Решение № 201 от 27.09.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Разлог, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20201240100834 по описа за 2020 година

Производството е образувано по и с к о т „Т.“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„С.“№2, представлявано от ИД Б.Б.Д., срещу Й.В.Д., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„Ч.р.“№54, в.А, с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК и чл.412 от ГПК, във вр. с чл.207, ал.1 от КТ.

Искането е за признаване за установено, че ответникът Й.Д. дължи на „Т.“АД, ЕИК*, сумата от 4`672.34 лв., формиранa както следва: 3`773.88 лв., представляващи дължими от работника суми за установени липси, както и 898.46 лв., представляващи дължимо обезщетение за причинени от работника вреди на работодателя, ведно със законната лихва от депозиране на заявление по чл.410 от ГПК в съда - 16.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №476/2020 г., по описа на Рг.РС.

Претендират се и направените разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът твърди, че на 07.12.2015 г. клонът на дружеството в г.Б., е сключил трудов договор с Й.Д., като същата е била назначена на длъжност „продавач-консултант“ с месторабота „С.Б.“. Сочи, че в длъжностната характеристика на работника са изрично възложени, т.нар. отчетнически функции, като Й.Д. е посочена като материално-отговорно лице, отговарящо за правилното съхранение и запазване на стоките, а също и като лице, отговорно за липси и вреди. В ИМ е посочено, че именно в това си качество, ответникът е извършвал продажби от склада на дружеството и е издавал за тази цел данъчни фактури.

„Т.“АД посочва също, че през 2019 г., по повод запитване към получателите по определени фактури относно това защо не заплащат стоките, дружеството-работодател е узнало, че всъщност тези фактури никога не са достигали до своите получатели, стоката по тях не е доставяна и такива сделки изобщо не са осъществявани. Посоченото е наложило извършването на проверка на случая, от която се е установило, че въпросните стоки липсват от склада в г.Б., а Й.Д. е издала фактурите, за да скрие тези липси, без да е отправяна поръчка от посоченото като получател лице и без да е извършена реална доставка на стоката.

Ищецът сочи, че общият размер на липсващата стока от склада в г.Б. възлиза по себестойност (без да се прибавя търговска надценка) на сумата от 3`773.88 лв., като наред с това, в резултат на издаването на фактури за прикриването на липсите, за дружеството е 1 възникнало задължението да внесе дължимия по фактурите ДДС, което е изпълнено в законоустановените срокове и преди да бъде установена недобросъвестността на работника.

Посочено е също, че общият размер на внесения ДДС по въпросните фактури възлиза на сумата от 898.46лв., която сума представлява нанесена, от Й.Д., вреда на дружеството.

Ищецът твърди, че ответникът е издал следните фактури, за да прикрие липсващите стоки, а именно: Фактура №55/22.10.2018 г. за сумата от 2`764.24 лв., с посочен получател „И.А.Д.“ООД, от които себестойността на стоката е 1`869.83 лв., а внесеният от дружеството ДДС по фактура – 460.71 лв.; Фактура №58/22.10.2018 г. за сумата от 1`302.24 лв., към която е прибавена и сумата от 74.26 лв., въз основа на издадено Дебитно известие №134/22.11.2018 г. Получателят отново е „И.А.Д.“ООД, а себестойността на стоката е 1`068.81 лв., а внесеният от дружеството ДДС по фактурата и дебитното известие е 229.42 лв. и Фактура №0100914166/22.07.2017 г. за сумата от 1`249.96 лв., с получател „Т.К..“, като от тях себестойността на стоката е 835.24 лв., а внесеният от дружеството ДДС – 208.33 лв.

Ищецът твърди, че липсват каквито и да било документи за реалното предаване на стоката, а получателите са уведомили дружеството, че дори и фактурите не са постъпвали в счетоводствата им. В ИМ е посочено също, че с Уведомително писмо изх. №17/20.04.2018 г. управителят на „Т.К.“ЕООД е уведомил ищцовото дружество, че последните стоки, които е получил са по фактура от 12.07.2017 г., а след този момент взаимоотношенията между дружествата са приключени и не са получавани стоки по издадената на 22.07.2017 г. фактура, нито пък самата фактура. По идентичен начин и управителят на „И.А.Д.“ООД е изпратил уведомление на „ТОПЛИВО“ АД от 02.04.2019 г., с което е заявил, че никога не е извършвал нито лично, нито чрез упълномощено лице, сделки с ищцовото дружество и дори не осъществява дейност от 2010 г. Твърди се и че към настоящия момент Й.Д. не е служител на дружеството, като трудовото правоотношение със същата е прекратено по нейна молба от 31.05.2019 г.

Препис от ИМ, ведно с приложените доказателствата, е връчен на ответницата. В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор от същата, с който прави възражение за неоснователност на исковете, като оспорва изцяло всички фактически твърдения в ИМ. Оспорва твърдението, че тя е издател на посочените в ИМ фактури, както и че по силата на трудов договор само тя е била оправомощена да издава фактури. Оспорва съдържанието и доказателствената тежест на уведомителните писма от „Т.К..“ЕООД и „И.А.Д.“ООД. Освен това, оспорва твърдението, че не е представяла стокови разписки, в случаите, в които са издавани такива. Твърди, че представените с исковата молба фактури, не са издадени от нея и поради това, не дължи плащане по тях. Във вр. с възраженията, прави доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцовото дружество - редовно призовано, се представлява от адв. П.З., който поддържа предявения иск, като по същество изразява становище за основателност и доказаност и се иска уважаването му. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски, подробни съображения излага в писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът - редовно призован, се явява лично и се представлява от редовно упълномощен процесуален представител - адв. Т.К., който поддържа подадения писмен отговор за неоснователност на предявения иск. По същество изразява становище за недоказаност и неоснователност на предявения установителен иск. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл.80 от ГПК.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Допусната е и назначена съдебносчетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице А.В.Ч., приета от съда и неоспорена от страните.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, констатациите в експертизата на вещото лице, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да е налице отговорност за вреда, причинена при отчетническа дейност по чл.211, във вр.

2 с чл.207, ал.1 от КТ, следва да са налице следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника, неизпълнение на трудовите задължения от страна на отчетника, претърпяна имуществена вреда от страна на работодателя, виновно поведение на отчетника, причиняване на липсата при или по повод на специфичните функции по трудовото правоотношение на отчетника и наличие на причинна връзка между липсата и действията или бездействията на отчетника.

Между страните не е спорно, че по силата на Трудов договор от 07.12.2015 г., на основание чл.70, ал.1 от КТ, между „Т.“АД, ЕИК*, в качеството на работодател, и Й.В.Д., ЕГН*, в качеството на работник, последната е приела задължението за изпълнение на длъжността „продавач-консултант“ с месторабота „С.Б.“. Съгласно Раздел I. т.5 и т.11 от връчената на 07.12.2015 г. на ответницата „Длъжностна характеристика“, в задълженията е вменено извършването на необходимите действия по оформяне на документите, свързани с покупкопродажбите на предлаганите в обекта стоки, съхранението, разходването и точното и своевременно отчитане на паричните средства, постъпили в касата на дружеството, както и изпълняване на функциите на материално-отговорно лице, като последното обстоятелство е потвърдено и от самата Д., по време на открито съдебно заседание, проведено на 22.03.2023 г. при проведена процедура по чл.176, ал.1 от ГПК. От посоченото се установява, че ответникът попада в кръга лица по чл.207, ал.1, т.2 от КТ, при което за липси отговаря в пълен размер.

Не се спори и че със Заповед №02/31.05.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните, на основание чл.325, т.1 от КТ - по взаимно съгласие на страните.

По делото са приобщени множество писмени доказателства - заверени копия от Заявление от Й.Д. с вх. №385/01.06.2019 г.; Протокол от 31.05.2019 г.; Декларация от Й.Д. от 31.05.2019 г.; Покана с изх. №23 от 16.04.2019 г.; Покана изх. №24 от 16.04.2019 г.; Заповед №14 от 15.04.2019 г.; обяснение по Заповед №14 от Й.Д.; Заповед №15 от 16.04.2019 г., както и обяснение по Заповед №15 от 16.04.2019 г. от Й.Д.

От посочените писмени доказателства, както и от разпитаните в хода на производство свидетели, се установява че на 31.05.2019 г. в г.Б. е извършена ревизия на склад на „Т.“АД в г.Б., с участието на следните лица - И.Р., Н.К., Р.Т., Й.Д., Н.Р., Г.Р., К.Д., М.З.. При проверката е установено, че Й.Д. е издала недействителни фактури на клиенти, както следва:

Фактура 8013000058/22.10.2018 г. – 1`302.24 лв., Фактура 8013000055/22.10.2018 г. – 2`764.24 лв. и Фактура 8013000134/22.11.2018 г. – 74.26 лв. на фирма „И.А.Д.“ООД и Фактура 0101204019/13.07.2017 г. - 383.90 лв. и Фактура 0100914166/22.07.2017 г. – 1`249.96 лв. на фирма „Т.К..“ЕООД, като отговорът на клиентите по тези фактури е, че стока не са взимали и недобросъвестно им е било фактурирано, а също така и че Й.Д. не разполага с документи за предаване на стоката на получателите, но същата не е налична и в склада. За резултатите от ревизията е изготвен Протокол, който е подписан от присъстващите, без възражения и претенции към ревизията, като в същия собственоръчно е написано от ответницата: „съгласна съм с написаното“.

По делото е приета Декларация от Й.Д. от 31.05.2019 г., в която същата е заявила, че няма претенции към ревизорите, броенето, меренето и към самия протокол, подписана лично от нея и неоспорена в настоящото производство. С посочените Заповеди №14 и №15, директорът на к.Б. е поискал обяснение от ответницата и съответно е наложил дисциплинарни наказания на същата относно констатираната липса на стоки и издаването на недействителни фактури. Във вр. с посочените 2 броя заповеди, Й.Д. е дала обяснения, от които е видно, че признава предоставянето на стоките на редовен клиент, който е казал на коя фирма да пусне последните издадени фактури.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, стоките, описани в процесните фактури са осчетоводени като доставка в „Т.“АД и дружеството е ползвало данъчен кредит. Вещото лице е посочило също, че дължимият ДДС е внесен в държавния бюджет от ищцовото дружество за данъчните периоди, осчетоводен е по 3 съответните счетоводни сметки, като продажбите са отразени в „Дневник за продажби“ и в „Справка-декларация по ДДС“ за съответните периоди, представени в НАП.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.Я.Р., Н.И.Р., Г.В.Б., К.Н.Д. и Г.Б.Ч..

От показанията на свидетелите И.Р. и Н.Р. се установява, че двамата действително са присъствали на извършената ревизия и са подписали лично протокола от нея, както и че същата е била относно установени липси, като Р. и ответницата Д. са били поканени да дадат обяснения във вр. с тях. От показанията на свидетелите Р. и Б., бивши служители на ищцовото дружество, се изясни, че заприходените на конкретен склад стоки, винаги са били придружавани с необходимите документи, служителите са присъствали при товарене на стоката и нейното броене и са си получавали документите.

От разпита на свидетеля К.Д., както и от обясненията, дадени по разпоредбите на чл.176 от ГПК, на ответницата Й.Д., се изясниха кои са реквизитите на фактурите, които не могат да бъде променяни в програмата „АБАК“, с която дружеството „Т.“АД е работило, както се изясни обстоятелството относно това защо в част от фактури е посочено „място на сделката - Б.“, а на друга - „Б.“, при положение, че съставител навсякъде е ответницата. Последното се дължи на преустройство в счетоводството на дружеството и закриване на клона в г.Б.