Решение № 4141 от 17.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4141 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20261100501129 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа подадена въззивна жалба от ответника Столична община, с която се оспорва постановеното от СРС решение № 21965/01.12.2025 г. по гр.д. № 32632/2025 г. В своето решение съдът е осъдил Столична община да заплати на ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп сумата от 409.18 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт“ за причинени материални щети на л.а. с рег.№ **** при ПТП на 10.01.2025 г. в гр. София след попадане в дупка, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба.

В жалбата са изложени твърдения, че атакувания акт е немотивиран, не са обсъдени доказателствала по делото, а постановеният диспозитив се явявал непълен. Твърди се, че с отговора на исковата молба са отправени възражения срещу валидно сключения договор за застраховка, липсата на покрит риск по договора, наличието на плащане на застрахователя по застрахователния риск, на които липсвало отговор от съда. Не били обсъдени противоречивите доказателства. Следвало решението да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. На следващо място, оспорва да са налице доказателства, че е съществувала такава дупка на пътното платно. Не били доказани и предпоставките за плащане от застрахователя към застрахования. Оспорва и да се доказва механизма, доколкото липсвало протокол за ПТП, а с представената полица и декларация не можели да послужат като 1 доказателства по делото. Моли исковете да бъдат отхвърлени. В алтернативност моли размерът да бъде намален.

В отговора на въззивната жалба се оспорва същата, като моли решението на СРС да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Настоящия състав намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По изложените в жалбата твърдения съдът намира следното:

Предявеният иск е такъв по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за настъпило ПТП на 10.01.2025 г. в гр. София на л.а. Ауди А6 чрез попадането му в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. В резултат на настъпилото ПТП застрахователят е заплатил обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско“, като в настоящото производство е предявил регресен иск срещу Столична община, стопанисваща пътя на настъпване на ПТП.

Настоящият съд не може да сподели доводите във въззивната жалба, че липсват мотиви по елементите от фактическия състав, респективно обсъждане на доказателствата и доводите на страните в съдебното решение. Напротив, първоинстанционния съд е коментирал събраните доказателства, които са мотивирали същия, чрез подвеждането им под хипотезиса на относимата правна норма, да намери, че така предявения иск е основателен.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че диспозитивът на решението на СРС е непълен. Съгласно чл. 236, ал. 1, т. 5 от ГПК, диспозитивът следва да съдържа разрешението на спора по същество, като от него трябва ясно да се извеждат правата и задълженията на страните. В случая първоинстанционният съд е изпълнил това изискване, тъй като в диспозитива са индивидуализирани в достатъчна степен както предметът на спора, така и релевантните факти – посочени са датата и мястото на настъпване на ПТП, конкретизиран е размерът и видът на щетата по застрахователната полица, както и всички относими обстоятелства, необходими за определяне на дължимото обезщетение.

Диспозитивът не следва да възпроизвежда изцяло фактическите 2 констатации и мотивите на съда, а да съдържа достатъчно данни за индивидуализиране на уважения или отхвърлен иск. В този смисъл, при наличие на ясна индивидуализация на правоотношението и на претенцията, не може да се приеме, че е налице порок, водещ до недопустимост или неправилност на съдебния акт.

На следващо място, твърденията във въззивната жалба, че в мотивите на съда липсва произнасяне по застрахователния договор, налице ли е покрит риск, изплатено ли е обезщетението, налице ли е валидно правоотношение между застраховател и застрахован, са верни. Причината да липсва произнасяне на съда по тези въпроси е, че такива възражения не са били заявени от ответника в първоинстанционното производство.С отговора на въззивната жалба единствено се отправят обструкции срещу механизма на ПТП и до колко в действителност е налице дупка на пътя. Всички други доводи, изложени впрочем за пръв път пред настоящия съд и като такива преклудирани съобразно нормата на чл. 266 ГПК, правилно не са намерили отговор в решението на СРС, доколкото са били отделени като безспорни с доклада по чл. 140 ГПК, приет за окончателен в съдебно заседание, където е присъствал и представител на въззивника.

Относно отправените възражения, касателно липсата на протокол за ПТП, съдът намира същите за неоснователни. При попадането на МПС в необезопасен участък, дупка, на пътното платно, липсва законовоизискване, както и такова съобразно общите условия на застрахователя, за съставяне на протокол за ПТП, за информиране на органите на МВР или посещение на място от тяхна страна. Чл. 123 ЗДвП предвижда хипотезите, в които е необходимо посещението от органите на МВР, като никоя от тях не е налице в процесния случай. По делото обаче са събрани други доказателства, установяващи настъпилия инцидент, за който е изплатено обезщетение в размера на настоящия иск. Това са разпит на свидетел-очевидец, а именно лице, управлявало автомобила, изготвената и приета без възражения автотехническа експертиза, както и представените от ищеца документи.

Вярно е, че същите са частни такива и не обвързват съда относно тяхното съдържание, но липсват доказателства, които да ги оборват. Напротив, по делото са налице свидетелски показания и експертно становище, които подкрепят така представените документи.

Доколкото не са налице други възражения с въззивната жалба, съдът намира, че с това изчерпва въззивната проверка. Решението на СРС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има въззиваемата страна. Претендирано е адвокатско възнаграждение в размер от 204.50 евро, които следва да бъдат присъдени на страната.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21965/01.12.2025 г. по гр.д. № 32632 по описа на СРС за 2025 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Столична община, Булстат:

000696327, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286 сумата от 204.50 евро разноски пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4