Решение № 360 от 18.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1953/2023
- Вид
- Решение № 360
- Подписан
- 18.05.2023
- В сила
- 17.05.2023
- Състав
- Ани Захариева, Доротея Кехайова, Аделина Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.66,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 360 гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ани Захариева
Членове:
Аделина Иванова
Доротея Кехайова при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100601953 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.
С присъда от 01.04.2021г. по нохд №1254/2019г. на СРС, НО, 103 състав, подсъдимият Ф. М. Д. е признат за виновен и осъден на основание чл.343б, ал.3 от НК н а накзание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер на 500лв., като на основание чл.66,ал.1 от НК изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години.
С присъдата на основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимият Д. е и наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, като на основание чл. 59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.
Срещу присъдата, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от подсъдимия чрез упълномощения му защитник, с искане за отмяна на присъдата от въззивната инстанция като незаконосъобразна и постановена в нарушение на закона.
Отправя се искане въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан. Алтернативно е направено искане за намаляване на наложеното наказание 1
„лишаване от свобода“ с оглед прилагане на чл.55,ал.1 т.1и ал.3 от НК. В жалбата се коментират събрани по делото доказателства, видно от които използваното техническо средство, въз основа на което е установена употреба на наркотични вещества, използва изцяло химическа реакция, влияеща се от различни атмосферни условията. Към жалбата е постъпило и допълнение, в което подробно са развити съображения относно компрометиране на доказателствата, въз основа на които се твърди установяване на употребата на наркотични вещества от подсъдимото лице.
В разпоредително заседание въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели и/или изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения и пледира за оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението. Адв. Й. акцентира, че извършената проба за наркотични вещества на подсъдимия като водач на МПС е невалидна и недостоверна, поради допуснати нарушения на технически изисквания и указания на производителя при работа с дрегер DrugCheck 3000. В подкрепа на тезата си защитата твърди, че районният съд неправилно е приел, че извършената проба с цитираното техническо средство е извършена към момента на спирането на водача на автомобила, докато реално пробата е извършена в интервала между 02:00 и 03:00 часа, когато температурата на околната среда е била 3,4 градуса, съгласно справка на НИМХ, при нормативно приети 5 градуса за използване на теста.
Подс. Д. подкрепя казаното от адвоката му.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение моли въззивният съд да потвърди присъдата на СРС като правилна и обоснована. Счита престъплението за доказано, а температурният режим за работа с DrugCheck 3000 за спазен към момента на вземане на пробата, което се потвърждава от справката на НИМХ.
В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, подсъдимият Д. моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че същата следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на СРС. При самостоятелна преценка на събраните по делото 2 доказателства, настоящият състав намира за установена сходна фактическа обстановка, която е следната:
На 28.09.2018 г. около 00.30 ч. подсъдимият Ф. М. Д. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф”, рег. СА **** РА и се движел в гр. София, ул. „Григорий Цамблак“ с посока на движение от ул.
„Бесарабия“ към ул. „541”. Около 00:30 часа подс. Д. бил спрян за полицейска проверка от служители при 05 РУ-СДВР – св. В.Б.Н., А. К.Г. и П.А.Д.. Полицейските служители установили, че подсъдимият бил със силно зачервени очи и много разширени зеници, затова поискали съдействие от ОПП-СДВР за съдействие. На място пристигнал екип 915-8 при ОПП-КАТ СДВР, в които бил св. К.С.С. – автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“ на СДВР. Около 01.40 м , св. Станков тествал подсъдимия с Алкотест дрегер, който отчел отрицателна проба, след което подсъдимият бил тестван с дрегер Drug Check 3000, който отчел положителен резултат за наличие на наркотично вещество – тетрахидроканабинол - марихуана, коноп.
За констатираното нарушение на подс. Ф. Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 547920/28.09.2018 г. от свид. К.С.С.. АУАН бил предявен на Д., който го подписал без да вписва в него възражения. Свид. А. К.Г. от ОПП - СДВР попълнил протокол за извършената проверка за употреба на наркотични вещества, а свидетелят Станков издал на подсъдимия талон за изследване с бланков номер 0013398/28.09.2018 г., в който е записано, че предварителната качествена проба е взета от лицето в 01:40 часа на 28.09.2018г. с техническо средство Дрегер DrugCheck 3000. Талонът за изследването е подписан от подс. Д. като е заявил в него, че „не приема“ показанията на техническото средство.
След това подс. Д. бил придружен от полицейските служители от 05 РУСДВР до ВМА, където той отказал да даде кръвна проба и урина за лабораторно изследване.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на събраните от първата инстанция доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите К.С., В.Н., А. Г., П.Д., вкл. и дадените в хода на ДП и приобщени по реда на чл. 281 от НПК; приобщените по делото веществени доказателства - проба взета с техническо средство „DrugCheck 3000“; писмени доказателства и писмени доказателствени средства, а именно: АУАН бл. № 547920/28.09.2018 г., талон за изследване № 0013398/28.09.2018 г., протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 28.09.2018 г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 28.09.2018 г., копие от книга за регистрация на амбулаторно болни - „Спешна токсикология“ ВMA, Заповед № 6539/28.09.2018 г., справка картон на водача, методически указания рег. № 3286р3 17590/09.05.2016 г. за реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС, писмена справка от Националния институт по метеорология и хидрология с вх. на СРС № 1030831/25.06.2020 г., справка за съдимост на подс. Ф. Д. и др.
Установената от СГС фактическа обстановка почти напълно съвпада с тази, описана в мотивите към първоинстанционната присъда. Въззивният съд не се съгласява единствено с приетото от СРС, че тестването на подс. Д. за употреба на наркотични вещества и опиати с дрегер "DrugCheck 3000" е извършено към момента на спирането на автомобила на подсъдимия в 00:30 часа на процесната дата. Видно от връчения на подс. Д. талон за изследване безспорно се установява, че точният момент на извършване на полевия тест с посоченото техническо устройство е в 01:40 часа на 28.09.2018г. - обстоятелство, което на практика е без значение за установяване на обективната истина по делото.
Според настоящия състав събраните по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви относно обстоятелствата от главния предмет на доказване, в това число авторството на подсъдимия по отношение на престъпното деяние. Настоящият съдебен състав се солидаризира в голяма степен с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012 г. по НД № 1158/2012 г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата и допълнението към нея.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват съществени противоречия в доказателствените материали, касаещи времето и мястото на спиране на водача на автомобила за рутинна проверка, състоянието на подсъдимия по време на проверката – със силно зачервени очи и много разширени зеници, проведените тестове с технически устройства за наличие на алкохол и наркотични вещества, получената положителна проба за употребени наркотични вещества, транспортирането на подсъдимия до ВМА за извършване на кръвно изследване и отказът на подс. Д. да даде кръвна проба и урина за лабораторно изследване. За тези обстоятелства показанията на полицейските служители свидетелите К.С., В.Н., А. Г. и П.Д., в т.ч. и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр., ал. 1, т. 2 от НПК, са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи със събрания и проверен по делото писмен доказателствен материал, а именно - АУАН бл. № 547920/28.09.2018 г., талон за изследване № 4
0013398/28.09.2018 г., протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 28.09.2018г. Всички свидетели предават своите лични възприятия за установената от уреда употреба на наркотично вещество и всички последователно сочат, че тестът е показал употреба на тетрахидроканабинол марихуана. Преценени в съвкупност, събраните по делото гласни доказателствени средства в пълнота установяват фактите, за които се отнасят и не се налага да бъдат обсъждани поотделно, особено при липса на оспорване на същите.
Основното оспорвано от защитника обстоятелство в случая касае допуснато опорочаване на процедурата по вземане на проба от подсъдимия, в частност несъобразяване с изискванията за подходяща температура при използване на техническото средство. Действително, видно от приобщените в хода на съдебното следствие пред първа инстанция Методически указания за реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС с орален тест „Drager DrugCheck 3000“ температурата на околната среда трябва да е между +5 и +30 и относителна въздушна влажност между 5 % и 95 % r.F.. От съдържанието на доказателствата по делото безспорно се установява, че тестването на подсъдимия за наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта не е извършено към момента на спирането на неговия автомобил за рутинна проверка в 00:30 часа, а около част покъсно. Този факт се доказва от една страна от показанията на св. К.С. – „младши автоконтрольор“ при ОПП-СДВР, който заявява, че подаденият от проверяващите полицейски служители сигнал към ОПП-СДВР е получен от дежурния екип около 01:00 часа на процесната дата. Още повече, че за придвижването на дежурния екип до мястото на проверката е отнело някакво техническо време. От друга страна във връчения на подс. Д. талон за изследване е посочен точният момент на извършване на предварителната качествена проба, а именно в 01:40 часа на процесната дата. Според приобщената в хода на съдебното следствие и неоспорена от страните справка от НИМХ температурата в района на ул. „Григорий Цамблак“ в ж.к. „Левски“, кв.