Решение № 162 от 14.11.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Частно наказателно дело 631/2025
- Вид
- Решение № 162
- Подписан
- 14.11.2025
- В сила
- 22.11.2025
- Състав
- Веселка Цокова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 162 гр. Враца, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова в присъствието на прокурора Е. В. С. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20251400200631 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане за признаване на решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия, а именно Решение от 06.05.2025 г., издадено от Politie Flevoland, CVE, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 17.06.2025 г. Със същото е наложена финансова санкция–глоба в размер на 490 евро за извършено от българския гражданин М. Ц. В., роден на *** в гр. Мизия, обл. Враца, с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, нарушение на чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия. Решението е придружено с удостоверение в превод на български език, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на ОП-Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на несъдебния орган на Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция, поради което настоява то да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице М. В., редовно призовано, не се явява и не взема становище по направеното искане. Делото е разгледано в негово отсъствие на основание чл. 16, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено 1 следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на глоба, за извършено административно нарушение на правилата за движение на територията на Кралство Нидерландия.
Този акт е придружен, съгласно изискването на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС от удостоверение по образец, съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава-Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието /CJIB/ гр. Леуварден, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити.
За извършеното от засегнатото лице М. В. административно нарушение на правилата за движение, а именно на 04.10.2024 г., в 08:18 ч., е управлявал моторно превозно средство с български рег.№ ВР *** СР, при наличие на опасност от изпадане на незакрепен товар, който не е покрит в съответствие с изискванията, не се изисква двойна наказуемост, съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС /макар, че същото представлява административно нарушение и по българското законодателство/.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в с. ***, обл. Враца, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд-Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИАКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд несъдебен орган. Удостоверението е по образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание, а както по-горе бе посочено, съответства и на решението за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансови санкции /чл. 35, т.
2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или са били 2 извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/- същата е в размер на 490 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/.
Производството е било писмено и лицето е уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/.
С оглед гореизложеното, Окръжен съд-Враца намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган на Кралство Нидерландия против лицето М. В. от с. ***, обл. Враца за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на финансовата санкция от 490 евро е 958.36 български лева съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска – 06.05.2025 г., а именно 1.95583 лева за 1 евро. На основание чл. 36 вр. чл. 22, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС признатото решение следва да бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение, съобразно нормата на чл. 6, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган за изпълнението му следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието /CJIB/ гр. Леуварден, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение от 06.05.2025 г., издадено от несъдебен орган Politie Flevoland, CVE, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 17.06.2025 г., с което на М. Ц.
В., роден на *** в гр. Мизия, обл. Враца, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес с. ***, обл. Враца, ***, ЕГН **********, е наложена финансова санкция - глоба в размер на 490 евро /четиристотин и деветдесет евро/, с левова равностойност 958.36 лева /деветстотин петдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата на Кралство Нидерландия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд-София, като обжалването не спира изпълнението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на НАПофис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.
3
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава-Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието /CJIB/ гр. Леуварден, за признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС разноските са за сметка на Република България, като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 162 гр. Враца, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова в присъствието на прокурора Е. В. С. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20251400200631 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане за признаване на решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия, а именно Решение от 06.05.2025 г., издадено от Politie Flevoland, CVE, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 17.06.2025 г. Със същото е наложена финансова санкция–глоба в размер на 490 евро за извършено от българския гражданин М. Ц. В., роден на *** в гр. Мизия, обл. Враца, с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, нарушение на чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия. Решението е придружено с удостоверение в превод на български език, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на ОП-Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на несъдебния орган на Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция, поради което настоява то да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице М. В., редовно призовано, не се явява и не взема становище по направеното искане. Делото е разгледано в негово отсъствие на основание чл. 16, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено 1 следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на глоба, за извършено административно нарушение на правилата за движение на територията на Кралство Нидерландия.
Този акт е придружен, съгласно изискването на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС от удостоверение по образец, съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава-Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието /CJIB/ гр. Леуварден, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити.
За извършеното от засегнатото лице М. В. административно нарушение на правилата за движение, а именно на 04.10.2024 г., в 08:18 ч., е управлявал моторно превозно средство с български рег.№ ВР *** СР, при наличие на опасност от изпадане на незакрепен товар, който не е покрит в съответствие с изискванията, не се изисква двойна наказуемост, съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС /макар, че същото представлява административно нарушение и по българското законодателство/.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в с. ***, обл. Враца, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд-Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИАКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд несъдебен орган. Удостоверението е по образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание, а както по-горе бе посочено, съответства и на решението за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансови санкции /чл. 35, т.