Решение № 263825 от 10.06.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 10.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ:

Силвана Гълъбова

Любомир

Игнатов при секретаря

Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7119 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №72095 от

13.04.2020г., постановено по гр.дело №72883/2016г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в, е признато за установено по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ, че Д.Г.Г.-Г. с ЕГН********** дължи на "Т.С."ЕАД с ЕИК****** сумата от ¼ от 2834,91лв.- стойност на доставена топлинна енергия за имот на адрес гр.София, ул.“******с абонатен №035061 за периода от 26.08.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 25.08.2016г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до сумата от 3013,28лв. и за периода от 01.07.2013г. до 25.08.2013г. като погасен по давност, а за разликата над 3013,28лв. до пълния предявен размер от 3060,40лв. като неоснователен. Признато е за установено също така, че на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът Д.Г.Г.-Г. дължи на ищеца "Т.С."ЕАД сумата от ¼ от 450лв.- мораторна лихва за периода от 31.08.2013г. до 11.08.2016г., като искът е отхвърлен за разликата до сумата от 486,90лв. и за периода от 25.08.2013г. до 25.08.2013г. като погасен по давност. Отхвърлени са предявените от "Т.С."ЕАД против Т.Д.Г. искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от ¾ от 3060,40лв.- стойност на доставена топлинна енергия за горепосочения имот за периода от 01.07.2013г. до 30.04.2015г. ведно със законната лихва от 25.08.2016г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от ¾ от 486,90лв.- мораторна лихва за периода от 25.08.2013г. до 11.08.2016г., както и исковете за сумата от 42,26лв.- цена на услуга дялово разпределение за горепосочения период и за сумата от 6,42лв.- мораторна лихва върху задължението за дялово разпределение за периода от 31.08.2013г. до 11.08.2016г.

Ответницата Д.Г.Г.-Г. е осъдена да заплати на ищеца 59,22лв. разноски по заповедното производство и 349,96лв. разноски по исковото производство, а ищецът- да заплати на ответницата Г.- Г. 257,15лв. разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца- "Т.С."ЕООД.

Срещу решението в частта с която са уважени исковете срещу Д.Г.Г.-Г., е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от същата.

Жалбоподателката поддържа, че съдът се е преизнесъл по непредявен иск, тъй като участва в производството единствено като наследник на първоначалния ответник Г.Г., но не и в лично качество като потребител на топлинна енергия. Твърди, че по делото липсват доказателства за наличието на облигационно правоотношение между първоначалните страни, както и за правото им на собственост върху топлоснабдения имот. Ето защо моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявените срещу нея искове- отхвърлени изцяло. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част и претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната част по следните съображения:

Установено е и не се спори по делото, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е установено обаче от ищеца, в чиято тежест е да стори това, че между „Т.С.” ЕАД и първоначалния ответник- починалият по време на процеса Г.Н.Г., на чието място е била конституирана като законен наследник жалбоподателката Д.Г.Г.-Г., е било налице облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В случая от една страна представените от ищеца нотариални актове са изключени от доказателствата по делото (всъщност от тях би могло да се установява, че първоначалният ответник Г.Г. не е собственик на имота от 17.12.1996г., когато заедно с другия първоначален ответник Т.Г. е дарил имота на жалбоподателката Д.Г.- Г.) , а от друга страна ищецът е представил с исковата молба и молба-декларация от 13.12.2001г., от която може да се направи извод, че за процесния период съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и жалбоподателката Д.Г.Г.-Г. в лично качество- като собственик на процесния имот, а не между ищеца и първоначалния ответник Г.Г., чийто правоприемник се явява жалбоподателката. Следователно липсва основание за презумиране на облигационно правоотношение по силата на закона между наследодателя на жалбоподателката Г.Г. и ищеца по договор за доставка на топлинна енергия за процесния период, поради което и не съществува задължение на Г.Г., респективно- на правоприемника му в процеса Д.Г.- Г., за заплащане на топлинна енергия за този период.

Ето защо въззивната жалба се явява основателна и първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, а предявените срещу ответника Д.Г.Г.-Г., като правоприемник на починалия по време на процеса Г.Н.Г., искове- отхвърлени изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателят- ответник както за първата, така и за въззивната инстанция. С първоинстанционното решение са присъдени 257,15 лева на ответника Г.- Г., поради което с настоящото решение следва да и бъде присъдена и разликата от 242,85 лева- до пълния размер на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, както и 450 лева разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

На основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №72095 от 13.04.2020г., постановено по гр.дело №72883/2016г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в В ЧАСТТА, С КОЯТО е признато за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че Д.Г.Г.-Г. с ЕГН********** дължи на "Т.С."ЕАД с ЕИК****** сумата от ¼ от

2834,91лв.- стойност на доставена топлинна енергия за имот на адрес гр.София, ул.“******с абонатен №035061 за периода от 26.08.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 25.08.2016г. до окончателното изплащане и сумата от ¼ от 450лв.- мораторна лихва за периода от 31.08.2013г. до 11.08.2016г., както и в частта с която ответницата Д.Г.Г.-Г. е осъдена да заплати на ищеца 59,22лв. разноски в заповедното производство и 349,96лв. разноски в исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК****** срещу Д.Г.Г.-Г. с ЕГН********** (в качеството на наследствен правоприемник на починалия по време на процеса Г.Н.Г.) искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за стойност на доставена топлинна енергия за имот на адрес гр.София, ул.“******с абонатен №035061 за периода от 26.08.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 25.08.2016г. до окончателното изплащане и мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2013г. до 11.08.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.09.2016г. по ч.гр.д. №48304 по описа за 2016г. на Софийския районен съд, 28 състав срещу Г.Н.Г. и Т.Д.Г..

ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД с ЕИК****** да заплати на Д.Г.Г.-Г. с ЕГН********** сумата от 692,85лв.

(шестстотин деветдесет и два лева и 85 стотинки)- разноски за двете съдебни инстанции, освен вече присъдените с първоинстанционното решение 257,15 лева.

В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от ищеца.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”ЕООД.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/