Решение № 86 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20241100500446 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С РЕШЕНИЕ № 16453 ОТ 12.10.2023 Г. ПО ГР. Д. № 64737/2022 Г. НА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 състав се: ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Г.Ч., срещу Н.Ц.Ч., , иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 11518, 50 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползване за периода 15.06.2022 г. 27.11.2022 г. от ответницата на 1/3 идеална част от недвижим имот - къща в село Бистрица /Столична община/, ул. "*****, представляваща двуетажна жилищна сграда вила № 29, със застроена площ от 176, 38 кв. м, построена вУПИ III-1413,кв. 13 г, по плана на град С офия, м. "Малинова долина-Герена", при условие, че ищцата през този период покривала и заплащала всички разходи за наем и консумативи за имота, а ответницата живеела в имота без основание и отказвала да го напусне, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /28.11.2022 г. / до окончателното ú изплащане.

1

В тежест на ищцата са възложени разноските в процеса.

Подадена е въззивна жалба от З.Г.Ч., ищец пред СРС.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение. Намира за неправилен извода на съда, че от страна на ищцата не е доказана първата предпоставка на чл.59 ЗЗД- наличие на обедняване поради това, че не било доказано намаляване в патримониума на ищеца чрез заплащане на разноски за наем и консумативи на къщата, обитавана през процесния период и от ответницата Н. Ч.. Сочи, че по делото по безспорен начин се установило, че между ищцата и „А.Х.“ ЕООД съществува валидно облигационно отношение – договор за наем от 15.06.2022 г. по силата на който ищцата ползвала процесната къща срещу месечна цена в размер на 5 000 лв. с ДДС. Собственик на имота било дружеството „А.Х.“ ЕООД. Последното отдавало имота с инвестиционна цел. Сочи, че през периода от 15.06.2022 г. до 27.11.2022 г. имотът бил ползван от 3 лица – наемателката З. Ч. и нейния баща, както и от ответницата. Този факт не се оспорвал от ответницата. В тази връзка всеки от ползвателите бил отговорен за всички разходи за имота : наем и консумативи в общ размер от 34 555, 52 лв. Независимо, че наемните вноски и консумативи били заплатени от наемателя, ответницата следвало да заплати своята 1/3 част от тях. Това било така, защото ответницата била ползвала имота през процесния период. По делото било изслушана заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установило, че ищцата е сторила плащанията в общ размер на 34 555,52 лв. Правилно СРС бил приел, че ищцата е наела процесния недвижим имот съгласно договор за наем от 15.06.2022 г. Лишени от нормална житейска практика, обаче, били твърденията на съда, че не се установило кой е извършил плащанията.

Естествено, че това била ищцата-наемател. Липсвали данни по делото, че друг е сторил тези плащания. Ответницата не доказала, че е заплатила припадащата й се 1/3 част от наема и консумативите в предявения размер от 11 518, 50 лв. и това означавало, че тя се е обогатила за сметка на ищцата с тази сума, а ищцата на свой ред била обедняла със същата сума.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което иска по чл.59 ЗЗД да бъде уважен изцяло.

Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответницата пред СРС – 2

Н. Ц. Ч., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Счита, че при постановяването му не са допуснати сочените от въззивницата нарушения на материалния и процесуален закон. Напомня, че е предявен иск от наемател срещу лице, които ползва имота. Счита, че активно процесуалноправно и материално правно легитимиран да предяви иска за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД е единствено собственикът на имота, но не и негов държател /наемател/; позовава се на решение № 73 от 07.06.2017 г. по гр.д.№ 3034 по описа за 2016 г. на ВКС, Трето ГО. Тъй като иска по чл.59, ал.1 ЗЗД бил субсидиарен, то същият можело да се предяви само от лицето, което не разполага с друг иск за защита. Сочи, че с договора за наем не се прехвърлят вещни права, а именно принадлежността на вещното право на ползване; позовава се на решение № 70 от 31.05.2017 г. по гр.д.№ 60037 по описа за 2016 г. на ВКС, Трето ГО. Дължало се обезщетение за неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ; позовава се на определение № 232 от 07.03.2016 г. по гр.д.№ 454 по описа за 2016 г. на ВКС, Четвърто ГО.

Основание за пораждането на вземането било невъзможността на собственика лично да ползва имота си като основно правомощие на правото на собственост, респ. да извлича граждански плодове от него; позовава се на решение № 73 от 07.06.2017 г. по гр.д.№ 3034 по описа за 2016 г. на ВКС, Трето ГО. Цитират се и други решения на ВКС като всички говорили, че иска е в полза на собственика на вещта. В случая ответницата и вече бившия й съпруг Г.Ч. заедно с тяхното дете били живели в процесния имот от 2004 г. до края на 2022 г., който имот бил тяхното семейно жилище. Имотът бил собственост на „А.Х.“ ЕООД. Управители на това дружество били ищцата З.

Ч. и нейния баща Г.Ч.. Двамата били и съдружници в това дружество, както и в „А.“ ЕООД и „А.а.“ АД. Между Г.Ч. и ответницата течал бракоразводен процес пред СРС, 139-ти състав; понастоящем производството било висящо на въззивна инстанция. Г.Ч. и дъщеря му З. Ч. решили да отстранят ответницата и детето от имота като Г.Ч. лично бил връчил на ответницата нот.покана да напусне имота. З. Ч. по електронна поща също била канила ответницата да напусне имота, но не в качеството на наемател. В края на 2022 г. ответницата фактически била отстранена от имота, тъй като бил сменен ключа на външната врата на жилището. Същевременно се сочи, че ищцата нямала 3 качество на наемател, тъй като договорът за наем бил нищожен и сключен без основание. Единствената причина за съставянето на този договор било създаването на привидно основание за водене на настоящия процес. Ищцата била съдружник и управител на дружеството, собственик на имота, за който имот и с което дружество тя лично от свое име била сключила договора за наем на 15.06.2022 г., както и твърдяла, че тя е заплатила сумата в размер на 34 555 лв. разходи за наем и консумативи. Сочи, че ищцата не била заплатила тази сума. Приложените справки били неистински. По делото не били представени първични счетоводни документи. Такива не били представени и с въззивната жалба. Счита, че както ответницата, така и Г.Ч. били живели в процесния имот по неформален договор за заем за послужване на недвижим имот, сключен с дружеството по силата на който го били ползвали безвъзмездно. Имотът бил ползван като семейно жилище. Това означавало, че имота е ползван от ответницата на правно основание. Сочи, че не била канена от дружеството/собственик на имота да го напусне. Канена била само от ответницата и баща й в лично качество. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За първоинстанционното решение въззивницата е била уведомена на 12.

01.2021 г.

Въззивната жалба е подадена на 25.01. 2021 г.

Следователно възивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

С оглед изхода на спора пред СРС за въззивницата е налице правен интерес от обжалване, то следователно въззивната жалба се явява допустима.

По доводите във въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

По допустимостта на обжалваното решение:

От ищцата се претендира срещу ответницата в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД-неоснователно обогатяване, сумата в размер на 11 518,50 лв., представляваща дължимо обезщетение за ползваната 1/3 част от процесния недвижим имот- инвестиционна къща, от което ползване ищцата била лишена 4 от ответницата в периода от 15.06.2022 г. до 27.11.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Размерът на обезщетението определя като 1/3 част от сумите, които ищцата сочи, че е заплатила като наем и консумативи за процесната къща. С тази сума ответницата се била обогатила неоснователно.

Твърди се, че ищцата плозва имота без съгласие на ищцата, както и без правно основание за това.

Правото си да предяви иска ищцата основава на договор за наем от 15.06.2022 г., сключен от нея в качеството й на наемател и “А.Х.” ЕООД като наемодател.

С допълнителна молба от 15.02.2023 г. /л.93 по делото пред СРС/ ищцата е уточнила, че е материалноправно и процесуалноправно легитимирана да предяви иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, тъй като за собственика на имота не било налице обедняване и съответно обогатяване на ползвателя-ответник.

СРС е приел, че исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Неоснователни били възраженията на ответницата за недопустимост на иска, като цитираната в отговора на исковата молба съдебна практика касаела хипотези, различни от настоящата такава. По аргумент от ПП 1/1979 г., т. 5, искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД можел да бъде предявен тогава, когато в патримониума на едно лице е настъпило обедняване, а на друго лице - обогатяване /намаляване на пасив, увеличаване на актив/, като между двете нямало пряка причинно-следствена връзка в юридическия смисъл на понятието, а основанието им се намирало във факт или група факти, които обуславят обективно житейска, а не стриктно юридическа връзка между обедняването и обогатяването. Именно в последния случай обеднелият разполагал с друг специфичен иск за възстановяване на имуществената си сфера, било по облигационното отношение между страните, било на извъндоговорно основание /деликт, връщане на дадено без основание и т.н./, например по чл. 45, ал. 1 ЗЗД , чл. 55, ал. 1 ЗЗД , чл. 61 ЗЗД и др. И затова, доколкото настоящата хипотеза не била такава - ищцата твърдяла, че заплаща наема и консумативите за имота, в който обективно обитава ответницата, за която се твърдяло по този начин да спестява разходи, т.е. да се обогатява, а между страните нямало друго правоотношение, от което ищцата да изведе 5 своето право на иск, то именно по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД тя следвало да заяви претенциите си спрямо ответницата.

Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

С Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице.

В случая от страна на ищцата се сочи, че ответницата се обогатява за нейна сметка като спестява разходи за наем и консумативи.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от представеното заверено копие, се установява, че на 15.06.2022 г. между " А.Х." ЕООД в качеството му на наемодател и З.Г.Ч. в качеството ù на наемател бил сключен Договор за наем, по силата на който дружеството предоставило на З.Ч. за временно и възмездно ползване недвижим имот - двуетажна жилищна сграда - вила № 29, находяща се в село Бистрица, УПИ III-1413,кв. 13 г, по плана на град София, м. "Малинова долина-Герена", идентична с къщата, описана в исковата молба. Уговорена била наемна цена от 5000, 00 лева с ДДС месечно, платима до 15-то число на месеца. Договорът б и л сключен като безсрочен.