Решение № 230 от 20.09.2024, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. , 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Динев при участието на секретаря Магдалена В. Агова като разгледа докладваното от Крум Динев Гражданско дело № 20221220101109 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на “Техномаркет България” ЕАД, ЕИК: ...., действащо чрез изпълнителния директор Б. За., с която са предявени субективно и обективно съединени искови претенции срещу “..” ЕООД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление в град Г..представлявано от А. К., както и срещу последната в лично качество, с претенция за заплащане от ответниците, в условията на солидарност, на сума в общ размер на .. лева и .. лева мораторна лихва върху така претендираната сума за периода от 09.12.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда. В обстоятелствената част на исковата молба са наведени твърдения, че между двете юридически лица, страни по делото, били сключени три договора за франчайз, по силата на които в полза на “..” ЕООД били възложени за управление три търговски обекта, находящи се в град Гоце Делчев, гр. Банско и град Благоевград, като при извършена проверка от страна на представители на ищцовото дружество в тях били констатирани липси на материални запаси, както следва: - за обекта в град Гоце Делчев липси на стойност от 8 838.88 лева с ДДС (фактура под № 765 от 24.10.22 г.), за обекта в град Банско липси на стойност 4 468.18 лева с ДДС (фактура под № 766 от 24.10.22 г.), за обекта в град Благоевград липси на стойност 3 151.85 лева с ДДС (фактура под № 767 1 от 24.10.22 г.). Проверките в трите магазина били осъществени в периода 14.10.2022 г. - 24.10.2022 г., като за резултата от същите били издадени нарочни актове за извършена инвентаризация на материални запаси. В представения отговор към искова молба, изготвен от двама особени представители, назначени да представляват ответницата А. М. Карамфилова по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, исковата молба е преценена като нередовна, а по отношение на основателността на исковете са релевирани следните възражения: за А. К..не съществувала пасивна материалноправна легитимация да отговаря в качеството на солидарен длъжник, тъй като не била налице хипотезата на чл. 121, ал. 1 ЗЗД, доколкото в договорите не съществували уговорки в този смисъл; актовете за инвентаризация, въз основа на които ответникът сега претендира своите вземания, били издадени в противоречие с условията на самите договори за франчайз, защото липсвали данни по делото дали искането за проверка е достигнало до знанието на франчайзополучателя, като клаузата на чл. 8.1.4 се оценява като неравноправна. Релевирано е оспорване автентичността на положения подпис, за който се сочи, че изхожда от А. К., положен в акт за извършена инвентаризация на магазин "..”, което оспорване е оттеглено в хода на последно проведеното открито съдебно заседание. В хода на устните състезания процесуалният представител на ответницата А. К.. моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като се повдига възражение за прекомерност срещу разноските, претендирани от ищеца.

В първоначалния етап на процеса, представяне на исковата молба и изготвяне на отговора, респ. провеждане на първото съдебно заседание ответницата А.

К.. е представлявана от особен представител, в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, но след личното явяване на тази страна представителната власт на особените представители е отпаднала занапред (затова и няма необходимост от нарочно потвърждаване на действията на представителя, извършени до този момент, при осъществена редовна процедура по неговото назначаване), като в съдебно заседание с изрично изявление ответницата упълномощила определения адвокат да продължи да я представлява (чл. 33, изр. второ ГПК).

Районен съд - Гоце Делчев, след преценка на приетите по делото писмени доказателства, както и като съобрази правните доводи и възражения на страните, приема следното от фактическа страна:

2

Между “...” ЕАД, ЕИК: .., в качеството му на франчайзодател, и “...” ЕООД, ЕИК: ..., като франчайзополучател, били сключени договори за франчайз, по силата на които франчайзополучателят се задължил срещу възнаграждение да организира и управлява продажбите на стоки от името и за сметка на "Т.." ЕАД в търговските магазини “..”, находящи се в град Благоевград, бул. .. град Банско, ул. “.. и град Гоце Делчев, бул. “... Договорите за франчайз били сключени на 01.02.22 г. за обекта в град Благоевград, на 01.11.2018 г. по отношение на търговския обект в град Гоце Делчев, както и на 01.03.2020 г. относно намиращия се в град Банско магазин на “Техномаркет България”. В периода от 14.10.2022 г. до 19.10.2022 г. била извършена цялостна инвентаризация на материалните запаси на магазин “..”, в която нарочна комисия, назначена по реда на чл. 8.1.4 от договора за франчайз със заповед № .. г. на изпълнителния директор на “..” ЕАД, констатирала разлики, получени между счетоводната наличност и реално установената стока с парична равностойност от .. лева, като актът за проверка бил подписан от управителя на “..8” ЕООД А. К.., както и от проверяващата комисия в състав В. Д. - одитор и Д. П. Същата процедура била проведена и в магазините “..” (за периода 14.10.2022 г. - 20.10.2022 г. - заповед № .. г. на ИД на “..” ЕАД) и “..” (за периода от 14.10.2022 г. - 24.10.2022 г., с оглед заповед № ..г. на ИД на “Техномаркет България” ЕАД), като в първия магазин били констатирани липси на обща стойност от .. лева , излишъци на стойност 18 873.27 лева, респективно разлика между липса и излишък 3 723.48 лева, а във втория такъв 7 148.24 лева липси, 4 521.70 лева излишъци и разлика между тях на стойност 2 626.54 лева. Протоколите, отразяващи резултатите от извършената инвентаризация в магазините, намиращи се в град Благоевград и град Банско, са подписани от персоналния състав на комисиите, извършили проверките (тази в град Банско в едноличен състав, а в град Благоевград в тричленен), но не и от представител на франчайзополучателя. След извършените инвентаризации за паричните равностойности на стоковите липси в магазините били издадени следните фактури: № .. г. за обекта в град Г. на стойност 7 365.73 лева, 8 838.88 лева с вкл. ДДС; фактура № .. г. за магазина в град Банско на стойност 3 723.48 лева, а с вкл. ДДС - 4 468.18 лева; фактура № ********** от 24.10.2022 г. за търговския обект в град Благоевград на стойност 3 151.85 лв. с ДДС (2 626.54 без ДДС). Договорите за франчайз, сключени между процесните страни, били прекратени на основание чл. 10.1.4, 3 т. 1, т. 5, т. 8 и т. 9 с нарочни уведомления, които А. К.. отказала да получи.

В трите процесни договора страните се съгласили за следното: съгласно чл.

2.1.3 франчайзодателят предоставя на франчайзополучателя собствено търговско и техническо оборудване, като получателят се задължава да полага грижа на добрия търговец за стопанисване на повереното му оборудване и стоки, като приемането, заприхождането и съхранението на стоките се осъществявало според инструкциите на франчайзодателя. В чл. 8.1 страните приели, че Техномаркет България може да извършва годишни и извънредни инвентаризации, като резултатите от същите следвало се отразяват в писмен доклад, подписан и от двете страни по договора (чл. 8.1.2), като в случай, че франчайзополучателят не осигури свой представител за извършване на съвместна инвентаризация, то франчайзодателят придобивал право сам да извърши инвентаризацията, като резултатите от проверката били окончателни (чл. 8.1.4). Според чл. 8.2.2 и чл. 8.2.3 франчайзополучателят е отговорен за пълния размер на установените липси и същият се задължава да обезщети Т. със сумите от установените липси, като дефиницията за липса страните уговорили в чл. 8.2.1. В чл. 9.1.4 от договорите относно обектите в град Благоевград и град Банско А. К. се съгласила, че отговаря лично, солидарно и безусловно за задълженията на дружеството франчайзополучател, произтичащи от договорите за франчайз. С анекс № 5 към договор за франчайз “...” и по отношение на тази облигационна връзка страните се споразумели, че управителят на “..” ЕООД отговаря солидарно със самото юридическо лице по отношение задълженията на първото такова, произтичащи от договорната му обвързаност с “...” ЕООД. Договорът, касаещ търговския обект в град Благоевград, носи подписите на представителя на франчайзодателя, като А. К.. се разписала веднъж в качеството й на управител на “.. ЕООД, втори път като солидарен длъжник. Управителят на последното дружество присъствал и респ. подписал акта за инвентаризация, извършен в обекта в град Гоце Делчев, като оспорването, релевирано с отговора към исковата молба, този подпис да изхожда от А. К.. е оттеглено в последното открито съдебно заседание по делото. По отношение на другите два констативни протокола за осъществени проверки в град Банско и град Благоевград, такива подписи от страна на А. К.. не са положени.

Районен съд - Гоце Делчев, на база на така приетите факти, от правна страна по отношение на обективно и субективно кумулативно съединените 4 осъдителни претенции, с които е сезиран, достига до следните заключения:

По делото е безспорно установено, като не се оспорва и от страните, че последните се намирали в облигационни връзки - договори за франчайзи, като юридическото лице ответник организирало и управлявало търговските обекти, стопанисвани от ищеца, срещу възнаграждение. Не е спорно и се установява от приложените писмени доказателства, че през м. октомври 2022 г. представители на ищцовото дружество извършили проверки на реалната стокова наличност в магазините. В тази връзка, съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за счетоводството инвентаризация се извършва по решение на ръководителя на предприятието, по искане на органите на съдебната власт и на други органи, когато това е предвидено в закон. По делото е доказан редът, въз основа на който франчайзодателят е извършил планираните проверки заповеди, подписани от изпълнителния директор на ищцовото дружество, с които се назначава нарочна комисия, която съставила актовете за цялостна инвентаризация по отношение и на трите процесни магазина. Последните протоколи представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за представилата ги страна факти, поради което те има само формална сила за тяхното авторство. В случая само един от актовете - този, касаещ ревизията на “...” е подписан и от страна на А. К., доколкото по делото не е доказано обратното, а именно, че подписът върху документа не е неин, поради което следва да се приеме, че ответницата действително е присъствала на проверките и се е съгласила с констатацията на контролната комисия по отношение на липсващите стоки, а това от правна страна представлява писмено изявление на неизгодни за страната факти, поради което съдът счита за доказана по своето основание и размер исковата претенция, касаеща обекта в град Гоце Делчев. Но не същото може да бъде казано по отношение на останалите два търговски магазина, доколкото, както се посочи, издадените във връзка с осъществените там ревизии актове не носят подпис на управителя на ответното дружество, респ. дружеството не твърди и не доказва представител на това дружество да е присъствал заедно с членовете на комисията, съответно да е отказал да подпише протокола или да е отправил възражения. Констативните частни документи, удостоверяващи изгодни за издателя им факти, но подписани само от него не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила и след като няма данни адресатът на констатациите да се е съгласил с тях, така както е сторено по отношение на 5 акта за инвентаризация, съставен в град Гоце Делчев, то следва по делото да бъдат ангажирани и други доказателства, които да обосновават, че фактите и обстоятелствата, отразени от представители на ищцовото дружество, действително са се случили. Отразеното в тези документи съдържание подлежи на преценка с оглед всички събрани по делото доказателства, а такива, подкрепящи наличието на констатирани липси на стоки в процесните магазини, по делото не са представени, поради което исковете, които имат за предмет договорите за франчайз за обектите ..” и “Т..” следва да се отхвърлят като неоснователни. Разпоредбата на чл. 8.1.4, на която се позовава ищецът, не може да промени този извод на съда, защото с изрична договорна клауза страните не могат да уговорят доказателствена сила на документ, какъвто законът не му придава, като в съдебния процес страната, която твърди изгодните за нея правнорелевантни факти, следва да ги докаже в условията на пълно и главно доказване. От друга страна, неоснователно е и възражението на ответниците, че тази клауза е неравноправна, доколкото тук в случая приложение на разпоредбите на специалния ЗЗП не може да има, доколкото не се касае за потребителски спор, като това важи в пълна степен и за физическото лице съдлъжник, като в тази връзка в Решение № 308 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 2931 от 2017 г. на ВКС е посочено, че обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например участва в неговото управление или има мажоритарно участие в същото, какъвто е и процесният случай.