Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 2064 от 05.05.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 1130/2025
Вид
Разпореждане № 2064
Подписан
05.05.2025
Състав
Михаела Иванова Атанасова

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2064 гр. Кюстендил, 05.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Частно гражданско дело № 20251520101130 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, п.к.

1527, представлявано от Изпълнителния директор Янислав Янакиев и депозирано от пълномощника юрисконсулт Н. Т., против длъжника Е. Н. С., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. *** , с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 799,41 лева главница, дължима по договор за паричен заем № ***г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено с Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 03.09.2024 г., от „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690 в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, правоприемник на което е ищцовото дружество; 59,29 лв. – договорна лихва за периода 05.11.2023г. – 21.04.2024г.; 366,30 лв. възнаграждение по гаранционна сделка;

60,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 146,96 лева мораторна лихва за периода 22.04.2024г. – 25.04.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 28,64 лева държавна такса и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за паричен заем, договор за предоставяне на гаранция и др.

Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК.

1

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.

В горния смисъл и досежно сумата в размер на 366,30 лв., представляваща възнаграждение по гаранционна сделка, произтичащо от сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № 4930423/19.10.2023г., съдът намира следното:

Видно от съдържанието на процесния договор за паричен заем в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от заемателя", доколкото в същия не е включено дължимото възнаграждение за гаранта (по същността си поръчител) по гаранционната сделка.

Безспорно, възнаграждението за последния съставлява

"допълнителна услуга", пряко свързана с кредита. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, доколкото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК. С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за предоставяне на гаранция се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК, като в последния се уговоря възнаграждение, което впоследствие се начислява към общата дължима сума по договора за кредит, видно от приложения към същия погасителен план, включващ като перо на всяка погасителна вноска и възнаграждението по гаранционната сделка. В този смисъл е и най-новата практика на СЕС от 2025г., приемаща, че възнаграждението на гаранта следва да бъде включено в ГПР с оглед пряката му обвързаност с договора за кредит.

Отделно, уговорената стойност на възнаграждението по гаранционната сделка достига половината от стойността на отпуснатия заем. Длъжникът не извлича полза или изгода, т. е. не получава услуга, а само бъдещ сигурен пасив и потенциална свръхзадлъжнялост. Така се обезсмисля единственият мотив на заемополучателя да сключи процесния договор за потребителски кредит, а именно да си набави средства в спешен порядък за задоволяване на текущи нужди. При това положение съдът не открива никаква разумна и съразмерна икономическа връзка между стойността на договореното възнаграждение и кореспондиращата му насрещна престация, т. е. налице е очевидна нееквивалентност в дължимия резултат от насрещните страни по облигационното правоотношение, което от своя страна влече противоречие на така договореното с добрите нрави.

Досежно сумата от 60,00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, съдът счита за недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика има настоящата.

Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за 2 последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането, са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора.

Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това начислената такса не е резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такса за нея. Предвид изложеното, претендираната сума също е недължима като резултат от уговарянето й в неравноправна клауза, поради което е нищожна.

Поради горното, в тази си част заявлението следва да бъде отхвърлено.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса, но съобразно уважената част от заявлението. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 50,00 (петдесет) лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност.

Претендираните разноски за подготовка на документи за завеждане на дело по смисъла на чл. 13 от НЗПП не се следват на заявителя, тъй като това процесуално действие се включва в обема на представителството по делото и възнаграждението за това е определено по реда на чл. 26 от НЗПП. Така, дължимите разноски с оглед уважената част от претенцията са както следва: 20,11 лв. – държавна такса и 35,12 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която Е. Н. С., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. *** следва ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Панайот Волов” № 29, етаж 3, сумите, както следва: 799,41 лева главница, дължима по договор за паричен заем № ***г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено с Рамков договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 03.09.2024 г., от „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690 в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, правоприемник на което е ищцовото дружество; 59,29 лв. – договорна лихва за периода 05.11.2023г. – 21.04.2024г.; 146,96 лева мораторна лихва за периода 22.04.2024г. – 25.04.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 20,11 лева държавна такса и 35,12 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” 3

№ 29, етаж 3 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 366,30 лв. възнаграждение по гаранционна сделка и 60,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, в която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд - Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4