Решение № 1560 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1560 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20251110204941 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***

– управител срещу наказателно постановление №

800872-F795183/06.12.2024 г., издадено от ***– началник на отдел „Оперативни дейности“-София в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите /ГД ФК при ЦУ на НАП/, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн. в ДВ бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г./ на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 127и, ал. 1 ДОПК.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, както и за некоректно приложение на материалния закон. Наведени са и доводи за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото 1 закон. Постъпили са писмени бележки от адв. Р. Н. от АК-Благоевград, ведно с приложено пълномощно, в които са изложени подробни съображения в подкрепа на жалбата. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. ***, с пълномощно по делото, която пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение. Моли за цялостно потвърждаване на оспореното наказателно постановление. Релевирани са искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 22.10.2024 г., около 15:00 ч., органите по приходите извършили проверка на ГКПП-Кулата на МПС марка „***“ с рег. № *** и рег. на прикаченото ремарке **** с водач ***, като е установено, че превозва стока, включена в списъка на стоки с висок фискален риск /СВФР/ с код по КН 08081080 „Ябълки, круши и дюли, пресни: Ябълки“ – 845 кг на стойност 1 140,75 евро. Водачът не е представил уникален номер за превоза /УНП/ за транспорта на стоките.

Проверката е обективирана в протокол от 22.10.2024 г. и е поставено техническо средство за контрол на процесното МПС.

Същият ден - 22.10.2024 г. органите по приходите посетили адреса за 2 разтоварване на стоката – гр. ***, склад на търговско дружество „***“ и извършили проверка в присъствието на представляващия юридическото лице.

Установено е, че се касае на ВОП на стока, включена в СВФР с код по КН 08081080 „Ябълки, круши и дюли, пресни: Ябълки“ – 845 кг на стойност 1 140,75 евро и левова равностойност 2 231,11 лева. Направлението на стоката е от Република Италия към Република България, като получател на същата е дружеството-жалбоподател.

При извършена служебна справка органите по приходите са констатирали, че получателят на стоката не е декларирал предварително данни за превоза до влизане на транспортното средство на територията на страната, тъй като липсват данни за УНП.

Последващата проверка на адреса за разтоварване е обективирана в протоколи от 22.10.2024 г.

С акт за установяване на административно нарушение № F795183/23.10.2024 г., съставен от В. В. В. – инспектор по приходите при ЦУ на НАП и в присъствието на свидетеля *** е констатирано, че на 22.10.2024 г., ГКПП-Кулата, търговско дружество „***“ ЕООД не е изпълнило правното си задължение като получател при ВОП на СВФР да декларира предварително данни за превоза и да получи УНП до влизане на транспортното средство на територията на страната.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 ДОПК, като в деня на неговото съставяне е връчен препис на упълномощен представител на търговското дружество.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 800872-F795183/06.12.2024 г. от *** – началник на отдел „Оперативни дейности“-София в ГД ФК при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 278б, ал. 3 ДОПК, при частично изменение на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „***“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 127и, ал. 1 ДОПК. Наказващият орган е упражнил правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, като е приел, че нарушението е извършено в гр. София, съобразно изричното предписание на чл. 48, ал. 2 ЗАНН - седалището на органа, пред който е следвало да бъде подадена информацията, а именно НАП.

3

Препис от НП е връчен на упълномощен представител на търговското дружество на 25.02.2025 г., видно инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производство пред настоящата въззивна съдебна инстанция, е депозирана чрез наказващия орган в законоустановения 14-дневен срок с пощенски оператор на 07.03.2025 г., видно от приложената по делото товарителница.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения.

Показанията на свидетеля В. В. са подробни, задълбочени, вътрешно балансирани и кореспондират по еднопосочен начин с приложените по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а единствено относно приложимите материален и процесуален закон.

От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

4

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото писмени доказателства, относими към назначаването и оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма, авторството и обстоятелствата, при които е осъществено неизпълненото правно задължение, а с това правото на защита на дружеството-жалбоподател е гарантирано в пълна степен.

В контекста на изложеното, категорично не може да бъде споделено възражението, че АУАН и НП са връчени на лице без представителна власт, имайки предвид, че от съдържанието на приложеното по делото пълномощно *** е била оправомощена от управителя да представлява дружеството пред различни държавни и общински органи, в т.ч. данъчната администрация, както и да подписва и получава всякакви документи и книжа. Несъстоятелни са и оплакванията за неяснота на описаното нарушение и непрецизност на възприетата материалноправна квалификация. Както беше отбелязано административните органи са изложили акуратно твърдения за наличието на всички съставомерни факти – изрично е посочено в НП, че мястото на твърдяното нарушение е в гр. София, като същото е мотивирано с изричната разпоредба на чл. 48, ал. 2 ЗАНН - седалището на органа, пред който е следвало да бъде подадена информацията по електронен път, в случая на НАП /арг. от чл. 48 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, обн. в ДВ бр. 83 от 03.10.2023 г, в сила от същата дата, приета от министъра на финансите и чл. 2, ал. 2 от Закона за Националната агенция за приходите, обн. в ДВ бр. 112 от 29.11.2002 г./; недвусмислено е фиксирана и неговата дата 22.10.2024 г., като същата съвпада с момента на преминаване на държавната граница на 5

Република България без данни за УНП; изложени са и твърдения, че превозното средство е осъществило ВОП на СВФР, които са индивидуализирани по вид, количество и стойност, а това опровергава твърденията, че не е посочена данъчната основа на стоките. Излишна проява на свръхпунктуалност е и претенцията в жалбата за допълнително конкретизиране на разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 ДОПК, тъй като същата не намира нормативна опора. Съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да съдържа алинеи, алинеята – отделни точки, а точката – букви. Прецизирането на разпоредбите чрез посочване на структурни единици от по-ниска степен каквито са отделните изречения, предложения, алтернативи и пр. е без каквото и да било правно значение и поникакъв начин не би могло да ограничи правото на защита на въззивника, преценено в контекста на изискванията за посочване от страна на административните органи на нарушените законови разпоредби. Не на последно място – за актосъставителя и наказващия орган не е съществувало изискване да посочат в правната квалификация и „приложимите норми от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г.“, тъй като посоченият подзаконов нормативен акт урежда условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, а самото правно задължение за търговеца произтича от разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 ДОПК.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е издадено в изискуемия 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.