Решение № 8065 от 01.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8065 гр. С., 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.А като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110104397 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 22509 от 24.01.2024 г., предявена от името на „/....../“ ЕООД, ЕИК /....../, срещу П. К. П., ЕГН **********, с която „/....../“ ЕООД, ЕИК /....../ е предявило срещу П. К. П., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени положителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1 732,55 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., сключен между /....../ АД /понастоящем /....../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на кредитополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на /....../ ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между /....../ АД, в качеството на цедент и /....../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.06.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 15,88 лева (петнадесет лева и 88 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 27.04.2023 г. до 27.05.2023 г., за която сума на 09.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 30420/2023 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

Със заявление вх. № 155810/02.06.2023 г. ищецът е поискал издаване на 1 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. К. П., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1 732,55 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., сключен между /....../ АД /понастоящем /....../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на кредитополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на /....../ ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между /....../ АД, в качеството на цедент и /....../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.06.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 15,88 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.04.2023 г. до 27.05.2023 г. На 09.06.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът е уведомен за възмножността да предяви иск за установяване на вземането си на 03.01.2024 г..

Исковата молба е подадена на 24.01.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че на 24.09.2012 г. между /....../ АД /с предишно търговско наименование /....../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г. г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума размер от 2850 лева. Поддържа, че сумата е преведена по разплащателна сметка с титуляр П. К. П., а именно – IBAN – BG36BPBI79441051448203, с което банката е изпълнила задължението си по договора за предоставяне на сумата по кредита на кредитополучателя. Срокът на договора бил 120 месеца, т.е. от 24.09.2012 г. до 24.09.2022 г., която дата била и крайният срок за погасяване на кредита. Поддържа, че съгласно чл. 3 от договора, кредитополучателят дължи на банката, през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита, променлива годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на /....../ АД за потребителски кредити в лева, за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на -8,20 пункта (осем цяло и двадесет стотни пункта), като към датата на сключване на договора БЛП на банката е бил 13,200 %, а за всяка следваща година от действието на договора, годишната лихва е в размер на дейсващия БЛП за потребителски кредити в лева, плюс надбавка от 0,800 %. Поддържа, че годишният процент на разходите по договора бил 16,58 %. Твърди, че последното извършено плащане по договора е от дата 06.06.2013 г., след която дата ответникът преустановил плащанията по договора за кредит.

2

Поддържа, че вземанията по процесния Договор за потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г. са прехвърлени в полза на /....../ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 18.01.2016 г. между /....../ АД, в качеството на цедент и /....../ ЕООД, в качеството на цесионер, като длъжникът е уведомен за извършената цесия.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва:

1/ сумата от 1 732,55 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., сключен между /....../ АД /понастоящем /....../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на кредитополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на /....../ ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между /....../ АД, в качеството на цедент и /....../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.06.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 15,88 лева (петнадесет лева и 88 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 27.04.2023 г. до 27.05.2023 г., за която сума на 09.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 30420/2023 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника в производството.

В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 38820/2022 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав от името на ответника е депозирано възражение, с което е оспорил правото на вземания на ищеца, претендирани от последния в настоящото исково производство. Изложени са съображения, че сумите са платени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗДД вр. чл. 99 ЗЗД, съдът намира следното:

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между /....../ АД /понастоящем /....../ АД/, в качеството на кредитор и 3

П. К. П., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в разрешен размер от 2850 лева, а последният се е задължил да го върне в посочения срок; че вземанията по Договор за потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., са прехвърлени в полза на /....../ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 18.01.2016 г. между /....../ АД, в качеството на цедент и /....../ ЕООД, в качеството на цесионер, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

От събраните в производството доказателства се установява в производството, че между че между /....../ АД /понастоящем /....../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в разрешен размер от 2850 лева, а последният се е задължил да го върне в срок, на 120 погасителни вноски. Установява се също, че съгласно чл. 3 от договора, кредитополучателят дължи на банката, през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита, променлива годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на /....../ АД за потребителски кредити в лева, за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 8,20 пункта (осем цяло и двадесет стотни пункта), като към датата на сключване на договора БЛП на банката е бил 13,200 %, а за всяка следваща година от действието на договора, годишната лихва е в размер на дейсващия БЛП за потребителски кредити в лева, плюс надбавка от 0,800 %, както и, че годишният процент на разходите по договора бил 16,58 %.

От представените по делото и приобщени към доказателствения материал договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 18.01.2016 г. между /....../ АД, в качеството на цедент и /....../ ЕООД, в качеството на цесионер, се установява в производството, че по силата на договор за цесия от 18.01.2016 г., кредиторът /....../ АД е прехвърлил на /....../ ЕООД вземанията си срещу П. К. П. по процесния Договор за потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., включително вземането си за главница в размер на 2850,00 лева. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да 4 изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

Предвид изложеното ищецът се явява материлноправно легитимиран да претендира всички вземания от договорното правоотношение по Договор за потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., сключен между /....../ АД /понастоящем /....../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на кредитополучател.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, от което се установява, че ответникът е извършил доброволни плащания по договора за кредит в общ размер от 96,17 лева, с която сума са погасени договорна лихва за периода 24.10.2012 г. – 24.06.2013 г. /95,71 лева/ и лихва за просрочие /0,46 лева/. Установява се още, че последното извършено плащане по процесния договор за стоков кредит е извършено от ответника на 06.06.2013 г.

По делото са приложени за послужване ч.гр.д. № 52071/2018 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав /с предмет подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от заявител /....../ ЕООД и длъжник П. К. П. за суми, както следва: 1/ сумата от 1 117,45 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., сключен между /....../ АД /понастоящем /....../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на кредитополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на /....../ ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между /....../ АД, в качеството на цедент и /....../ ЕООД, в качеството на цесионер /за 5 вноски с настъпил падеж в периода 24.07.2013 г. – 24.07.2018 г./, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 07.08.2018 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 1683,67 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 24.07.2013 г. – 24.07.2018 г./ и гр.д. № 72850/2018 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав /с предмет предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на вземанията, предмет на издадената на 22.08.2018 г. в производството по ч.гр.д. № 52071/2018 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В проведено на 03.07.2019 г. открито съдебно заседание по гр.д. № 72850/2018 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, ищецът е оттеглил частично иска си за възнаградителна лихва за сумата над 872,99 лева до първоначално заявения размер от 1683,67 лева и за периода 24.07.2013 г. – 24.08.2015 г. В същото открито съдебно заседание е постановено протоколно неприсъствено решение № 158470, с което са уважени предявените искове. На 26.08.2019 г. са издадени два броя изпълнителни листа за присъдените в полза на ищеца суми в производството по гр.д. № 72850/2018 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав.