Решение № 160 от 19.03.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Разград, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20253330101646 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за обезпечен потребителски кредит № 1285817 на основание чл. 22 вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради неточно посочване в него на действителния ГПР.

Предявен е насрещен осъдителен иск за неизпълнение на договор за заем с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Искът е за заплащане на неиздължена главница по процесния договор.

С искова молба от А. А. Я. с ЕГН ********** срещу „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 207024290, се моли за съдът да признае за установено, че Договор за обезпечен потребителски кредит № 1285817 от 16.04.2025 г., сключен между ищеца и ответника е недействителен, поради неточно посоченото в него ГПР.

Претендира направените разноски, за които ще представи списък по чл. 80 ГПК. Процесуалният представител на ищеца моли за присъждане на адвокатски хонорар с ДДС при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата, за което представя договор за правна защита и съдействие.

Твърди се, че на 16.04.2025 г. между А. А. Я. с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател от една страна и ответника „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 207024290 в качеството му на кредитор от друга страна, бил сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № 1285817 при следните условия: 2000,00 лева главница; 50% фиксиран лихвен процент; 63,01 % годишен процент на разходите; 18 месечен срок за погасяване; 3047,33 лева обща сума, дължима от кредитополучателя. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора страните се споразумели, че договорът ще бъде обезпечен с поръчител/и, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител 1 осигурителният доход на поръчителят при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000,00 лв., следвало да бъде в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от кредитополучателя. При отпуснат кредит на кредитополучателя в размер над 2000,00 лв., осигурителният доход на поръчителя следвало да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от кредитополучателя. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000,00 лв., следвало да бъде в размер на не помалко от минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит. При отпуснат кредит на кредитополучателя в размер над 2000,00 лв., осигурителният доход на всеки един от поръчителите следвало да бъде в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от кредитополучателя; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора или свързани с него лица; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с Кредитора или свръзани с него лица; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен" по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с Кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Като към договора за кредит била приложена и бланка на договор за поръчителство, който съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2.7. „следва да се подпише между страните в срок до 14 (четиринадесет) дни от сключване на договора за кредит, като информация за поръчителите ще се предостави от кредитополучателя на кредитора за проучване и оценка своевременно, за да бъде подписано Приложение № 1. В чл. 13 (5) от договора за заем било отразено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на кредитора неустойка в размер на 1974,67 лв.

В процесния случай за ищеца било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и въпросната неустойка била начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общата сума, която ищецът следвало да върне за използвания финансов ресурс не била описаната в договора сума в размер на 3047,33 лева, а значително по-голяма - в размер на 5022 лева.

В Приложение № 3 към кредита било представено на потребителя и споразумение за консолидиране на плащания, съгласно което действителната вноска по заема е в размер на 279 лв. - сбор от главница, лихва и неустойка.

Сочи се, че т. нар. неустойка при непредоставяне на обезпечение е по същество разход, известен на кредитора, който е следвало да бъде посочен в ГПР. Поради което се твърди недействителност на договора за потребителски кредит поради неточно посочено ГПР.

Изтъква се, че неустойката не притежава присъщите и

2 характеризиращите я като такава функции, че тя е именувана така само за заобикаляне на ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. С нея кредиторът си гарантирал, че ще получи това вземане, създавайки прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение - осигуряване на поръчители в кратък срок. Изтъква се, че поради това представлява икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка. Не изпълнява обезщетителна функция, тъй като не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Не кореспондира с последиците от неизпълнението, а се начислява като добавък към погасителните вноски, следователно би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.

Изтъква се, че неосигуряването на поръчители, кредиторът не може да претърпи вреди, чиято стойност да е по-голяма от тази при пълно неизпълнение от страна на кредитополучателя, а при такова неизпълнение законодателят е определил горна граница на санкцията в чл. 33 ЗПК - размерът на законната лихва. Изтъква се, че предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение не защитава негов легитимен интерес, внася неравноправност в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.

Изразява се мнение, че след като неустойката се дължи не при неизпълнение на основното договорно задължение, а се дължи независимо дА. кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя изначално не притежава обезщетителна функция.

Твърди се, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата и обезпечителка функция, тъй като няма житейска и правна логика един кредитор да престира без нА.чие на обезпечение, т. е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга. Следвало да се приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.

Сочи се, че неустойката не изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е практически невъзможно в предвидения кратък срок от сключването на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

Твърди се още, че въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл.

33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което обаче не произтичат вреди, че такива се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 3

ЗПК, а подобно кумулиране е недопустимо.

Изразява се мнение, че клаузата, с която се уговаря неустойка при непредоставяне на обезпечение, следва да се счита за нищожна както на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието и с добрите нрави, така и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми.

Изтъква се, че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в документите е нА.це посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответствА. на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Твърди се, че и без да се ползват специални знания е видно, че доколкото предоставената главница по договора е в размер на 2000,00 лв., а срокът за връщането и е на 18 месечни вноски от по 179 лева, то общата дължима от потребителя сума по договора в случай на непредставяне на обезпечение в размер от 5022,00 лева не съответства на посочените размери на лихвения процент (50%) и на годишния процент на разходите (63,28%).

Твърди се нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а в случая размерът е в пъти над допустимото.

Твърди се недействителност на договора на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите, а посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, подвеждаща потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и непозволяваща му да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Напомня се, че според актуалната практика на СЕС член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите уговорени към договор за потребителски кредит представляващи конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и).

В осигуреното право на отговор ответникът моли съда да задължи страните да проведат информационна среща за процедура по медиация.

Твърди се, че спорът е подходящ за препращане към медиация, тъй като не са нА.це пречките, предвидени в чл. 140а, ал. 3 ГПК и едновременно с това са нА.це условия по чл. 140а, ал. 1 и 2 ГПК. Добавя се, че страните изрично са договорили преди да сезират съда да проведат процедура по медиация.

Допълнително се сочи, че към датата на ИМ ищецът не е погасил чистата стойност на кредита по процесното правоотношение.

Изразява се становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че евентуално нищожност на отделна клауза не влече недействителност на целия договор, както и че неустоечната клауза не е част от съществените 4 параметри на договора за заем, а е договорена да обезпечи изпълнението.

Твърди се вА.дност на договора, произтичащо на посочване на основните му параметри и всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Ответникът прилага лог файл, проследяващ в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение, Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от ищеца имейл адрес Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Оспорва се твърдението, че клаузите в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави. Твърди се, че преди подписване на договора кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, сам е избрал параметрите и условията му.