Решение № 260956 от 16.03.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 16.03.2022 година

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА

ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №7842 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №73640 от 16.04.2020г., постановено по гр.дело №46097/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, е осъден С.Г.В. да заплати на Н.Г.К. на основание чл.45 ЗЗД сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – използвани на 10.05.2018г., 11.05.2018г., 20.06.2018г., 21.06.2018г. и 29.06.2018г. в сградата на Народното събрание обидни и унизителни думи и изрази: “Това е символ на намерението ми да ви разпъна на кръст!” “... На вас болката може да ви доставя удоволствие, защо да не ви разпъна? Да ви забия един-два пирона в ръцете.” „...

Внасям искова молба срещу вас за опит за употреба на химическо оръжие. И искаме организация за защита ... за забрана на химическо оръжие да ви изземе ризата, потната риза от онзи ден, защото щяхте да ни удушите.” “Искате ли да оставите сега микрофона пред всички да ви ударя един път, да видим дали ще бъдете в състояние …. Да и дали ще останете жив, това имах предвид” “Аз си мислих, че сте К. (К.)”, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 12.07.2018г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 500 лв. до пълния предявен размер от 2500 лв. и за осъществено непозволено увреждане на 09.05.2018г. в град

София, пред паметника на

Съветската армия. С решението е осъден С.Г.В. да заплати на Н.Г.К. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 101 лв., съдебни разноски, изчислени съразмерно уважената част на предявения иск.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Н.Г.К., чрез адв.М.С.-Т., с която се обжалва първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 500 лв. до пълния предявен размер от 2500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 12.07.2018г. до окончателното изплащане. Инвокирани са доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част. Твърди се, че неправилен и необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че ответникът не е извършил твърдяното непозволено увреждане на 09.05.2018г. пред паметника на Съветската армия в град София и не е нанесъл претендираните на ищеца неимуществени вреди. Излага се, че от показанията на разпитаните свидетели се установява по несъмнен начин обстоятелството за извършено от ответника спрямо ищеца физическо и словесно насилие, изразяващо се в груба и непристойна физическа разправа, включваща удари с венец, цветя, бутане и блъскане, както и отправяне на обиди. Твърди се, че от противоправното поведение на ответника на 09.05.2018г. пред паметника на Съветската армия в град София, извършено публично и медийно отразено, са причинени твърдените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и достойнството му, както и гордостта и независимостта му като журналист и политически анализатор. Поддържа се още, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е намален и несъответства на критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД. В случая първостепенният съд не се е съобразил с вида и степента на причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в извършена спрямо него физическа и вербална агресия, която е довела до накърняване на честта и достойнството му и уронване на доброто му име в обществото, изживяване на психически стрес и потиснатост. В тази връзка се поддържа, че справедливият размер на обезщетението за репариране на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен в размер на 2500 лв., каквато е цената на заявената искова претенция. Поддържа се, че неправилно и в противоречие на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД като е определил процент съпричиняване от страна на ищеца в размер на 50%, вследствие на което е намалил размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди. Излага се, че в хода на производството ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат чрез свое предизвикателно поведение спрямо ответника. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд не е преценил показанията на разпитаните свидетели – С.Н.и А. П., доведени от ответника, при условията на чл.172 от ГПК, което е довело до допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо неправилност на извода на СРС, че са налице предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на присъденото обезщетение. В тази връзка се излага, че по делото не е доказано Т. конкретно поведение на ищеца, което да се явява пряка и непосредствена причина за причинените му вреди, поради което е недоказано наведеното от ответника възражение за съпричиняване. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 2000 лв., представляваща разликата над уважения размер от 500 лв. до пълния предявен размер от 2500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 12.07.2018г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – ответник - С.Г.В., в депозирания писмен отговор взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване с приетите по делото доказателства. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение в частта, предмет на обжалване с подадената въззивна жалба на ищеца. В съдебно заседание заявява изрично, че няма претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззивника-ищец разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Предявен е от Н.Г.К. срещу С.Г.В. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от непозволено увреждане – физическа саморазправа, отправяне на заплахи, позорни и обидни изрази.

С оглед петитума на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 500 лв. до пълния предявен размер от 2500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 12.07.2018г. до окончателното изплащане. Постановеният съдебен акт в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е влязъл в сила като необжалван.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства и правилно са обсъдени и преценени в тяхната съвкупност.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваната част е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявения от Н.Г.К. срещу С.Г.В. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от непозволено увреждане – използвани от ответника на 10.05.2018г., 11.05.2018г., 20.06.2018г., 21.06.2018г. и 29.06.2018г. в сградата на Народното събрание обидни и унизителни думи и изрази: “Това е символ на намерението ми да ви разпъна на кръст!” “... На вас болката може да ви доставя удоволствие, защо да не ви разпъна? Да ви забия един-два пирона в ръцете.” „... Внасям искова молба срещу вас за опит за употреба на химическо оръжие. И искаме организация за защита ... за забрана на химическо оръжие да ви изземе ризата, потната риза от онзи ден, защото щяхте да ни удушите.” “Искате ли да оставите сега микрофона пред всички да ви ударя един път, да видим дали ще бъдете в състояние …. Да и дали ще останете жив, това имах предвид” “Аз си мислих, че сте К. (К.)”. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за частична неоснователност на предявения иск и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Наведените доводи във въззивната жалба за доказаност на елементите от фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД относно твърдяното непозволено увреждане, състояло се на 09.05.2018г. пред паметника на Съветската армия в град София и изразяващо се в извършено от ответника спрямо ищеца физическо и словесно насилие - груба и непристойна физическа разправа, включваща удари с венец, цветя, бутане и блъскане, както и отправяне на обиди, са изцяло неоснователни.

Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД носят физически лица, които са причинили вреда, чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда с оглед основното задължение на всеки да не вреди другиму. То произтича непосредствено от закона (чл.45 от ЗЗД). В този смисъл следва да се приеме, че противоправно се явява всяко поведение, което нарушава изискванията на посочената императивна правна норма, като при деликтите то се изразява в накърняване на предписанията на тази норма да не се вреди другиму.

При неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл следва да се приеме, че деликтът дефинитивно предполага противоправно и виновно причиняване на вреди от конкретен извършител, в случая посочения ответник - С.Г.В. в качеството му на физическо лице. Следователно за да са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното, но всички останали елементи от фактическия състав на деликтната отговорност подлежат на доказване на общо основание.

Разпечатката съдържа 30 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7f21b22-a2ea-4794-b6ad-4f0e62056562