Решение № 544 от 12.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно дело № 20231100602409 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

Обжалвано е определение на Софийски районен съд от 10.03.2023г. по нохд № 3297/2023г., 16 състав /с постановено тълкуване от 03.04.2023г./, с което, на осн. чл. 68 от НК е постановено да се приведе в изпълнение наложеното на В. И. наказание по нохд № 10919/2019г. лишаване от свобода в размер от 3 месеца, при първоначален общ режим.

Въззивната жалба е предявена чрез защитника на лицето – адв. Б., с искане за отмяна на определението на СРС и определяне на общо наказание по нохд № 3297/23 и по нохд 10919/2019г., като настоява, че са налице предпоставки за посоченото .

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът адв. Паунов и осъденото лице поддържат жалбата; представителят на СГП счита, че доводите на страната са неоснователни, при което предлага акта на СРС да се потвърди.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото 1 доказателства, счита че жалбата е неоснователна.

Предпоставката, необходима за да се определи общо най-тежко наказание по влезлите в сила съдебни актове, съгласно нормите на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК, е да са извършени няколко отделни престъпления, преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях.

Тези обстоятелства са изследвани задълбочено от СРС и правилно е констатирано, че такива условия не съществуват, т.к. последното осъждане на лицето, по нохд № 3297/2023г., е за деяние, извършено на 18.09.2022г., т.е. след влизане в сила, на 07.07.2020г., на осъждането по нохд 10919/2019г. и рамките постановения тригодишен изпитателен срок.

Аргументите, наведени от защитника във въззивната жалба, че се касае до „изтърпяване на неизтърпяна част от присъдата, а не изтърпяване на наказание за новоизвършено престъпление“ са изцяло неоснователни.

Те не държат сметка, че по първата присъда по нохд № 10919/2019г. наказанието е било „условно“ и не е било постановено изтърпяването му, поради което и доводите, които макар и непряко, навеждат приложение на чл. 27 от НК, са неоснователни. Отделно, пропуска се от защитника наличието на нормата на чл. 68 от НК, покриваща изцяло настоящата хипотеза и която СРС правилно е приложил. В този смисъл е и решение № 33 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1788/2014 г., II н. о., НК, сочещо че „нормите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от НК не намират приложение относно подлежащи на изпълнение условни присъди, макар лицето да е осъдено повторно. В такива хипотези, вкл. и чл. 70 от НК, се прилагат съответно специалните разпоредби на чл. 68 - чл. 70 от НК и наказанията се търпят поотделно.“

С оглед посоченото, обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.

Така мотивиран и на основание чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски районен съд от 10.03.2023г. /с постановено тълкуване от 03.04.2023г./, по нохд № 3297/2023г., 16 състав , по чл. 68 от НК, по отношение на В. Д. И. .

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. на

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на зам.п-л на н.о. СГС за образуване производство по частна жалба от 25.05.2023г. на И.Н.Г..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3