Решение № 899 от 03.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300500891 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №4332/20.12.2022г. по гр.д.№7213/2021г. по описа на РС-Пловдив,ХIХ гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК по отношение на К. М. Н.,че дължи сумата от 1601,95лв.,представляваща главница по договор за кредит от 24.03.2016г.,както и сумата от 471,97лв.,представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода 01.02.2017г.-13.11.2017г.,както и сумата от 460,17лв.,представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 13.11.2017г.-23.10.2020г.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника ищеца в първоначалното производство и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи.Навежда доводи в тази насока,че договорът за кредит не е този,който съдът е коментирал в решението си и че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна К.

М. Н. чрез особения му представител адв.Б.,с който счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Не се спори между страните,че е налице сключен револвиращ договор за 1 кредит от 24.03.2016г. по CARD 12191514,това е датата на която е извършена първата транзакция от ответника и от този момент се счита договора за реализиран.Задължение на кредитодателя е било да издава месечно извлечение относно извършените транзакции от кредитополучателя,както и са договорени погасителните вноски между страните съобразно ползваните парични средства от кредитополучателя.Между страните е уговорен и ГЛП,както и ГПР.По този договор,тъй като от отворен тип,не е бил изготвен погасителен план,тъй като в зависимост от това колко и какъв размер от финасновия ресурс,отпуснат на кредитополучателя ще се ползва от него,то и погасителните вноски са в различен размер.Този кредит е спрян да бъде обслужван от кредитополучателя на 01.02.2017г.В първоинстанционното производство са били назначени две експертизи,първата е била ССчЕ,от чието заключение става ясно,че претендираните суми са дължими от ответника,тъй като са били получени от него и същия се е разпоредил с тях,като видно от заключението става ясно,че и се дължи възнаградителна и мораторна лихва върху главницата в размер на 1601,95лв.От втората експертиза,която е СТЕ,се установява,че шрифта по който е бил сключен договора е в размер на 12 Pt.Видно от издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК става въпрос за главница в размер на 1601,95лв.,възнаградителна лихва в размер на 471,97лв. за периода 01.02.2017г.-13.11.2017г.,както и сумата от 460,17лв.,представляваща мораторна лихва за периода 13.11.2017г.-23.10.2020г.

На първо място следва да се разгледа въпроса дали е настъпила предсрочна изискуемост на кредита и дали обявяването на тази предсрочна изискуемост е стигнала до знанието на кредитополучателя.Задължение на финансовата институция е било до 15 число на всеки месец да издава извлечения от ползваните финансови ресурси от кредита,като задължение на кредитополучателя пък е било до 1-во число на всеки следващ месец да внася погасителните си вноски.Кредита е преустановено да бъде обслужван на 01.02.2017г.,като на длъжника са били изпращани месечни извлечения,от които същия е знаел че дължи процесните суми.След като до неговото знание е достигнал факта,че дължи процесните суми,то същия е бил уведомен по надлежния ред,че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.

И на следващо място следва да се обсъди и длугото наведено основание относно изтекла погасителна давност в полза на длъжника.Както се посочи по-горе момента на първата транзакция е бил на 24.03.2016г.,като от тази дата следва да се приеме,че е сключен договора и е породил правни последици.До момента на издаване на заповедта за изпълнение не са били изтекли пет години,тъй като по отношение на главницата важи общата погасителна давност,която е петгодишна.

Относно недействителността на договора за кредит поради неравноправност на клаузите,с което е нарушен чл.143,т.3 от ЗЗП,при което банката е определяла едностранно лихвения процент,поради което е поставила в неизгодно положение страната кредитоискател,откъдето произтича и неравноправността на клаузата на чл.143,т.3 от ЗЗП,то не може да се приеме,че е налице такава в случая,тъй като лихвения процент не е променян от банката за периода на ползването на кредита до момента на преустановяване на 2 плащането по него.Такава клауза е неравноправна,защото дава възможност на монополиста,в случая банката,да изменя едностранно условията по кредита,което пък от своя страна е във вреда на потребителя и облагодетелства единствено банката,но след като липсва такава неравноправност,то договора е действителен и вземането се дължи.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да го отмени поради следното:

От сключения между страните по делото револвиращ договор за кредит става ясно,че ответника е потребител на финансова ,услуга и като такъв по отношение на него важат клаузите на ЗЗП и ЗПК.По силата на чл.143,т.3 от ЗЗП при неравноправност на клаузи по договора,същия се явява нищожен и не поражда правно действие.В настоящия случай не се констатира такава неравноправност,а първоинстанционния съд е коментирал договор за кредит,който не е бил предмет на заповедното производство,поради което и решението му се явява неправилно и незаконосъобразно.По отношение на договора,предмет на заповедното производство няма основание за прогласяване нищожността му,както и сумите по него се дължат от кредитополучателя,поради което следва да се признае по отношение на жалбоподателя,че длъжника му дължи процесните суми,предмет на исковата претенция.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на жалбоподателя за двете инстанции и е представен списък по реда на чл.80 от ГПК,съобразно резултата от изхода на делото му се дължат разноски в общ размер на 1554,90лв.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №4332/20.12.2022г. по гр.д.№7213/2021г. по описа на РСПловдив,ХIХ гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 за признаване за установено по отношение на К. М. Н. с ЕГН-********** от гр.*****,че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България сумата от 1601,95лв.,представляваща главница по договор за кредит от 24.03.2016г.,както и сумата от 471,97лв.,представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода 01.02.2017г.-13.11.2017г.,както и сумата от 460,17лв.,представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 13.11.2017г.-23.10.2020г. като неправилно и незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. М. Н. с ЕГН-********** от гр.*****,че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България сумата от 1601,95лв.,представляваща главница по договор за кредит от 24.03.2016г.,както и сумата от 471,97лв.,представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода 01.02.2017г.-13.11.2017г.,както и сумата от 460,17лв.,представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 13.11.2017г.23.10.2020г.

3

ОСЪЖДА К. М. Н. с ЕГН-********** от гр.*****, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България направените от него разноски по делото пред двете инстанции в общ размер на 1554,90лв./хиляда петстотин петдесет и четири лв. и 90ст./.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4