Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 406 от 25.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3088/2025
Вид
Решение № 406
Подписан
25.03.2026
В сила
25.03.2026
Състав
Светлана Изева, Светлана Станева, Радостина Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Пловдив, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20255300503088 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на И. В. И.,ЕГН- **********, представляван от особения представител адв.Ш. М. Б. против решение № 4139/24.09.25г.,постановено по гр.д.

№ 7439/24г.по описа на ПдРС,8-ми гр.с.,с което е признато за установено в отношенията между страните,че И. В. И. дължи на **********,сумата о т 1476,81л в . - главница, представляваща стойност на топлинна енергия,доставена за периода 01.11.2022г. – 30.04.2023г. по партидата на ответника за обект на потребление с ИТН: *********, и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 04.01.2023г. – 24.01.2024г. в размер на 163,58лв.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.01.2024г.до окончателното й изплащане,които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 738/26.01.2024г.,издадена по частно гр.дело № 1409/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив,22-ри гр. състав.

Навеждат с е доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт по съображения,изложени в жалбата.Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт,като вместо това отхвърли предявените претенции.

Въззиваемата страна *********,чрез процесуалния представител юрисконсулт С. П. оспорва жалбата като неоснователна,моли да се потвърди първоинстанционния акт като 1 правилен и законосъобразен.Претендират се разноски пред въззивната инстанция за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв.

ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Същата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на решението.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта- в обжалваната част,като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.

При разглеждането на въззивната жалба по същество въззивната инстанция намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта на суми,съставляващи неплатена разпределена топлинна енергия и обезщетение за забавено плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 ,ал.5 от ГПК,поради което ищецът е подал искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.Т.е.налице е правен интерес з а заявителя да предяви установителен иск относно вземанията си.

Основният повдигнат спор пред въззивната инстанция е установено ли е в производството при условията на пълно и главно доказване,че купувачът на топлинна енергия има качеството на клиент на топлофикационното дружество,респ.дали е задължена страна и материалноправно легитимиран да отговаря по исковете; че продавачът е доставил топлинна енергия за отопление и отдадена сградна инсталация при общите условия в твърдяното количество на купувача и дали претендираната сума,представляваща стойността на разпределена топлинна енергия за отопление и за сградна инсталация реално отразява потребеното количество ТЕ и е определена правилно.

По делото е представена молба за открване на партида на името на ответника И. до ищеца от 08.08.2007г.с приложен към нея НА № 184/29.01.1993г.за покупко-продажба на недв.имот,от който се установява,че ответникът е собственик на топлоснабдения имот,находящ се в гр.*********.

От изготвената и приета пред първата инстанция СТЕ с в.лице В.Ш. се установява,че за процесния период абонатната станция,обслужваща сградата,която се намира в имота,е работила,била е включена в топлопреносната мрежа на ищцовото дружество и е ползвана топлоенергия (ТЕ) за отопление.Не е била ползвана частта в абонатната станция за битово горещо водоснабдяване (БГВ).Топлинното счетоводство на блока през процесния период е водено от фирмата за дялово разпределение „***“.В имота на ответника има монтирани 3 бр.чугунени отоплителни тела тип радиатор,снабдени с ИРУ на ежемесечен дистанционен отчет,които са технически изправни.Отчетено е,че през имота не преминава щранг-лира и 2 няма монтирани водомерни устройства за топла вода.Експертизата установява, че отчетите са извършвани съобразно нормативните документи,като с е посочва и потребеното количество топлинна енергия по периоди, съгласно приложената към заключението таблица,неразделна част от същото.

Установява се от изготвената и приета пред първата инстанция ССЕ на вещото лице М.М.,че размерът на задължението за доставена топлинна енергия за процесния период 01.11.2022г. – 30.04.2023г. е общо в размер на 1476,81лв.,а обезщетението за забава за периода 04.01.2023г. – 24.01.2024г. възлиза на сума в общ размер на 163,58лв.

При тази фактическа обстановка,съдът намира за доказано,че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия,доколкото последният притежава имот в топлоснабдена сграда.Възражението на ответника,че не се установявало същият да е собственик на имота и към процесния период,не се доказва при лежаща върху него доказателствена тежест.Предявяването на установителен иск не прехвърля изцяло върху ищеца доказателствената тежест,ответникът също следва да проведе насрещно доказване,както и да докаже изложените в писмения си отговор възражения,включително дали е собственик или ползвател на имота.

Доказва се и че за исковия период в сградата е доставяна топлинна енергия.

Качеството потребител на топлинна енергия се придобива по силата на закона от собственика на топлоснабден имот – разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ посочва, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,са клиенти на топлинна енергия, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си, както и да заплащат цена за потребената топлинна енергия.

Установява се от двете приети по делото експертизи,че имотът е бил топлоснабден в процесния период и че е извършено реално и точно отчитане на топлинната енергия,като количество и като стойност.

Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни задълженията си, кредиторът може да иска изпълнение, ведно с обезщетение за забава. Доколкото задължението за плащане на цената на потребената топлинна енергия е с определен срок,то с изтичането му и тъй като се касае за неизпълнение на парично задължение, съгласно чл.86,ал.1 от ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Предвид изложеното и доколкото ищцовото дружество е доказало,при условията на пълно и главно доказване - периода,количеството и стойността на доставената енергия,както липсата на плащане от страна на потребителя,то предявените искове се явяват основателни и доказани до пълните предявени размери.Ето защо първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи,поради което първоинстанционния акт следва да бъде потвърден.

3

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски пред настоящата инстанция,а именно: юрисконсулско възнаграждение в размер на 51,13 евро и 237,24 евро – внесен депозит за особен представител или общо сумата от 288,37евро.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 4139/24.09.25г.,постановено по гр.д.№

7439/24г.по описа на ПдРС,8-ми гр.с.

ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН - ********** да заплати на ********** сумата от 288,37 евро (двеста осемдесет и осем евро и 37 ст.) съд.разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4