Решение № 12 от 12.01.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. гр.Велинград, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20225210101075 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 109 ЗС

Предявени са от Е. М. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Велинград, ул.“************“ № 22, против Б. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.“************“ № 22А, искове с правно основание чл. 109 от ЗС, с който се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да премахне, построените на имотната граница с ищцата сгради, а именно: дървен навес в дъното на имот ***; сграда на допълващо застрояване, изпълнена от тухлена зидария в имот ***, ситуирана между сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, както и да затвори шестте прозоречни отвора на външната стена на сграда с идентификатор ***, която външна стена е изпълнена на имотната граница.

В исковата молба ищцата излага, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на град Велинград, с административен адрес: град Велинград, ул.“************“ № 22., а ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Велинград, с административен адрес: град Велинград, ул.“************“ № 22 А. Твърди, че на общата граница на двата имота 1 ответникът е извършил застрояване на имотнорегулационната линия, без нейно съгласието, както следва: в дъното на имота на ответника е построен дървен навес на имотната граница, с размери 10x7 м.л., средна височина до 3.40л.м., който навес стърчи над плътната ограда между имотите с около 1 .30 л.м.; между жилищната сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, намиращи се в имота на ответника, е построена сграда на допълващо застрояване, долепена до плътната ограда между имотите, изпълнена от тухлена зидария с размери 5х3 м.л., като наклона на покрива на тази сграда е към имота на ищцата и стърчи над оградата с около 0.50м.л.. Излага, че извършеното от ответника строителство на процесните сгради на имотната граница не е предвидено в подробния устройствен план, нито е допуснато от главния архитект на Общината с виза за проучване и проектиране-чл.41, ал.1 и 2 от ЗУТ. Твърди, че сградите са изпълнени в нарушение на нормите на чл. 42, ал.1 и 2 от ЗУТ, тъй като надвишават нивото на плътната ограда между имотите. Сочи, че съществуването на тези две сгради на границата между имотите смущава правото й на собственост. Поддържа, че покривите на сградите не са изпълнени по начин да не се допуска попадналата върху тях дъждовна вода да не се излива в имота й. Твърди, че на външната стена на жилищната сграда с идентификатор ***, лежаща изцяло на имотната граница, има шест прозоречни отвора-два на избения етаж, два на първия етаж, и два на тавана. Поддържа, че избеният и първият жилищен етаж се използват като жилищна площи и тези прозоречни отвори на избения етаж са на 0.20м.л. над нивото на прилежащия терен. Сочи, че ситуирането и разполагането на процесната сграда, предполага външната стена попадаща на имотната граница да не е фасадна, а калканна, и да няма прозорци и врати, а шахти за проветрение. Твърди, че наличието на прозоречни отвори на външната стена на сградата, разположена на имотната граница, не й позволява да ползва пълноценно дворното си място. Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б. Ш., с който признава, че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.Велинград, с административен адрес: гр.Велинград, ул.************, 22, но оспорва да е индивидуален собственик на ПИ с идентификатор № *** по КККР 2 на гр.Велинград, с административен адрес: гр.Велинград, ул.************, 20, като ½ ид.ч. е собственост на неговият син Г. Б.ов Ш.. Твърди, че синът му, Г. Б.ов Ш. е собственик и на едноетажната СГРАДА - ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ с идентификатор № *** по КККР на гр.Велинград, със застроена площ от 37 кв.м, както и на първия етаж от двуетажна /паянтова/ жилищна сграда, представляваща САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с № *** по КККР на гр.Велинград, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в многофамилна жилищна сграда с идентификатор с N9 ***, /старата къща с прозорците, които ищцата иска да бъдат зазидани/, както и на ½ ид.ч. от подпокривното пространство /тавана/, където има общо два малки прозоречни отвора /от изграждането на къщата преди повече от 120 години/, с административен адрес и на двете сгради: гр.Велинград, ул.************, 20. Излага, че той е собственик само на втория етаж от двуетажна /паянтова/ жилищна сграда/ представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с № *** по КККР на гр.Велинград, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в многофамилна жилищна сграда с идентификатор с № ***, както и на ½ ид.ч. от тавана

/подпокривното пространство/ на сградата, в т.ч. и само на единия малък прозоречен отвор на тавана и на двата прозоречни отвора на втория етаж на сградата. Сочи, че между първия етаж на двуетажната паянтова жилищна сграда, представляващ самостоятелния обект в сграда с идентификатор №*** и едноетажната сграда с идентификатор №

***, и двете собственост на сина му Г. Б.ов Ш., се намира наречената от ищцата „сграда на допълващо застрояване, долепена до плътната ограда между имотите, изпълнена от тухлена зидария с размери 5x3 м.л....". Твърди, че не става въпрос за допълващо застрояване, а за част от покрива на старата наследствена къща, която неговият дядо е наследил от неговия баща, а самата къща е заварен строеж - строена е през 1895г..

Поддържа, че тази стара стреха е свързана със сградата на Г. Ш., а под нея е построен клозет още от времето на изграждане на къщата през 19 век, като тази тоалетна е предназначена и обслужва първия етаж на старата паянтова къща, собственост на Г. Б.ов Ш., а с амортизирането и овехтяването й, същата по необходимост е осъвременена и модернизирана. Конструкцията от стрехата на покрива е стара. Твърди, че повърхностните води са обхванати с 3 улуци и отточни тръби. Точно в най-ниската точка, има изградена дворищна канализация, която отстранява наводнявания и просмукването на водата от изградената ограда на ищцата. Излага, че впоследствие ищцата премахнала улука и отточната тръба по неясни за него причини. Счита, че с оглед на изложеното, той не е в състояние да отговаря за навес/пристройка и прозоречни отвори, които не са негова собственост. Твърди, че заведените срещу него негаторните искове, свързани със стрехата с пристройката между двете сгради, собственост на Г. Ш. и с двата прозоречни отвори на първия етаж и единия прозоречен отвор на тавана на старата паянтова двуетажна къща, са заведени срещу него, като ненадлежна страна, поради което, моли да се прекрати производството в тези части, както и да му бъдат присъдени съответните разноски, сторени от него в настоящото производство. По искането на ищцата за зазиждане на прозоречните отвори на многофамилната жилищна сграда с идентификатор с № *** излага, че не могат да се зазиждат прозорците на сградата, тъй като не е предвидено калканно застрояване по подробен устройствен план. Относно дървения навес, с размери 10 х 7 м, построен в дъното на имот ***, излага, че същия е построен преди 1960 г. от неговия дядо Б. Ш., като с времето се наложило подмяна старата дървена гредова конструкция с нова, а старите и грозни ламарини били заменени с поликарбон. Представя Декларация с рег.№ 1430 от 27.05.2021г. подписана от съседа - г-н Цветан Стефанов Чаушев, нотариално заверена, с която декларира, че за стопанската сграда, построена преди 1960 г., която е собственост на Б. Г. Ш., дава съгласието си дъждовните води от покрива на посочената сграда да бъдат насочени към неговия имот.

Сочи, че размерът на постройката е 7,00м х 5,90м. и го ползва за съхранение на отоплителни материали и инвентар. Поддържа, че по никакъв начин не се вреди на масивната еднофамилна сграда и на двора на ищцата, тъй като същата е изградена след като дървеният навес на границата на имотите вече е съществувал, а поради ситуирането и разполагането на навеса - същият по никакъв начин не може да засенчи имота на ищцата, нито дъждовните води се изливат в имота й, т.к. наклонът не е към нейния имот, а към имота на съседа Чаушев. Твърди, че навесът не ограничава и циркулацията на въздуха, нито създава неестетична гледка, както неоснователно твърди ищцата. Сочи, че съгласно чл.151, ал.1, т.З ЗУТ - не се изисква разрешение за строеж на оранжерии с площ до 200 кв.м, леки постройки за отоплителни материали и 4 инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни.

Счита, че иска по отношение на сградата на допълващо застрояване, изпълнена от тухлена зидария в имот ***, ситуирана между сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, която е собственост на синът му Г. Ш., е недопустим. Сочи, че тази сграда представлява клозет, построен заедно със старата къща /сграда с идентификатор ***/ през 1895г. и предназначен да обслужва именно обитателите на тази къща, а понастоящем - първия етаж на старата къща, която е собственост на синът му Г. Ш., а стрехата, която стърчи в имота на ищцата пък е продължение на покрива на старата къща. Излага, че постройката е ситуирана така, че не е в състояние да засенчва имота на ищцата, нито ограничава циркулацията на въздуха. Твърди, че самата ищца е построила висока плътна ограда, с която е оградила имота си, с която ограда ограничава донякъде циркулацията на въздуха. Твърди, че многократно е говорил с ищцата да променят наклона на покрива, но същата не е съгласна, дори премахна изградените в нейния имот улуци и водосточна тръба, а в ИМ се оплаква от наклона на покрива. Възразява и срещу опредЕ.та цена на иска от процесуалния представител на ищцата, в общ размер от 3300 лв.. Счита същата за необосновано завишена. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да установи правото си на собственост върху процесните имоти, както и извършено от ответника действие, представляващо пречка за упражняване на правото на собственост, като при установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за това действие.

С доклада по делото с оглед изявленията на страните като безспорно между тях е отделено обстоятелството, че ищцата Е. М. Ш. е собственик на ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.Велинград, с административен адрес: гр.Велинград, ул.************, 22. Изложеното се установява и от приети като писмено доказателства по делото- нотариален акт за собственост върху недвижими имот по обстоятелствена проверка № 426, 5 т о м III, рег. № 1193, дело № 805/1960 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 383, том III, дело № 824/1960 г., констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 71, том I, рег. № 1143, дело №68/2021 г. и удостоверение за наследници.

От удостоверение за наследници изх. № 2996/03.08.2016 г. се установява, че лицето Г. Б.ов Ш. е починало на 01.08.2016 г. и е оставило наследници по закон Р.Н. Ш.- съпруга, Б. Г. Ш. – син и Никола Г. Ш.- син.

От нотариален акт за собственост върху недвижими имот по обстоятелствена проверка № 426, том III, рег. № 1193, дело № 805/1960 г. се установява, че Б. Г. Ш. е признат за собственик на следните недвижими имотпразно дворно място от 600 кв.м., находящо се в гр. Велинград, кв. Лъджене, при съседи: улица, Б. Г. Ш., н- ци Н.И. и И.К., което съставлява част от имот пл. № 865, за което е отреден самостоятелен парцел № VII, в кв. 130 по плана на кв. Лъджене, както и на дворно място от 760 кв.м., ведно с намиращата се на него двуетажна паянтова къща, застроена на 80 кв.м., находяща се в гр.