Решение № 6020 от 18.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6020 гр. С., 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20221110111794 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от Е. И. Б., ЕГН **********, с .: ., чрез адв. И., за признаване за установено по отношение на ответника „фирма” ЕАД, ЕИК номер, със седалище и . на управление ., че не дължи на ответника сумата от 2612,92 лв., представляваща неплатена сума за потребена вода за периода от 26.06.2014 г. до 04.02.2022г., за имот находящ се на . гр.

С., ул. „П.“ №36, кл. №1005187486, за което е издадена фактура

№0112038488/18.02.2022г.

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца е абонат на ответника за имот находящ се на . гр. С., ул. „П.“ №36, кл. №1005187486. Сочи, че ответника издал фактура №0112038488/18.02.2022г., според която ищеца дължал сумата от 2612,92 лв. Ищеца оспорва да дължи така претендираната сума, поради погасяване на задължението по давност, за което излага подробни съображения.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва предявения иск. Излага подробни съображения за неоснователност. Моли съда да отхвъри иска. Претендира разноски.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Съгласно фактура №0112038488/18.02.2022г.за периода 26.06.2014 г. до 04.02.2022г. на ищеца е начислена сумата от 2612,92 лв. за потребена вода от 1138 м3.

Ответникът е ангажирал доказателства относно съдържанието на правоотношението с потребителите на ВиК услуги, като е представил одобрени от КЕВР с Решение № ОУ2/13.07.2016 г. Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „фирма“ АД.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява, че за процесния период в имота на ищеца, поради неосигурен 1 достъп, е отчитано служебно потребление на питейна вода от 287 м3 или по 3 куб.м./4 куб.м/ месечно, като след извършен самоотчет от текущия отчет на водомера с показател 1689 м3 е сторнирано количеството от 287 м3. Вещото лице дава заключение, че процесната сума от 2612,92 лв. е за отчетен период от 26.06.2014 г. до 07.01.2022г. и за таксувана консумация от 1138 м3. Съгласно Приложение №1 към заключението на ССЕ за процесния период са извършвани редовни месечни плащания, съобразно начислените суми.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искът има за предмет установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води.

Страните не спорят, че в ответното дружество има открита партида на името на ищеца за доставка, пречистване и отвеждане на вода за имот с кл. №1005187486 и по същата са начислени процесните задължения.

Ищецът оспорва дължимостта на последните с мотив, че са погасени по давност.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установи, че за процесния период ищеца редовно е заплащал своите задължения (тези действия на ищеца съдът цени като извънсъдебно признание на факта, че същият е ползвал услугите на ответното дружество), като към настоящия момент, след извършен реален отчет, за процесния период е дължима е сумата от 2612,92 лв. Съдът изцяло кредитира заключението на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, като компетентно изготвена и съответстваща на събраните по делото писмени доказателства.

Заключението на ССЕ е изготвено въз основа на документи, представени от страните по делото, като в същото вещото лице ясно е посочило, че процесната сума е начислена за периода 25.06.2014 г. до 07.01.2022г.

По отношение на количествата доставена, отведена и пречистена вода, съдът намира, че същите правилно са начислени от ответното дружество, доколкото видно от заключението на вещото лице, в голяма част от исковия период, ищецът не е осигурил достъп до имота за извършване на реален отчет, като след извършен такъв, е констатирана консумация от 1689 м3. Тези констатации на експерта ищецът не е оспорил и не е ангажирал доказателства, които да ги опровергават, поради което въз основа на тях съдът гради фактическата обстановка по спора. С оглед на това, съдът намира, че ищецът, като потребител на ВиК услуги има задължения към ответното дружество в размер на сумата от 2612,92 лв., дължима за периода 25.06.2014 г. до 07.01.2022г.

Възражението за погасяване по давност на задълженията, съдът намира за частично основателно за периода 26.06.2014 г. – 06.03.2019 г., по следните съображения:

По отношение на характера на вземанията за електроенергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.

С оглед на изложеното по-горе, настоящият състав намира, че погасени по давност са задълженията на ищеца към ответното дружество за период от 3 години преди подаване на исковата молба, т.е. преди 06.03.2019 г., но доколкото по делото няма данни как е разпределена сумата от 2612,92 лв., на основание чл. 162 ГПК, съдът определи месечно задължение в размер на по 28,87 лв. (90 месеца+14 дни). Предвид това погасени по давност са задълженията за главници в размер на 1616,72 лв. за периода 25.06.2014г. до 06.03.2019 г.

(56 месеца). За разликата над тази сума и за периода от 07.03.2019г. до 04.02.2022г. иска следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане са направили. С оглед на това и съразмерно с уважената част от иска, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 374,04 лв. за заплатена дт и адвокатско възнаграждение.

Съразмерно с отхвърлената част от иска, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 171,57 лв., от които 133,44 лв. за депозит за вещо лице и 38,13 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

2

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „фирма” ЕАД, ЕИК номер, със седалище и . на управление гр.С., бул. „АДРЕС №....., представлявано от В., че Е. И. Б., ЕГН **********, с .: ., не му дължи сумата о т 1616,72 лв. /хиляда шестстотин и шестнадесет лева и 72 стотинки/, представляваща неплатена сума за потребена вода за периода от 25.06.2014г. до 06.03.2019 г., за имот находящ се на . гр. С., ул. „П.“ №36, кл. №1005187486, за което е издадена фактура №0112038488/18.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2612,92 лв. и за периода от 07.03.2019г. до 04.02.2022г.

ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК номер, със седалище и . на управление гр.С., бул.

„АДРЕС №....., представлявано от В., да заплати на Е. И. Б., ЕГН **********, с .: ., сумата о т 3 7 4 , 0 4 лв. /триста и седемдесет и четири лева и 04 стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е. И. Б., ЕГН **********, с .: ., да заплати на „фирма” ЕАД, ЕИК номер, със седалище и . на управление гр.С., бул. „АДРЕС №....., сумата от 171,57 лв. /сто седемдесет и един лева и 57 стотинки/, представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 133,44 лв. за депозит за вещо лице, а сумата от 38,13 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3