Решение № 605 от 09.05.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 605 гр. Варна, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20243110200816 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано е по жалба на Д. С., с ЛНЧ: ***, с адрес: гр. Варна, ул. „Екзарх Йосиф“ № 7, ет. 1, ап. № 3 и посочен адрес за кореспонденция: гр. Варна, ул. „Мир“ № 116 срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4133717, издаден от ОД на МВР гр. Варна, с който на жалбоподателя Д. С., на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за това, че на 06.09.2020 г. в 11:08 часа в обл. Варна, гр. Варна, по бул.

„Княз Борис І“ в посока към к.к.“Зл. Пясъци“ до авт. спирка „Акациите“ е установено с АТСС (ARCH CAM S1), че лек автомобил „Мерцедес ГЛБ 220 Д 4 Матик“ с рег. № В 4586 ТА се движи със скорост от 77 км/ час – нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Д. С. намира издадения електронен фиш за налагане на глоба за незаконосъобразен с един единствен аргумент в защита на своята позиция, а именно според жалбоподателя е изтекла абсолютната погасителна давност, която изключва възможността да бъде ангажирана неговата административно – наказателна отговорност за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Поради тази причина, жалбоподателят Д. С. отправя молба за отмяна на процесния електронен фиш за налагане на глоба.

В проведеното на 30.04.2024 г. открито съдебно заседание, жалбоподателят Д. С. не се явява лично, не изпраща и процесуален пресдатвител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Варна не изпраща нито законен, 1 нито процесуален представител в проведеното на 30.04.2024 г. открито съдебно заседание, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество, като в депозирани на 18.04.2024 г. писмени бележки, изготвени от процесуалният представител на въззиваемата страна гл. юрисконсулт К.Л. - А. се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното: На 06.09.2020 г. в 11:08 часа в обл. Варна, гр. Варна, по бул. „Княз Борис І“ в посока към к.к.“Зл. Пясъци“ до авт. спирка „Акациите“ е установено с АТСС (ARCH CAM S1), че лек автомобил „Мерцедес ГЛБ 220 Д 4 Матик“ с рег. № В 4586 ТА се движи със скорост от 77 км/ час. Лекия автомобил „Мерцедес ГЛБ 220 Д 4 Матик“ с рег. № В 4586 бил собственост на „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, който декларирал пред ОД на МВР гр. Варна, че на датата 06.09.2020 г. в 11:08 часа, превозното средство е било управлявано от жалбоподателя Д. С..

Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4133717, с който на жалбоподателя Д. С., на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните писмени и гласни доказателства: самият електронен фиш серия К № 4133717, издаден от ОД на МВР гр. Варна; свален на хартиен носител снимков материал на описаното нарушение; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 06.09.2020 г.;

Протокол от проверка № 77 – С – ИСИС от 29.10.2019 г., издаден от отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ към Българския институт по метрология; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология.

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение. Видно от Протокол от проверка № 77 – С – ИСИС от 29.10.2019 г., издаден от отдел „Изпитване на средства за измерване и 2 софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ към Българския институт по метрология, регистрираната скорост попада в обхвата му, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч., съответно над 3 % при скорост над 100 км./ч. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съдът намира, че жалбата на Д. С. срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4133717, издаден от ОД на МВР гр.

Варна е процесуално допустима, доколкото е депозирана в предвидения четиринадесетдневен срок и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В тази връзка, съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. Следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Измерената скорост на движение на автомобила е 80 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 77 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то би било благоприятно за жалбоподателя. В този смисъл съдът констатира, че е било установено превишение на установената скорост, а именно 80 км./ч., но при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 77 км./ч. От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен 3 извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо средство ARCH CAM S1 е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 77 км/ час при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ час, доколкото нарушението е установено в териториалните очертания на населено място (гр. Варна), с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като е установено превишение на скоростта с 27 км./ч.

По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението.

Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи.

Това е така, доколкото въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган (извън включването и изключването на АТТС), според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС. Съгласно Наредба № 8121з – 532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и изключването на системата. По отношение основното възражение, наведено във въззивната жалба, съдът го намира за несъстоятелно. В никакъв случай, нито към датата на връчване на електронния фиш, нито към датата на постановяване на съдебното решение не е изтекла абсолютната давност за санкциониране на нарушението, тъй като същата е в размер на четири години и шест месеца. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс и по – конкретно приложение следва да намерят чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т.

5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (действаща към датата на извършване на нарушението) наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва едва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието, поради което и съдът още веднъж ще отбележи, че този срок не е изтекъл нито към датата на 4 връчване на електронния фиш, нито към датата на постановяване на съдебното решение.

Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 27 км/ч. в населено място, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай. Съгласно изменението на Закона за движение по пътищата (обн. В ДВ брой № 54 от 05.08.2017 г.) отпада изискването на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от Закона за движение по пътищата да се публикуват места за контрол върху скоростта. Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 ЗДвП, като за конкретното превишение от 27 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 3 от същия текст е предвидил глоба от 100 лева (сто лева). Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.