Решение № 115 от 02.08.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Разград , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря М. В. Н. като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213300500173 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

С решение № 5/16.02.2021г., постановено по гр. дело № 700/20 г. по РРС е приел за установено по отношение на АЛ. К. С. от гр.Разград, като кредитополучател и ПЛ. КЛ. С. гр.Разград, като поръчител, че дължат в условията на солидарност на Първа инвестиционна банка АД, ЕИК 831094393, гр.София сумата от 1 611.31евро, главница по договор за банков кредит №076LD-R-000509/10.12.2009r. , дължима за периода 18.12.14г.-03.12.19г., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2019г. до изплащане на вземането, сумата 309.03 евро възнаградителна лихва за периода 18.12.16г. до 03.12.19г., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение №5238/19.12.19г. по гр.д.№2572/19г. на РРС.Отхвърлил е като погасени по давност вземанията за главница над размера от 1611.31 евро до претендираните 2 281.12 евро за периода до 17.12.2014г. и за дължимата договорна лихва над уважения размер от 309.03 евро до заявения такъв от 2417.85 евро .Прекратил е като недопустимо производството по делото по отношение претенцията на банката за наказателна лихва от 2 189.83евро.Присъдил е в полза на банката разноски съобразно уважената част от иска за заповедното и исковото производство.

Недоволна от решението в осъдителните му части е останала ответницата ПЛ. КЛ. С., поръчител по договора за кредит, поради което го обжалва в срок ,чрез пълномощник адв.С.Н. от ВАК.

В жалбата се изтъкват съображения за неправилност на решението в частта му за осъждането на поръчителя по договора за кредит, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на претенцията на банката по отношение на С., както за длъжимата главница, така и възнаградителната лихва, предвид разпоредбата на чл.147 от ЗЗД и преклузивния срок, предвиден със същата за предявяване на иск по отношение на поръчителя.

Насрещната по жалбата страна е депозирала в срок писмен отговор, с който я оспорва и моли за нейното отхвърляне, като неоснователна.

1

По направеното с жалбата особено искане за спиране на производството по настоящото дело до произнасянето с решение на ОСГТК на ВКС по ТД №5/2019г. окръжният съд се е произнесъл в определението по чл.267 от ГПК, като е отхвърлил същото.

В съд.заседание пред въззивната инстанция, възивницата не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна също не изпраща представител.

За да се произнесе по въззивната жалба, окръжният съд съобрази следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

РС е сезиран с иск от ищеца "ПИБ"АД за установяване по отношение на ответниците АЛ. К. С. и ПЛ. КЛ. С. на дължимост в условията на солидарност на вземания за главница, договорна и наказателна лихва, в съответни размери в евро, дължими по договор за кредит със съответен номер от 10.12.2009г., сключен с първия от тях като кредитополучател и втората като поръчител, за които вземания по ч.гр.дело № 2572/2019г. в полза на банката е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.Срещу издадената заповед е подадено възражение от страна на ответниците.

Установява се от събраните пред РС доказателства, че между ищеца и ответника А.С. е сключен Договор № 076LD-R-000509/10.12.2009r. за банков кредит за сума в размер на 2 300 евро с краен срок на договора 03.12.19г.

Като поръчител по същия договор се е задължила ответницата ПЛ. КЛ. С. същата дата, 10.12.2009 г. да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включващо лихвите и разноските.

Към договора е изготвен погасителен план - Приложение № 1, неразделна част от договора. Съгласно сключен Договор за поръчителство, поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включващо лихвите и разноските.

Въпреки поетите задължения, кредитополучателят не е извършвал плащане на задължението си по Договора за банков кредит, а опитите за доброволно уреждане на задължението се оказали безуспешни.

Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, 16.12.2019г. пред РС крайният срок на договора е настъпил.

Ответниците са оспорили предявения иск във всичките му части, като за основателни съдът е приел част от тях.Уважил е установителния иск на банката за сумата от 1 611.31евро, главница по договор за банков кредит №076LD-R-000509/10.12.2009r. , дължима за периода 18.12.14г.-03.12.19г., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2019г. до изплащане на вземането, сумата 309.03 евро възнаградителна лихва за периода 18.12.16г. до 03.12.19г.., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение №5238/19.12.19г. по гр.д.№2572/19г. на РРС.

Пред настоящата инстанция, предвид и съдържанието на въззивната жалба спорен е само въпросът дали въззивницата ПЛ. КЛ. С. е също задължена, като поръчител по договора, наред с кредитополучателя А.С. за признатите от съда суми, представляващи главница и договорна лихва, предвид разпоредбата на чл.147 от ЗЗД и сочения от нея краен срок на договора 03.12.2018г., както същият е записан в самия договор или тази в погасителния план

03.12.2018г.Според заключението по назначената пред РРС ССЕ към крайния срок на договора задължението на ответника е било: 2 281. 12евро е главница и 2 417. 85 евро е договорна лихва.

Към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК претенцията на банката е била в същия размер.Вещото лице също така е посочило, с оглед оспорената от ответниците дата на крайния срок на договора, че предоставеният кредит от 2 300 евро при ГЛП 16. 5% и при анюитетни вноски, не може да бъде върнат за 108 месеца /до 03.12.18 г. /, като ще има оставаща главница от 2

432. 07евро.

При съобразяване, че както договора, така и погасителния план са подписани от кредитополучателя А.С. и в изпълнение на задължението да установи действителната волята на страните, РС е съобразил и приложеното по делото „искане за отпускане на кредит“, подписано от ответника А.С., видно от което той е поискал отпускане от банката на кредит в размер на 2 300 евро, който да изплати за срок от 120 месеца или десет години, което прави крайният срок на договора именно този, посочен от ищеца, 03.12.2019 г., при съобразяване и на заключението на в.л. по ССЕ.

Съобразил е също така, че заявлението на банката по чл. 417 от ГПК против кредитополучателя и поръчителя е подадено на 18.12.2019г, при настъпила изискуемост на задължението на 03.12.2019 г., приемайки, е спазен законоустановения 6-месечен срок преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД по отношение на поръчителя, позовавайки се на наличната в този смисъл практика на ВКС.

Горното налага извод, че правилно първостепенният съдебен състав е установил, че поради предявяване на иск срещу главния длъжник в шестмесечен срок от настъпване на изискуемостта, отговорността на поръчителя не е отпаднала.

Ето защо подадената въззивна жалба от ПЛ. КЛ. С. , като поръчител по договора за кредит, чрез пълномощник, против постановеното по гр.дело №700/2020г. по описа на РРС в осъдителните му части се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението потвърдено.

Предвид изложените мотиви, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/16.02.2021г., постановено по гр. дело № 700/20 г. по описа на РРС, в частта, с която е прието за установено, че АЛ. К. С. от гр.Разград, като кредитополучател и ПЛ. КЛ. С. гр.Разград, като поръчител, дължат в условията на солидарност на Първа инвестиционна банка АД, ЕИК 831094393, гр.София сумата от 1 611.31евро, главница по договор за банков кредит №076LD-R-000509/10.12.2009r. , дължима за периода 18.12.14г.03.12.19г., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2019г. до изплащане на вземането, сумата 309.03 евро възнаградителна лихва за периода 18.12.16г. до 03.12.19г., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение №5238/19.12.19г. по гр.д.№2572/19г. на РРС.

В останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3