Решение № 1231 от 28.08.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1231 гр. Пловдив, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Д.а като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330204166 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 22/10.07.2026г., издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив, с което на П. Г. Н. е наложена глоба в размер на 1687,26 евро.

От жалбоподателя се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. По-конкретно се сочи, че: в текста на АУАН и НП били допуснати пороци при описание на съставомерните елементи на административния състав и обстоятелствата, свързани с тях; констатираните вещи в процесния имот не представлявали отпадък по смисъла на дадената легална дефиниция; липса на вина и неправилно приложение на материалния закон; маловажност на случая.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски .

1

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Към дата 18.05.2026г. жалбоподателят П. Г. Н. заемал длъжността кмет на община Стамболийски.

На същата дата /18.05.2026 г./, във връзка с изпълнение на годишния план за контролната дейност на РИОСВ- Пловдив е извършена проверка, в присъствието на представител на община Стамболийски: длъжностното лице С. Р.

В хода на проверката в землището на с. Йоаким Груево, общ.

Стамболийски, е установено, че в поземлен имот с КИ № -----, публична общинска собственост, с площ, 69611 кв. м. са налице купчини от: пластмасови предмети: найлони, кофи, щайги и др.; едрогабаритни предмети: мебели като дивани, фотьойли и др.; различни хладилни и др. шкафове и остатъци от кухненско оборудване и обзавеждане; както и бетонни късове, арматурни железа и др.

Разположението на тези вещи било на отделни струпвания на цялата площ на поземления имот.

Известна част от вещите били концентрирани в пространство, известно като т.нар. „Овчарник“ с площ около 1 декар, където се наблюдавали струпвания на различни видове предмети, както следва: купчини от излезли от употреба гуми; едрогабаритни вещи като дивани, матраци, столове; пластмасови вещи като бидони, щайги и др.; текстилни вещи като дрехи; строителни вещи като тухли, керемиди фаянсови плочки и др.; дървесни плоскости тип ПДЧ и др.

2

Част от изброените вещи, попадащи в границите на т.нар „Овчарник“ били използвани за построяване на самоделна незаконна постройка, неотговаряща на строителните правила и норми. Същата имала врати, сковани от дървени плоскости, а като стени, покрив и подпорни елементи били използвани посочените купчини от вещи.

В посочения т.нар. „Овчарник“ живеело лицето Г.К., инвалид, освидетелстван с телково решение. Освен, че живеел в посочения „Овчарник“, в същата „постройка“ К. отглеждал и домашни животни, като отглеждането на тези животни служело за единствено препитание на семейството му.

Разхвърлени вещи от описания тип към дата 18.05.2026г., обаче имало и извън границите на т.нар. „Овчарник“ , на отделни струпвания в рамките на целия поземлен имот.

Посочените фактически обстоятелства се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: показания на свидетеля по акта- Н. П. Д., който като непосредствен очевидец на проверката изцяло потвърди констатациите в АУАН; показания на свидетеля, поискан с жалбата -Н. Н., кмет на село Йоаким Груево; показания на св. Г. К., допуснат по служебна инициатива на съда; писмени сведения от кмет на село Йоаким Груево; констативен протокол № ЕП-170-0000008; констативен протокол № ЕП-167-33; приложен по преписката снимков материал, чиято автентичност не е оспорена от страните.

В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия относно гореизложените съставомерни факти, относими конкретното към състоянието на имота към дата 18.05.2026г., която е вменена като дата на нарушението, поради което се кредитират от съда.

Евентуални противоречия досежно състоянието на имота към по-късна дата, последваща датата на вмененото нарушение, са неотносими, доколкото отговорността на дееца не може да се ангажира въз основа на факти, последващи проверката.

Доколкото горните факти, относими към дата 18.05.2026г., се установяват по несъмнен и безпротиворечив начин от цялата събрана 3 доказателствена съвкупност, съдът счете, че за установяване на обективната истина не се налага непосредствен разпит на актосъставителя, страдащ от продължителна неработоспособност, поради което същият бе заличен от списъка със свидетели.

При така установените факти, контролните органи приели в АУАН и НП от правна страна, че:

-посочените струпвания от вещи в процесния имот представляват отпадъци по смисъла на ЗУО, състоящи се от битови отпадъци и строителни отпадъци;

-посочените струпвания от отпадъци били довели до нерегламентирано замърсяване на поземления имот;

-на 18.05.2026г. кметът на общината П. Г. Н. не бил предприел и не бил организирал предприемането на действия по премахване на нерегламентираното замърсяване, като не били налице данни за издадени разпореждания, възлагане на почистване или предприети други управленски и организационни мерки за отстраняване на констатираните отпадъци.

Именно тези правни изводи на контролните органи са предмет на оспорван от жалбоподателя.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ЛИПСА НА ГОДЕН ПРЕДМЕТ НА

НАРУШЕНИЕТО.

В частта досежно описание на съставомерния предмет на вмененото нарушение НП е издадено при съществен порок на процесуалните правила.

Съгласно дадената легална дефиниция в т.17 от ДР на ЗУО: "Отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.

Видно е, че по нарочната законодателна воля критерият, за да се определи дали дадена вещ е „отпадък“ и дали е годен предмет на нарушение по ЗУО, не е материален, не зависи от вида на субстанцията на вещта, нито от нейното състояние (дали е годно за употреба или не). Критерият е функционален и зависи от отношението на притежателя на вещта към нея:

-ако притежателят реално се е освободил от нея, възнамерява да се 4 освободи от вещта или е длъжен да се освободи от нея по силата на нарочна правна регламентация, вещта ще представлява отпадък;

-обратно, независимо от физическото състояние на вещта, ако не е налице посоченият функционален критерий, няма да се касае за отпадък по смисъла на дадената легална дефиниция.

От изискването на чл. 42 и 57 ЗАНН в АУАН и НП да се опишат всички съставомерни признаци на административния състав следва, че в АУАН и НП е следвало да намерят отражение обстоятелствата по смисъла на т.17 от ДР на ЗУО, които да квалифицират процесните вещи като отпадък: че притежателят им вече се е освободил от тях; или че възнамерява да се освободи от описаните вещи; или че е длъжен да се освободи от тях.

Съставомерните елементи на административния състав следва да са изрично посочени в текста на АУАН и НП и не следва да се извеждат по правилата на логиката и дедукцията от доказателствата по делото.

В процесния случай тези изисквания не са спазени. Контролният орган се е задоволил да посочи в АУАН и НП само материалът, от който са изготвени вещите (пластмаса, текстил) и тяхното предназначение: за строителни материали, за битова техника и тн.

В АУАН и НП, обаче не са изложени каквито и да било твърдения, че за посочените вещи са били налице обстоятелствата по т.17 от ДР на ЗУО: че притежателят им се е освободил от тях, че възнамерява да се освободи от тях или е длъжен да се освободи от тях.

Порокът е особено съществен предвид заетата от жалбоподателя линия на защита да оспорва характера на процесните вещи като отпадък поради обстоятелството, че тези вещи нито били изоставени, нито се възнамерявало да се изоставят, доколкото реално се използвали от лицето Георги Кафеджиев в т.нар. „Овчарник“.

Безспорно, ако с оглед естеството и състоянието на вещите, по силата на нарочна нормативна разпоредба, притежателят им бе длъжен да се освободи от тях, обстоятелството, че същите реално се използват от някого би се явило изцяло ирелевантно и те биха представлявали отпадък по силата на закона.

В процесния случай, обаче в АУАН и НП липсват твърдения, че притежателят е бил длъжен да се освободи от изброените вещи, находящи се в имот с идентификатор ***, а от друга страна не е посочена и 5 конкретна норма, която да въвежда подобно задължение.

От там нататък, изложените в АУАН и НП факти, че процесните вещи били натрупани на купчини в процесния имот не могат да се приравнят на твърдения, че те са изоставени от притежателя им или че той възнамерява да се освободи от тях предвид доказаните по несъмнен начин възражения на жалбоподателя, че част от процесните вещи били реално използвани от конкретно физическо лице, като нещо повече -доказано е и предназначението им.

Действително не е спорно, че е имало разпръснати вещи и извън т.нар. „Овчарник“, които реално не са се използвали от никого.

Това обстоятелство, обаче не е от естество да преодолее допуснатия порок в съдържанието на АУАН и НП, доколкото в тези процесуални документи липсва каквото и да било отграничение относно вида и количеството на вещите, които са били в границите на т.нар „Овчарник“ и тези които са попадали в имота, но извън пределите на „Овчарника“ и които безспорно биха се явили изоставени.

Налице е и допълнителен порок на НП, свързан все с предмета на нарушението.

В АУАН и НП се твърди, че вещите, които контролният орган приема за „отпадъци“ са от два вида: битови отпадъци и строителни отпадъци. За двете понятия са налични легални дефиниции в ДР на ЗУО.

Според т.4 от ДР на ЗУО: „"Битови отпадъци" са: а) смесени отпадъци или разделно събирани отпадъци от домакинства, включително хартия и картон, стъкло, метали, пластмаса, биоотпадъци, дървесина, текстил, опаковки, отпадъци от електрическо и електронно оборудване, отпадъци от батерии и акумулатори, както и едрогабаритни отпадъци, включително дюшеци и мебели; б) смесени отпадъци или разделно събирани отпадъци от други източници, когато тези отпадъци са сходни по естество и състав с отпадъците от домакинства;

Битовите отпадъци не включват отпадъците от производството, селското стопанство, горското стопанство, рибарството, септичните ями и канализационната система и от третирането на отпадъчните води, включително утайки от пречистване на отпадъчни води, излезли от 6 употреба моторни превозни средства или отпадъци от строителство и разрушаване.

От друга страна според т.39 от ДР на ЗУО "Строителни отпадъци" са отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква "а)" от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му изменения.

Видно е, че според употребената законодателна техника водещо за квалифицирането на дадена вещ като строителен отпадък е съответствието й с кодовете, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО.

В процесните АУАН и НП е налице общо посочване, че се касае за разположени в имота битови и строителни отпадъци, без разграничение кои от тях наказващият орган счита, че са битови и кои строителни.

От друга страна липсва посочване на кодове по глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО, относно тези, за които се твърди да са строителни.

По този начин се накърнява правното на защита на наказаното лице да узнае съставомерните обстоятелства, които водят на извод за наличен годен предмет на нарушението, а от друга страна се затруднява дейността на съда по проверка на фактическата установеност на административния състав.