Решение № 1020 от 26.10.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3057/2026
- Вид
- Решение № 1020
- Подписан
- 26.10.2026
- Състав
- Нина Русева Моллова Белчева
Цитирани разпоредби
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 1020 гр. Бургас, 26.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Административно наказателно дело № 20262120203057 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „НОМО 2025“ ООД, ЕИК 208504495, представлявано от Д.М. К. и Д.Р.Р., заедно и поотделно, против Наказателно постановление № 904080-F900317/29.07.2026 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 700 евро. Моли се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. Навеждат се доводи за допуснати процесуални нарушения, невярна фактическа обстановка както и наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Ангажират се доказателства.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложен акт за установяване на административно нарушение № F900317/10.07.2026 г., съставен за това, че на 04.07.2026 г., в 18.45 ч., в търговски 1 обект- снек бар „Нейкед Бийч“, находящ се в гр. Б., стопанисван от дружествотожалбоподател, била извършена покупка на 1 брой минерална вода „Банкя“, 400 мл, на стойност 2 евро, заплатена в брой от органите на приходите, не бил издаден фискален бон от монтираните и работещи в обекта 8 броя фискални устройства.
Въз основа на този акт наказващият орган преценил, че жалбоподателя е извършил нарушението и издал обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност, видно от представената по делото заповед.
Наведените в жалбата възражения за допуснати съществени процесуални нарушения не се споделят от настоящата инстанция. Обстоятелството, че цялостната проверка в обекта е започнала в по- късен час, не опорочава административнонаказателното производство. Видно от АУАН и от НП, в същите е отразено, че проверката е започнала в 22,20 ч., а покупката е извършена в 18,45 ч., като нарушението е описано с достатъчна яснота и конкретика, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.
В съдебното производство бяха разпитани свидетели, от показанията на които се установява, че действително фискален бон не е бил издаван за покупката на 1 брой пластмасова бутилирана минерална вода, въпреки, че същата е била заплатена. Св. А., който е извършил контролната покупка, заяви, че е поискал да закупи водата, като служителя на заведението, който е стоял зад бара, му е дал бутилката и приел сумата от 2 евро, за което не бил издаден фискален бон. От страна на жалбоподателят не се оспорват сочените от свидетеля фактически обстоятелства, като се навеждат доводи, че фискален бон е нямало как да бъде издаден поради обстоятелството, че в този час обекта не е работел и всички устройства били изключени. В този смисъл бяха показанията на св. Н.А.- управител на обекта.
Съдът намира, че по делото не се ангажираха достатъчно убедителни доказателства, че обекта не е работел към момента на покупката. Очевидно е, че достъп на външни лица е имало до бара, след като св. А. е влязъл в заведението, стоял вътре с часове, съобразно посоченото в жалбата, което разколебава показанията на управителя, който посочи, че входовете на заведението са били оградени и е имало физическа охрана, която не допускала странични хора и клиенти да влизат в 2 заведението. Предвид на това и с оглед изложеното в протокола за извършената проверка, че заведението работи денонощно, обстоятелство, което не е оспорено от жалбоподателя, следва да се приеме, че обекта е работел, което не изключва възможността да са текли приготовления и за предстоящото вечерно събитие. Не е спорно между страните, че служител на заведението е дал бутилката с вода на св. А., за което е приел сумата от 2 евро. Това в достатъчна степен покрива елементите на нарушението, за което жалбоподателя е санкциониран.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на жалбоподателят е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие е издадено наказателно постановление. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговска дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Това задължение е въведено и в нормата на чл. 25, ал.1, т.1 от сочената по- горе наредба за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен преводи, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
Въпреки горното, обаче, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
Съгласно постановено решение на СЕС 03.07.2025 г. по дело С-733/2023 г., чл.
273 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 49, § 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.
Цитираното решение на СЕС, съобразно отправените преюдициални въпроси, дава отговори в две насоки. Първата е свързана с едновременното налагане на административно наказание и принудителна административна мярка за едно и също нарушение, като приема, че такова едновременно налагане е недопустимо, тъй като за едно и също неизпълнение на данъчно задължение след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчно задълженото лице се налага както имуществена санкция (по реда на ЗАНН), така и мярка "запечатване на търговски обект" (по реда на АПК), които подлежат на обжалване пред различни съдилища и по този начин правната уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от 3 кумулирането на посочените мерки и не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение (решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/2021 г.). В случая по делото няма данни, че е наложена ПАМ по отношение на обекта, поради което тези постановки не намират приложение.
Същевременно, обаче,
СЕС е изложил мотиви, свързани с пропорционалността на наложената санкция, като е посочил, че според този принцип предвидените в националното законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от законодателството цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказаните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект, но същевременно не се надхвърля необходимото за постигане на целта на закона (решение от 19.10.2023 г. по дело С-651/2021 г.). Обсъден е бил фактът, че наложената имуществена санкция била почти 200 пъти по- висока от размера на дължимото ДДС, чието плащане е избегнато вследствие на конкретното нарушение. Отчетено е и обстоятелството, че според чл. 27, ал. 5 от ЗАНН съдът няма възможност да наложи по-леко наказание от предвиденото минимално такова в санкционна норма.
В настоящият случай е налице именно втората хипотеза, обсъдена в решението на СЕС по дело С-733/2023 г. Санкцията е наложена за неиздаване на фискална касова бележка за плащане на стойност 2,00 евро, а наказанието е в размер на 700 евро, като по този начин е нарушен принципът на пропорционалност на наложената санкция, съпоставена с размера на избегнатото с нарушението плащане на ДДС в размер на 0,40 евро. Според соченото решение, за да прецени пропорционалността на размера на минималната глоба, националната юрисдикция трябва да вземе предвид съотношението между размера на глобата, която би могла да бъде наложена, и икономическото предимство, произтичащо от извършеното нарушение, за да демотивира нарушителите да извършват такова нарушение (също и решение по дело С-77/20, т. 40, т. 41). В процесния случай няма данни, нито се твърди за извършителя да е настъпило икономическо предимство, което да е съизмеримо с наложените санкции. Наред с това съдът не разполага със законова възможност да намали размера под минималния, предвиден за извършеното нарушение, поради което и обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. В този смисъл е и последната непротиворечива практика на Адм.С- Бургас.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 270 евро с ДДС заплатен адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН, съдът 4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 904080-F900317/29.07.2026 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на „НОМО 2025“ ООД, ЕИК 208504495, представлявано от Д.М. К. и Д.Р.Р., заедно и поотделно, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 700 евро ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „НОМО 2025“ ООД, ЕИК 208504495, представлявано от Д.М. К. и Д.Р.Р., заедно и поотделно, сумата от 270 евро с ДДС, представляващо заплатено адковатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5