Решение № 239 от 07.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20221001001030 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1079 от 30.09.2022г., постановено по т.д.№ 817/2022г. по описа на СГС „Столичен електротранспорт“ ЕАД е осъдено да заплати на „Глоботекс“ ООД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. чл.120 от ЗОП сумата от 48 782,40лв. останала неплатена цена с ДДС на извършени доставки по Договор за обществена поръчка № СЕ97/15.08.2019г. със законната лихва за забава от 04.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.120 от ЗОП, както и 7656,70лв. изтекли лихви до 02.05.2022г. исковете по чл.86,ал.1 от ЗЗД са отхвърлени до пълния им предявен размер от 7677,83лв.

Освен това „Столичен електротранспорт“ ЕАД е осъдено да заплати на „Глоботекс“ ООД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ, вр.чл.120 от ЗОП сумата от 602лв. подлежаща на връщане гаранция по Договор за обществена поръчка № СЕ97/15.08.2019г. със законната лихва за забава от 04.05.2022г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр.чл120 от ЗОП, както и 32,77лв. изтекли лихви до 02.05.2022г. като претенцията за изтекли лихви е отхвърлена до пълния й предявен размер от 33,28лв.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Столичен електротранспорт“ ЕАД с искане същото да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли претенциите. В жалбата се посочва, че по делото не било ясно кой 1 представител на ответника и в какво качество е подписал приемо - предавателните протоколи и съответно приел работата. Изложени са и доводи, че уговорената в договора неустойка противоречи на добрите нрави.

Въззиваемото дружество е подало отговор на жалбата, с който я оспорва. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Посочва, че възраженията във връзка с обстоятелството, че не било ясно кой и в какво качество е подписал приемо - предавателните протоколи е преклудирано, тъй като не е направено с отговора на исковата молба и в същия не се съдържа каквото и да било оспорване на тези протоколи, нито е направено възражение, че стоката не е предадена, или не е приета, или пък е имала каквито и да било недостатъци. По същество този довод бил неоснователен, тъй като липсвало оспорване на факта, че стоката е доставена и е приета, т.е имало реално последващо потвърждаване на действията по приемането на същата.

Във връзка с изложените съображения за нищожност на уговорена между страните неустойка, се изтъква, че иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД не е предявяван.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , приема следното:

Предявените искове са правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.327,ал.1 от ТЗ, вр. чл.120 от ЗОП и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С подадената искова молба „Глоботекс“ ООД е заявила претенция за осъждане на „Столичен електротранспорт“ ЕАД да заплати сумата 48 782,40лв. главница по Договор за обществена поръчка № СЕ-97/15.08.2019г., сключен между страните. Посочва се, че съгласно този договор, подписан след проведена процедура по обществена поръчка, страните са постигнали съгласие ищецът „Глоботекс“ ООД да достави на ответника и да прехвърли правото на собственост върху стоки - униформено облекло, представляващо дамски и мъжки ризи, подробно описани в чл.1 от договора при цени,посочени в чл.13.

Договорът бил сключен за срок от две години.

В изпълнение на задълженията си ищцовото дружество изработило и предало на ответника работни облекла, които били приети без възражения от страна на възложителя. Те били предадени на 12.03.2020г. и 14.05.2021г. като при предаването били съставени нарочни протоколи, подписани без възражения от страна на възложителя. Ищцовото дружество издало данъчни фактури с номера съответно фактура №346/12.03.2020г. на стойност 34 274,40лв. с ДДС за стоките по първия протокол и фактура № 433/14.05.2021г. на стойност 17 508 лв. с ДДС по втория протокол.

Ответното дружество заплатило само сумата от 5000лв. по първата фактура като по същата останали дължими 29 274,40лв. Сумата по втората фактура останала неизплатена изцяло. В отговор на писмено запитване от страна на изпълнителя до ответника дали потвърждава вземанията било изпратено писмено потвърждение, че сумите са дължими.

Моли се съдът да постанови решение, с което да присъди дължимата цена на изработените облекла.

2

Освен това, съгласно предвидените в договора задължения ищецът внесъл гаранция за изпълнение на договора в размер на 1 % от стойността на същия или сумата от 602 лв.

Същата подлежала на връщане след прекратяване на договора. Това станало с изтичане на срока му на 15.08.2021г. като гаранцията следвало да бъде върната до 15.10.2021г. До момента на подаване на исковата молба тези сума не била платена,поради което се моли същата да бъде присъдена на ищеца.

Претендира се обезщетение за забава в размер на законната лихва като за сумата по фактурата от 12.03.2020г. се моли да бъдат присъдени 6106,97 лв. за периода от 12.04.2020г. до 02.05.2022г., а за сумата по втората фактура – 1570,86л. за периода от 14.06.2021г. до 02.05.2022г. върху сумата, внесена като гаранция се претендира законна лихва в размер на 33,28лв. за времето от 16.10.2021г. до 02.05.2022г.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба. Със същия е заявено ,че исковете се оспорват и се моли да бъдат отхвърлени. В същото време е посочено, че насрещната страна е изпълнила изискуемите съгласно договора и заявката стоки като същите са приети от страна на възложителя без забележки.

По делото са приложени сключеният между страните Договор за обществена поръчка № СЕ-97/15.08.2019г., покана за изпълнение на парично задължение от

„Глоботекс“ ООД до „Столичен електротранспорт“ ЕАД с вх.№01-326 от 05.04.2022г., фактура №346/12.03.2020г., приемо –предавателни протоколи с дати 12.03.2020г. и 14.04.20221г.,,в които са описани предадените стоки по вид, брой и цена, както и разпечатана на хартиен носител електронна кореспонденция между страните по делото.

Кореспонденцията се състои от писмо, изпратено от ищцовото дружество,с което се моли във връзка с изготвяне на финансовия отчет на дружеството да бъдат потвърдени сумите по сключените между страните договори и върнат отговор в табличен вид, в който са посочени фактурите, издадени от ищеца на ответника и осчетоводените с тях суми, както и сумата, внесена като гаранция по процесния договор.

Така представените документи не са оспорени от ответника.

Въз основа на така събраните доказателства градският съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на претенциите. Прието е, че сключеният между страните договор ги обвързва като са спазени изискванията на ЗОП, вр. с Директива 2014/24/ЕС на ЕП и на Съвета от 26.02.2014г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/ ЕО като за същия са приложими разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, включително специалните разпоредби относно договора за търговска продажба. Счетено е, че ищецът е изправна страна по договора, докато ответникът е заплатил единствено сумата от 5000лв. като е останал задължен за остатъка от 46 782,40лв., за която искът е уважен.

Прието е, че налице забава и поради това е присъдена закона лихва за периода от деня, следващ този на издаване на фактурите до завеждане на делото и от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане на сумата. Исковете за обезщетение за забава са отхвърлени частично след като претендираните суми са преизчислени от съда. За 3 основателна е приета и претенцията за връщане на внесената гаранция по договора, както и искът за присъждане на лихва за забава за периода от изтичане на срока за връщане на гаранцията.

Решението в частта му, с която частично се отхвърлят исковете по чл. 86,ал.1 от ЗЗД е влязло в сила и е предмет на въззивен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо,тъй като съдът се е произнесъл в рамките на своите правомощия и по индивидуализираното в исковата молба чрез твърдените от ищеца факти и обстоятелства право.

По отношение на законосъобразността на същото въззивният съд намира следното:

Фактическата обстановка по делото е установена правилно от първата инстанция и поради това на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част като по този начин същите стават част от настоящото решение.

От правна страна са налице предпоставките за уважаване на исковете. Ответната страна не оспорва фактът, че договорът е изпълнен от страна на „Глоботекс“ ООД. Това се подкрепя и от приетите по делото писмени доказателства – договора, въз основа на който е възникнало правоотношението между страните и приемо- предавателни протоколи, в които са описани доставените облекла. В подкрепа на този извод е и представеното като препис на хартиен носител електронно писмо, с което ответникът е потвърдил дължимостта на сумите.

Направените във въззивната жалба възражение относно факта, че не било ясно кое е лицето, подписало приемо- предавателните протоколи е преклудирано, тъй като същото не е направено в първоинстанционното производство, а се релевира за първи път с въззивната жалба. Ето защо то не следва да се обсъжда. Пред настоящата инстанция не са наведени други доводи, които да са относими към спора.

От правна страна са налице предпоставките на чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.327,ал.1 от ТЗ за уважаване на исковете. Между страните е налице валидно облигационно правоотношение като ответникът има качеството на възложител- купувач по договора за доставка на стоки, а ищцовото дружество -на изпълнител- продавач на стоките. Същите представляват родово определени вещи и собствеността върху тях се прехвърля с предаването им. С оглед представените доказателства такова предаване е налице като вещите са приети без възражения. Следователно задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тези вещи е изпълнено. От друга страна ответникът не въвежда твърдения да е заплатил изцяло дължимата по договора цена. Не са представени и 4 доказателства в тази насока. Ето защо искът за главницата, представляваща неизплатена част от продадени и предадени стоки- мъжки дамски ризи в посочените във фактурите количества се явява доказан по своето основание. Искът е доказан и по размер доколкото единичната цена на стоките е уговорена в договора, а от приемо-предавателните протоколи се установява каква бройка от всеки вид стоки е доставена.

По отношение на исковете за присъждане на обезщетение за забава: Съгласно чл.86,ал.1 от ЗЗД длъжникът на парично задължение дължи на своя кредитор обезщетение за забавата в размер на законната лихва. Когато денят на изпълнението е определен, то длъжникът изпада в забава от деня, който следва този на падежа. В чл.14 от договора е предвидено, че цената на отделната доставка се заплаща в 30-дневен срок от предаването на стоката на възложителя. За стоките, предадени на 12.03.2020г. цената е следвало да бъде платена на

12.04.2020г. Забавата настъпва на 13.04.2020г. и обезщетението се дължи,считано от 14.04.2020г. За стоките,предадени на 14.05.2021г. се иска присъждане на обезщетение за забава, считано от 13.06.2021г. като в случая забава е настъпила на 14.06.2021г. и обезщетение е дължима от 15.06.2021г. Размерът на лихвата за забава е нормативно определен. Настоящата инстанция приема, че същият е изчислен правилно от градския съд и исковете по чл.856,ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху дължимата цена на стоките е в общ размер на 7656,70лв. върху сумите по двете фактури за посочените периоди.

Разпечатката съдържа 42 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7f6342e-fb5a-40f3-84ec-523c92c0e630