1 263.60 / хиляда двеста шестдесет и три лева и шестдесет стотинки / лева. А съгласно методиката на Наредба № 24 стойността за ремонта на възстановяване на посочения по – горе лек автомобил възлиза на 582.60 / петстотин осемдесет и два лева и шестдесет стотинки / лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Разпоредбата на чл.432 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване изискванията на чл.380 от КЗ. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице обхваща следните кумулативни елементи: 1) застрахованият виновно да е увредил пострадалото лице, като му е причинило имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние на застрахования; 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника -застраховател; 3) отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения, ведно с предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

Предпоставка за допустимост на прекия иск срещу застрахователя е застрахователят да не е платил в срока по чл.469, да е отказал да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение по арг. от чл.498, ал.3 от КЗ. Разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск по чл.432 от КЗ от наличието на започната процедура за доброволно уреждане на отношенията между увреденото лице и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и изтичането на тримесечен срок от предявяване на претенцията пред застрахователя или пред негов представител /чл.496 от КЗ/.

4

В конкретния случай, съдът намира, че се е осъществил първият елемент от описания по-горе фактически състав на имуществената отговорност на застрахователя, а именно - виновно противоправно деяние на деликвента, с което са причинени вреди на увреденото лице. От събраните по делото доказателства се установи, че ч е на 31.10.2021 г. в гр. Костинброд, между 16.30 ч. и 17.30 часа е управлявал МПС – лек автомобил „М.Л.“, с ДКН № ******* по ул. „Н.“, с посока на движение от ул. „Г. С. Р.“ към ул.

„О.“ и пред жилищен блок, находящ се непосредствено преди кръстовището на ул. „Н.“ и ул. „О.“ е ударен от излизащия на заден ход от паркирания ред автомобил пред блока лек автомобил „О.“ с ДКН № *******, управляван от Г.

П. И..

Механизмът на ПТП и вината на водача на лек автомобил с регистрационен № ******* се доказват от приобщените по делото писмени доказателства – двустранен протокол за ПТП, в който водачът Г. П. И. е признал вината си, както и от заключението на съдебната автотехническа експертиза, която установява и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и нанесените щети по автомобила на ищеца, изчислени от вещото лице на сумата от 1 263.60 лв. Двустранният протокол за ПТП не се ползва с обвързващата за съда доказателствена сила относно посочения в него механизъм на ПТП. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица, ако преценката на фактите от значение за механизма на ПТП изисква специални познания, които съдът не притежава /Решение №15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д.№ 1506/2013г., I т. о./. При съвкупната оценка на събраните доказателства и съобразно заключението на вещото лице, съдът приема, че причина за настъпилото ПТП е виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил с рег. № *******, а именно Г. П. И..

В двустранния протокол за ПТП водачът Г. И. е признал вината си. На основание чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага, като тази презумпция не е оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.

Събраните писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на вещото лице установяват по несъмнен начин причинените на лекия автомобил на ищеца материални щети, вследствие на настъпилото ПТП, като вещото 5 лице е оценило стойността им на 1 263.60 лева.

По отношение на останалите предпоставки от фактическия състав на отговорността на застрахователя, съдът намира, че в настоящия случай по делото е прието за безспорно между страните, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – ПТП от 31.10.202 1 г. за лек автомобил марка „О.“ с ДКН № ******* е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при застрахователя ЗД „Б.И.“ АД / валидна от 21.09.202 1 г. до 20.09.202 2 г./. Застраховани лица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са собственикът, ползвателят или държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко друго лице, което извършва фактически действия по управлението и ползването на моторното превозно средство / чл.477, ал.2 от КЗ /. Към датата на събитието лек автомобил марка „О.“ с ДКН № ******* е бил управляван от лицето Г. П. И., който има качеството на застрахован. По делото се установява, че ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция, като е подал в клон на застрахователя ЗД „ Б.И.“ АД Заявление № 2 – 1 / 31.10.2021 г. за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, заведена като щета под № 2110031338 / 01.11.2021 г.

Застрахователят е отказал да заплати застрахователно обезщетение на ищеца по щета № 2110031338 , като отказът е обективиран в Уведомление с изх.№ ОК – 73766 / 05.11.202 1 г. и въпреки повторното искане от страна на ищеца за преразглеждане на щетата, ответникът отново е потвърдил взетото от него становище с писмо № ОК – 100730 / 16.02.2022 г. / л. 11 /.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищеца имуществените вреди по собствения му лек автомобил вследствие на настъпилото ПТП. Искът за имуществени вреди се явява основателен за сумата от 1 263.60 лв., съгласно извършената от вещото лице оценка на стойността на щетите по автомобила. Като законна последица от уважаване на иска, следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.