Определение № 1096 от 03.12.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1096 гр. Габрово, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Д.

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500731 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против разпореждане № 1456/30.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 608/2025 г. по описа на РС Дряново.

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Необосновано било отхвърлено заявлението поради неизпълнение на указанията на съда за представяне на договора за цесия,легитимиращ заявителя като кредитор. Според жалбоподателя, изследването за сключен договор за цесия и уведомяването на длъжника не било предмет на заповедното производство.

Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и съдът да се произнесе по същество.

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното разпореждане, съдът е отхвърлил изцяло заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу М. Е. М., тъй като заявителят не е отстранил констатираните 1 нередовности на заявлението, които касаят активната легитимация на заявителя и изискуемостта на вземането, доколкото представеният към заявлението договор за потребителски кредит е сключен с дружество, различно от заявителя. Тъй като вземането произтича от договор за кредит, сключен с физическо лице - потребител съдът има право да изиска от заявителя да представи всички негови изменения и приложения, в случая доказателства за извършеното прехвърляне на вземането от първоначалния кредитор на заявителя. Поради това съдът е приел, че е налице основанието на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.

Въззивният съд не споделя тези изводи на първоинстанционния съд.

Разпоредбата на чл.410 ГПК предвижда за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът да сезира съда със заявление, като е посочено неговото съдържание. В чл. 410, ал. 3 от ГПК се въвежда изключение от правилото да не се изискват доказателства за съществуването на вземанията, за които се подава заявление по чл. 410 от ГПК, което се отнася само до договорите, сключени с потребител. Според тази разпоредба, към заявлението трябва да се представят договорът с потребителя, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Целта на законодателя е да направи достояние на съда конкретния договор, сключен с потребител, заедно с неговите приложения и изменения, за да може да се извърши проверка на съдържанието му за това дали в него има неравноправни клаузи, предвид нормата на чл.411 ал.2 т.3 ГПК. От това следва, че не е необходимо изискването и представянето на други писмени доказателства за възникването и изискуемостта на претендираното със заявлението вземане, извън изрично посочените в чл. 410, ал. 3 от ГПК, а договорът за цесия и уведомлението на длъжника за нея не са сред тях.

В случая единственото доказателство, което следва да бъде представено е договорът за потребителски кредит съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, тъй като чл.

411, ал. 2, т. 3 ГПК изисква проверка за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договор, което изискване е изпълнено, поради което настоящата инстанция дължи произнасяне по депозираното заявление по същество.

С представения договор за кредит "Бяла карта ", сключен на 16.04.2021 2 г. кредитодателят "Аксес Файнанс" АД се е задължил да предостави на кредитополучателя М. Е. М. револвиращ кредит в максимален размер на 200 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяло карта“, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. С подписването на договора, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент- платежна карта с номер *** в качеството на вписан представител на картоиздателя на платежната карта. В чл. 3,ал. 3 и 4 от договора кредитополучателят се е задължил през целия срок на валидност на договора да заплаща общото си задължение до всяко второ число на текущия месец, което включва цялата усвоена и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за събиране на просрочени задължения, в случай, че такива са начислени.

В чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е посочено, че кредита се предоставя при следните условия: за неопределен срок, при фиксиран годишен лихвен процент 43.2%. Посочено е още, че върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент: 0, 12%. Посочено е, че общият размер на дължимата сума съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява сборът от усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на кредита, посочени в Тарифата.

Посочено е още, че ГПР на заема е 45.9%, както и че същият е изчислен при вземане предвид на следните допускания: кредитополучателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; пълният размер на кредита е усвоен от кредитополучателя незабавно след активация на предоставения му платежен инструмент; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит.

Съгласно чл. 8 от договора, кредитополучателят се задължава да върне на кредитодателя усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва, законната лихва за забава, неустойка за неизпълнение на договорни задължения по договора и разходи за събиране по чл. 21, ал. 4 и 5 от договора, 3 в случай, че такива са начислени.

С уговореното в чл. 15, ал. 1 от договора кредитополучателят се е задължил в срок до пет дни от активиране на предоставения платежен документ, да предостави на кредитодателя обезпечение чрез банкова гаранция или физическо лице – поръчител. Съгласно чл. 20 от договора за кредит, в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечението в посочения срок по чл. 15, последният дължи неустойка на кредитодателя в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която се включвав текущото задължение за настоящия месец.

При тълкуване разпоредбите на чл. 15 и чл. 20 се налага извод, че уговорената неустойка за непредоставяне на допълнително обезпечение няма присъщите обезпечителна, обезщетителна или санкционна функции, а представлява бъдещ, косвен разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, прикрит под формата на неустойка за неизпълнение на несъщинско задължение по договора за кредит, който е следвало да бъде включен при изчислението на ГПР. Цитираните клаузи в потребителския договор представляват уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй като не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което са евентуално неравноправни, на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

В тази връзка следва да се посочи, че с Решение по дело С-714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС, което на основание чл. 633 от ГПК е задължително за съдилищата в Република България, е прието, че посочването на ГПР в договора, който не отразява точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент, като националният съд може служебно да прилага националната уредба, предвиждаща, че при непосочването на ГПР предоставеният кредит се счита освободен от лихви и разноски.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че договорът за кредит се явява недействителен поради неточно посочване на ГПР, с оглед на което и на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 23 ЗПК потребителят 4 следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други разходи по кредита.

Относно приложението на правната последица по чл. 23 ЗПК за присъждане на чистата стойност на кредита и законната лихва такава не следва да бъде присъдена поради неясен точен размер, вкл. с оглед чл. 7, ал. 6 от договора за това, че разполагаемият остатък от кредита се намалява освен със сумата по транзакцията, но и с таксите и комисионните за трансакцията, което следва тяхното съотнасяне към главницата и което не дава възможност за извод каква част от претендираната главница реално е ползвана – чистата стойност и каква част се състои от такси. Отделно от това следва да се отбележи, че в договора за кредит е посочено, че се предоставя на кредитополучателя М. Е. М. револвиращ кредит в максимален размер на 200 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяло карта“, а в заявлението предоставената сума по кредита е посочена като 1300 лв. и се претендира главница в размер на 1 295.20 лв.

Тъй като до същите крайни изводи за неоснователност на заявлението е достигнал и първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1456/30.10.2025 г., постановено по гр.д. № 608/2025 г. по описа на РС Дряново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1096 гр. Габрово, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Д.

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500731 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против разпореждане № 1456/30.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 608/2025 г. по описа на РС Дряново.

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Необосновано било отхвърлено заявлението поради неизпълнение на указанията на съда за представяне на договора за цесия,легитимиращ заявителя като кредитор. Според жалбоподателя, изследването за сключен договор за цесия и уведомяването на длъжника не било предмет на заповедното производство.

Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и съдът да се произнесе по същество.

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното разпореждане, съдът е отхвърлил изцяло заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу М. Е. М., тъй като заявителят не е отстранил констатираните 1 нередовности на заявлението, които касаят активната легитимация на заявителя и изискуемостта на вземането, доколкото представеният към заявлението договор за потребителски кредит е сключен с дружество, различно от заявителя. Тъй като вземането произтича от договор за кредит, сключен с физическо лице - потребител съдът има право да изиска от заявителя да представи всички негови изменения и приложения, в случая доказателства за извършеното прехвърляне на вземането от първоначалния кредитор на заявителя. Поради това съдът е приел, че е налице основанието на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.

Въззивният съд не споделя тези изводи на първоинстанционния съд.

Разпоредбата на чл.410 ГПК предвижда за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът да сезира съда със заявление, като е посочено неговото съдържание. В чл. 410, ал. 3 от ГПК се въвежда изключение от правилото да не се изискват доказателства за съществуването на вземанията, за които се подава заявление по чл. 410 от ГПК, което се отнася само до договорите, сключени с потребител. Според тази разпоредба, към заявлението трябва да се представят договорът с потребителя, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Целта на законодателя е да направи достояние на съда конкретния договор, сключен с потребител, заедно с неговите приложения и изменения, за да може да се извърши проверка на съдържанието му за това дали в него има неравноправни клаузи, предвид нормата на чл.411 ал.2 т.3 ГПК. От това следва, че не е необходимо изискването и представянето на други писмени доказателства за възникването и изискуемостта на претендираното със заявлението вземане, извън изрично посочените в чл. 410, ал. 3 от ГПК, а договорът за цесия и уведомлението на длъжника за нея не са сред тях.