Определение № 10 от 08.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500002 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№15014/13.11.2025г., изпратена по пощата на 11.11.2025г., и идентична частна жалба вх.№15893/27.11.2025г., подадена по пощата на 25.11.2025г., от Ж. Д. Д. против Определение №1261 от 27.10.2025г., постановено по в.гр.дело №669/2025г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба вх.

№8689/19.08.2025г. против действията на ДСИ по висящото изп.дело №229/2025г. по описа на СИС при РС-Стара Загора и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа жалбата му против действията на съдебния изпълнител във връзка с налагане на запор върху банковите му сметки в „Банка ДСК“АД да е допустима по силата на чл.435,ал.2 от ГПК, а отказът да бъде разгледана по същество да отнема правото му на защита, и излага съображения за нейната основателност, позовавайки се на нарушение на разпоредбата на чл.428 от ГПК. Претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на окръжния съд за разглеждане на жалбата по същество.

1

Ответникът по частната жалба В. М. Б. е депозирала чрез пълномощника адв.Г. Б. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност и искане да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК от легитимирано лице – жалбоподателя-длъжник, срещу подлежащо на обжалване, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ понататъшното развитие на характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Видно от приложените материали по изп.дело №229/2025г. по описа на СИС при РС-Стара Загора е, че то е образувано по молба на взискателя В. М.

Б. и представени с нея изпълнителен лист №188 от 11.03.2025г. и изпълнителен лист №344 от 12.05.2025г., издадени от Районен съд-Перник въз основа на съдебни решения, с които длъжника Ж. Д. Д. е осъден да й заплати сумите от 626лв., 1500лв., 1500лв., 600лв. и 1000лв., или общо 5226лв., представляващи съдебни разноски. С молбата е поискано принудителното изпълнение да се насочи върху вземания на длъжника по банкови сметки и трудово възнаграждение или пенсия след справки за наличие на такива, върху които да се наложи запор. Претендирани са и разноските в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение от 600лв. След извършена справка относно банковите сметки на длъжника е изпратено на 23.06.2025г. запорно съобщение до „Банка ДСК“АД, на 30.06.2025г. уточняващо запорно съобщение, а на 14.07.2025г. коригиращо запорно съобщение. На 03.07.2025г. по запора е постъпила по сметката на ДСИ сумата от 25,37лв., а на 11.07.2025г. сумата от 5695,70лв. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 24.07.2025г., при което двуседмичният срок за доброволно изпълнение по чл.428,ал.1 от ГПК е изтекъл на 08.08.2025г. На 20.08.2025г. е извършено разпределение на постъпилите по запора суми, изплатени с платежни нареждания от 21.08.2025г. За непогасения остатък от задълженията са предприети следващи действия. На 19.08.2025г. от длъжника Ж. Д. Д. е подадена жалба вх.№8689, съдържаща позоваване на чл.435,ал.1,т.2 и т.4 от ГПК, против действията на съдебния изпълнител по налагане на запора и удръжките от банковата му сметка, които счита за извършени в 2 нарушение на чл.428,ал.1 от ГПК преди да му бъде връчена поканата за доброволно изпълнение и изтече срока за такова. С обжалваното определение е прието, че липсва подлежащо на обжалване действие на ДСИ, тъй като направените от жалбоподателя оплаквания за нарушения на чл.435,ал.1,т.2 и т.4 от ГПК се отнасят единствено и само до правомощията на взискателя, а тези на длъжника не се отнасят до никои от подробно изчерпателно и ограничително предвидените от чл.435,ал.2,т.1-т.7 от ГПК, по които решаващи съображения жалбата е приета за недопустима.

Настоящата инстанция намира, че по действащият ГПК възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е ограничена и се свежда до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Длъжникът в изпълнителното производство, каквото качество в случая има жалбоподателят, е легитимиран да обжалва действията по чл.435,ал.2,т.1-т.7 от ГПК, сред които и тези по т.2 по насочване на изпълнението върху негово имущество.

Принудителното изпълнение върху вземания на длъжника по банкови сметки се насочва с налагане на запора върху им чрез изпращане на запорното съобщение до банката като трето задължено лице едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, съгласно чл.507,ал.1 от ГПК, както е процедирано и в случая. Действията по налагане на запора и превеждане на сумите в изпълнение на същия като такива по насочване на принудителното изпълнение спрямо имущество на длъжника, обаче, е допустимо да бъдат обжалвани единствено на релевираното от закона основание - несеквестируемост. Жалбоподателят не навежда такова основание по отношение на запорираните вземания и преведените суми по запора, поради което жалбата му против тези действия се явява недопустима и като такава правилно с обжалваното определение е оставена без разглеждане с прекратяване на производството по нея и то следва да се потвърди.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1261 от 27.10.2025г., постановено по 3 в.гр.дело №669/2025г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4