Определение № 17414 от 18.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17414 гр. София, 18.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509589 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“ срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 02.02.2023 г. по гр. д. № 71796/2021 г. по описа на СРС, 142- ри състав, поправено с определение № 20467 от 08.05.2025 г., постановено по гр. д. № 71796/2021 г. по описа на СРС, 142- ри състав, с което е отменено определение № 12140 от 13.05.2022 г., в частта в която е конституирано посоченото в исковата молба трето лице помагач на страната на ищеца ЗАД „Алианц България“ на лицето Ц.З.Г., като е оставено без уважение искането на ищеца ЗАД „Алианц България“ за привличане на Ц.З.Г. като трето лице помагач на негова страна.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че в разглеждания случай е налице правен интерес от привличането на Ц.З.Г. като трето лице помагач на страната на ищеца, тъй като при установяване на обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на Г., то полученото от последния обезщетение ще е платено от ищеца без основание, респ. Ц. Г. ще дължи връщане на получената сума. В тази връзка се посочва, че доколкото за ищеца съществува възможност да реализира правата си чрез иск в отделно производство, то е налице и правен интерес от привличане на Ц. Г. като трето лице помагач.

Моли се съдът да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да уважи искането по чл. 219, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите, изложени в частната жалба, и 1 прецени данните по делото, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такава е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

От материалите по делото се установява, че производството по гр. д. № 71796/2021 г. по описа на СРС, 142- ри състав е образувано по предявен от ЗАД „Алианц България“ срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание по чл. 411 КЗ. В исковата молба се твърди, че на 14.02.2021 г. в гр. Елин Пелин, на бул. „България“ № 7 водачът на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Х-Трейл“, с рег. № ******** – Ц.З.Г., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, от крайна дясна част на пътното платно предприел рязка маневра завой наляво за влизане в крайпътна територия от срещуположната страна на пътя /дома си/, като по този начин по негова вина реализирал ПТП с движещия се направо лек автомобил марка „Волво“, модел „ХС90“, с рег. № ******** застрахован по договор за имуществена застраховка „Каско“ и по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество. Посочва се, че Ц.З.Г. заявил претенция пред ЗАД „Алианц България“ в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „Волво“, с рег. № ******** като изложил пред застрахователя различна фактическа обстановка, поради което ЗАД „Алианц България“ изплатило на Ц.З.Г. застрахователно обезщетение. В тази връзка в исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за конституиране като трето лице помагач на Ц.З.Г. на страната на ищеца с изложени твърдения, че правният интерес от привличането му като подпомагаща страна се обуславя от обвързването на третото лице помагач с решението по делото, доколкото в хипотеза, при която се установи, че изложената фактическа обстановка във връзка с настъпилото ПТП е различна от тази, която Ц.З.Г. е посочил пред ищеца, то същият ще дължи връщане на заплатеното му без основание застрахователно обезщетение.

Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на правен интерес от привличане на Ц. Г. като трето лице помагач по делото. Съображенията за това са следните:

Привличането на трето лице помагач е средство за защита на привличащата страна, тъй като чрез него тя цели да улесни защитата си срещу насрещната страна с помощта на привлеченото лице. Същевременно обаче тя цели при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в следващия процес, воден между нея и привлеченото лице. При привличането привличащата страна трябва да има интерес от привличането на трето лице помагач. За да посочи кога е налице такъв интерес, разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ГПК сочи лицата, които могат да бъдат привлечени – това са същите лица, които биха могли по своя инициатива да встъпят в делото като подпомагаща страна. В тази връзка правото на участие на встъпващия произтича от неговия интерес да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна. Наличността на такъв интерес обуславя допустимостта на допълнителното 2 встъпване. Той е налице тогава, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице – когато по изключение силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо трето лице; когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице /за това могат да встъпят главният длъжник по делото срещу поръчителя, продавачът по делото за евикция срещу купувача, солидарният длъжник по делото срещу друг солидарен длъжник/; когато е налице опасност да се затрудни или усложни защитата на правата на третото лице при неблагоприятно решение спрямо подпомагана страна, се създава интерес от встъпване в полза на претендента за същото право, което е предмет на висящия процес /главно встъпващия, кредитора по дело, водено срещу неговия длъжник от привиден кредитор, комитента по воден от или срещу комисионера иск относно права, породени от сделката, сключена за негова сметка/.

Следователно, за да бъде допуснато привличане на трето лице помагач, следва да бъде установен правен интерес от привличането, който би бил налице при наличието на регресни притезания спрямо сочения помагач или когато по друга причина третото лице е заинтересовано решението по делото да бъде постановено в полза на искащата привличането страна. Ето защо, при преценка за основателността на молбата по чл. 219, ал.

1 ГПК съдът е длъжен въз основа на предявения иск и фактите, които следва да бъдат установени в мотивите на съдебното решение, предвид тяхната обвързваща сила по отношение на третото лице и привличащата го страна, да съобрази дали в конкретния случай е налице интерес от привличането.

Както вече беше посочено, в разглеждания случай ищецът застраховател излага твърдения, че третото лице – Ц. Г., виновно и противоправно е причинило процесното ПТП.

Установяването на това обстоятелство попада в предмета на доказване по делото, доколкото същото по своето естество съставлява елемент от правопораждащия регресното вземане на ищеца фактически състав. При така заявените в исковата молба твърдения и характера на предявения иск съдът намира, че третото лице Ц. Г. няма интерес да подпомага ищеца застраховател, който се домогва да установи негово противоправно поведение при управлението на застрахования при ответника лек автомобил. Поддържането на заявените от ищеца обстоятелства и оказването на процесуално съдействие за установяването им би било в противоречие с интересите на водача Г., който има интерес да докаже, че няма вина за настъпване на процесните щети, каквито, от друга страна, са всъщност твърденията на ищеца. Ето защо, съдът намира, че не е налице правен интерес от привличането на Ц. Г. като трето лице помагач на страната на ищеца.

Предвид изложеното, въззивната инстанция, намира, че обжалваното определение следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът по частната жалба. Последният обаче не претендира разноски за настоящото производство. Ето защо, такива не следва да му бъдат присъждани.

3

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 02.02.2023 г. по гр. д. № 71796/2021 г. по описа на СРС, 142- ри състав, поправено с определение № 20467 от 08.05.2025 г., постановено по гр. д. № 71796/2021 г. по описа на СРС, 142- ри състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4