Решение № 158 от 22.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

П. В.. Сантиров

Петя Попова при участието на секретаря Снежана Н. Колева М.а в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от П. В.. Сантиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600991 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 06.07.2021г. постановена по НОХД № 6830/2020г. по описа на Софийски Районен Съд, НО, 131-ви състав е признал подсъдимия И. И. П., роден на *******. в гр.София, българин, българско гражданство, с висше образование, работи, неосъждан, разведен, адрес гр.София, ж.к.”******* ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 27.06.2019г. около 19:30 часа в гр.София, ул.“*******, чрез нанасяне на удари с метален стик за голф в областта на дясното рамо, причинил на А. М. Г., средна телесна повреда изразяваща се в - многофрагментно вътреставно костно счупване на акромиона, реализирало медико - биологичната характеристика ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ГОРНИЯ ДЕСЕН КРАЙНИК, за срок по - дълъг от 30 дни от датата на травмата, при ненастъпили усложнения в оздравителния период, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК и на основание чл.54 от НК му е определил наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

Съдът на основание чл.189, ал.3 НПК е осъдил подсъдимия И. И. П. да заплати по сметка на СРС направените по делото разноски в размер на 190.00 /сто и деветдесет лева/, както и по сметка на СДВР сумата от 629.91лв. в полза на Държавата за направени в хода на досъдебното производство 1 разноски, както и да заплати в полза на частния обвинител Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подс. И. П., чрез защитника му – адв. З. И.. В жалбата се излагат доводи, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че обвинението не е успяло по категоричен начин да докаже, че подсъдимия е извършил инкриминираното деяние умишлено. Излагат се доводи в тази насока. Моли се въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият П. да бъде признат за невиновен по обвинението за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В разпоредително заседание на 23.03.2022г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Представителят на СГП пледира, да се остави жалбата без уважение и да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Твърди, че присъдата почива на събраните по делото доказателства, като съдията се е мотивирал подробно защо приема показанията на дадена група свидетели или защо не приема изцяло показанията на другата група свидетели. Счита, че възражението на защитата, че не е изследвано в необходимата степен психичното състояние на подсъдимия към момента на деянието е неоснователно, поради което моли изцяло да бъде потвърдена присъдата на СРС.

Поверениците на частният обвинител П. – адвокати П. и Т. молят да не се уважава въззивната жалба на подсъдимия. Излагат и двамата, че правилно първоинстанционният съд е обсъдил всички факти и доказателства по делото, като смятат, че в тази връзка не са допуснати никакви процесуални нарушения и съдът правилно и законосъобразно е преценил вината на подсъдимия. Молят да се потвърди изцяло присъдата постановена от първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.

Частният обвинител А. Г., редовно призован не се явява.

Защитника на подс.П. – адв.И., поддържа въззивната жалба и изнесеното в нея.

Прави се искане да се отмени присъдата на СРС и да се постанови друга, с която да се признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Подсъдимия И. П. редовно призован се явява лично пред въззивната инстанция. Заявява, че е съгласен с изложеното от адв.И., не се признава за виновен, доколкото извършеното от него е било в състояние на афект и в предоставената му от съда последна дума изказва съжаление за случилото се.

Софийски Градски Съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след 2 като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК, от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл.283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключения на способи за доказване – експертизи, а именно: гласни доказателства - показанията на свидетеля А. Г., Х. Г.а, П. П., Д.П., И. И., М.

Ж., В. В., дадени в хода на съдебното следствие и в приобщените по реда на чл.281 НПК части, обясненията на подсъдимия И. П., дадени в хода на съдебното следствие, писмените доказателствени средства - заключение на комплексна СППЕ, заключения на СМЕ за свидетеля Г., заключение на техническа експертиза на аудиозапис, писмените доказателства - справка за съдимост, Съдебно-медицинско удостоверение № 485/2019г. и допълнение към същото, Съдебно-медицинско удостоверение № 192.06/2019г„ тъжба вх.

№ 1078445/04.12.2019г. по описа на СРС, медицинската документация и останалите писмени доказателства, приложени по делото.

Въпреки, че с определението за насрочване на делото пред въззивната инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства, то и в съдебно заседание въззивния състав също счете, че такова не се явява наложително, доколкото не прие за необходимо назначаването на нова съдебнопсихиатрична експертиза за подсъдимия, касаеща психичното му състояние към момента на деянието.

Допълнително в ход на съдебно следствие пред въззивната съдебна инстанция са представени от адв.И. и приети писмени доказателства: Сигнал до СРП с вх. № 32430/17.08.2021г; Присъда № 21/01.11.2021г. на СГС, НО - II възз.св.; Амб.лист № 57/28.02.2022г., Болничен лист № Е20220936712/ 28.02.2022г.; Амб.лист № 73/21.03.2022г.; Постановление на СРП за спиране на НП от 02.06.2022г.; Тъжба до СРС с вх. № 142648/08.07.2022г.;

Разпореждане № 9357/ 23.08.2022г. на СРС, 98 св.; Въззивна жалба до СГС, подадена чрез СРС вх. № 217599/14.10.2022г. и Разпореждане № 2131/09.11.2022г. на СГС, НО - II възз.св.

Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

Въззивния съдебен състав намира, че пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, дори и след приобщаване 3 обясненията дадени от подсъдимия пред въззивната инстанция, а от друга, не са налице основания за съществена промяна на фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя е правилно установена, на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал, с която настоящата съдебна инстанция се солидаризира изцяло.

Софийски Районен Съд е положил максимални усилия за събирането на пълния обем доказателствени материали за цялостното изясняване на делото от фактическа страна. Това е направено при стриктно спазване на предвидения процесуален ред, което гарантира процесуалната им годност и възможността на базата на тях да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Въз основа на цялостна преценка на съвкупния доказателствен материал, решаващата инстанция е приела за установена следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло от СГС, след собствен анализ на доказателствата, а именно:

Подсъдимият И. И. П. е роден на *******. в гр.София, българин, българско гражданство, с висше образование, работи, неосъждан, разведен, адрес гр.София, ж.к.’******* ******* ЕГН: **********.

Подсъдимият И. П. притежавал недвижим имот - празно дворно място, находящо се в гр.София, ул.“*******. Част от парцела бил отдаден под наем на свидетеля П. П., който го използвал за паркиране на товарни автомобили и механизация. Имотът бил ограден с ламаринена ограда, като се затварял с врата тип порта, разположена косо в единия ъгъл на парцела. В имота била разположена и временна постройка, тип барака, използвана от наемателя. В съседство, на адрес ул.*******, пък се намирала вилна постройка и двор, обитаван от свидетеля А. Г. и съпругата му - свидетелката Х. Г.а, като между портата на парцел на подсъдимия, и вилния имот на семейство Г.и имало тесен черен път. Отношенията между подсъдимия П. и частния обвинител Г. били силно влошени от няколко години в резултат на различни междусъседски спорове.

На 27.06.2019г. надвечер, свидетелите П. П. - наемател на имота на подсъдимия, Д.П. - пазач на обект, и И. И. - обитател на съседен имот се били събрали на външна маса в имота на подсъдимия, разположена в близост до бараката, като консумирали бира. Около 19.00 часа, пострадалият А. Г. се присъединил към тях по покана на свидетеля П.. Малко след това, свидетелят П. го предупредил, че скоро в имота ще пристигне и подсъдимият И. П., като с оглед дългогодишния конфликт между двамата го приканил да си тръгне.

При това около 19.30 часа, свидетелят Г. станал и се отправил към портата, но същевременно в имота пристигнал и паркирал лек автомобил, управляван от подсъдимия П.. Същият слязъл от автомобила и между него и пострадалия възникнал вербален конфликт за основанието, на което свидетелят Г. се намира в парцела, като подсъдимият го приканил незабавно да напусне, а пострадалият да му обяснява, че няма право да го гони от имота, ползван от наемателя.

4

Спорът бързо ескалирал, като подсъдимият извадил от лекия си автомобил метален стик за голф и се насочил към пострадалия, който от своя страна носел дървена тояжка, използвана за опора при придвижване. Между двамата започнало спречкване, като пострадалият Г. отправил псувни и закани към подсъдимия, той от своя страна му отвърнал с псувни, след което подсъдимият се отправил към стоящия на портата свидетел, и му нанесъл няколко удара с металния стик за голф, като част от тях попаднали в областта на дясното рамо, а след като пострадалият вдигнал лявата си ръка, в опит да се предпази от удар, получил такъв в областта на лявата предмишница.

Същевременно от своя страна пострадалият Г., използвал тоягата, на която се подпирал и също замахнал към подсъдимия, като успял да му нанесе удар в областта на дясното рамо и дясната предмишница, като му се заканвал с думите „Ще те утрепам“. Спречкването бързо било преустановено от свидетеля П. П., който разтървал подсъдимия и пострадалия и затворил портата между тях. Междувременно на мястото на инцидента, и която още щом видяла идването на автомобила на подсъдимия се притекла и съпругата на пострадалия - свидетелката Х. Г.а, станала свидетел на част от инцидента.

След затварянето на портата, вербалният конфликт между подсъдимия и съпрузите Г.и продължил за кратко, като се разменили обидни думи и псувни.

Пострадалият Г. и съпругата му се оттеглили в своя имот, обадили се на Национален спешен телефон 112, както и на близките си. Малко по-късно на място били изпратен полицейски патрул и линейка, като медицинска помощ била оказана и на двете лица, включително били насочени към болнично заведение за допълнителен преглед.

Съгласно заключението на изготвените по делото първоначална и допълнителна СМЕ от нанесените му с металния стик за голф, удари, пострадалият А. Г. е получил многофрагментно вътреставно костно счупване на акромиона, реализирало медико-биологичната характеристика „трайно затруднение на движенията на горния десен крайник“, както и временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразило се в контузия и охлузване на дясната раменна става с оформяне на хематоми и контузия и охлузване на лявата предмишница.