Решение № 555 от 29.12.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Русе, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20254500500819 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. Д. К., чрез адв.Б. С. от АК-Русе, против Решение № 1171 от 20.07.25 г. по гр.дело № 4649/2024 г. по описа на Районен съд–Русе, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от него иск срещу С. Д. К. относно искането за делба на недвижим имот /жилищна сграда – апартамент/, находящ се в гр.Русе по ул.“Милкова ливада“ № 2. Изложени са подробни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на акта.Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част, като имотът се допусне до делба при равни права между страните. Претендира разноски за двете инстанции.

Насрещната страна С. Д. К., представляван от адв.Л. П. от АК-Русе в срок е подал отговор на въззивната жалба. Счита същата за неоснователна.

Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено в тази част.

Постъпила е въззивна жалба от С. Д. К., чрез адв.Л. П. от АК-Русе, против Решение № 1171 от 20.07.25 г. по гр.дело № 4649/2024 г. по описа на Районен съд–Русе, в частта, с която е признато за установено, че К. Д. К. е собственик на ½ ид. част от недвижим имот /дворно място с постройки/, находящо се в с.Нисово, общ.Иваново, обл.Русе.Развива подробни съображения за необоснованост на съдебния акт.Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът по отношение на този имот да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за производството.

1

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, депозиран от К. Д. К., чрез адв.Б. С. от АК-Русе, в който са изложени подробни съображения за обоснованост на решението в тази част.Моли същото да бъде потвърдено.

Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни в срока по чл.259 ал.1 ГПК и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими.При упражняване на правомощията си по чл.269 ГПК настоящият състав намира, че Решение № 1171 от 20.07.2025 г., постановено по гр.дело № 4649/2024 г. по описа на Районен съд-Русе е валидно и допустимо.

Делото е било образувано пред Районен съд-Русе на 16.08.2024 г. по молба на К. Д. К., като исковете са предявени срещу С. Д. К.. Изложени са твърдения, че двамата са законни наследници на Д. К. Д., техен баща, б.ж. на гр.Русе, починал на 15.03.2013 г. Същият оставил в наследство апартамент в гр.Русе и дворно място с жилищни сгради в с.Нисово, общ.Иваново, обл.Русе, подробно описани по исковата молба. За припадащата се на ищеца ½ ид.част от втората вещ, на 01.04.2024 г. ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност. К. К. е оспорил владението на насрещната страна. Има искане съдът да признае за установено по отношение на С. Д. К., че ищецът е собственик на ½ ид.част от недвижим имот, находящ се в с.Нисово, общ.Иваново,обл.Русе, заедно с построените там сгради, като на основание чл.537 ал.2 ГПК бъде отменен констативния нотариален акт. Претендирано е също двете процесни недвижимости да бъдат допуснати до делба при равни права между страните.

С отговора на исковата молба С. Д. К. е оспорил исковете, като е изложил твърдения, че двата недвижими имоти са били придобити от него по наследство и в резултат на необезпокоявано, трайно и непрекъснато във времето давностно владение в продължение на повече от 11 години.

С обжалваното решение е признато за установено по отношение на С. Д.

К., че К. Д. К., е собственик на ½ ид.част от недвижимия имот, находящ се в с.Нисово, общ.Иваново, обл.Русе, представляващ дворно място с постройки.

На основание чл.537 ал.2 ГПК е бил отменен КНА № 32, том ІІ, рег. № 2781, дело № 203/01.04.2024 г. по описа на Нотариус рег.№ 629 на НтК, в частта, с която С. Д. К. е бил признат за собственик по давностно владение на 1/2 ид.част от тази недвижимост. Имотът е бил допусната до делба при равни права за страните.

Основният съд е отхвърлил предявения от К. Д. К. срещу С. Д. К. иск за делба на имота в гр.Русе, като е приел за основателно възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на останалия в наследство апартамент.

Настоящият състав, като взе предвид събраните в производството доказателства и доводите на страните, намира за основателна въззивната жалба на К. Д. К., касаеща апартамента в гр.Русе.

2

По делото е било безспорно установено, че страните са низходящи, синове на Д. К. Д., б.ж. на гр.Русе, починал на 15.03.2013 г., който след смъртта си оставил в наследство двата процесни имота.

Твърденията на ответника, възприети от районния съд по отношение на апартамента в гр.Русе, са били, че при прекратяване на брака на родителите на страните с развод, С. К. останал да живее с наследодателя, а ищецът-при майка им-св.Е.С. Между възходящите имало устна уговорка техните имоти да бъдат за детето, по отношение на което всеки от тях ще упражнява родителските права. Правилни са доводите във въззивната жалба, че районният съд се е позовал на съдебна практика, неотносима към процесния случай. По делото не се установява сънаследниците да са взели решение за разпределяне помежду си на собствеността върху сънаследствените имоти, за да се приеме, че в полза на ответника е започнала да тече придобивна давност от момента на съвпадане на волеизявленията им в тази насока. Категорично липсват данни за такава уговорка. Неправилно не са били ценени показанията на св.Е.С. майка на страните, която опровергава посоченото твърдение, а е била дадена вяра на св.К. Д., доведен син на С. К.. По отношение на последния също важи нормата на чл.172 ГПК. Свидетелят няма преки впечатления дали изобщо е имало и в какъв аспект някаква договорка между родителите на страните. Св.Е.С.отрича с бившия й съпруг да са постигали съгласие притежаваните от всеки от тях имоти да останат в наследство за детето, по отношение на което те са полагали грижи по силата на бракоразводното решение. В този смисъл са й показанията на св.М.А., близка на семейството.

Според ищцовите свидетели, К. К. никога не се е дезинтересирал от процесните имоти и често предлагал на брат си да се поделят. Ответникът от своя страна избягвал темата, но никога не заявил самостоятелни претенции върху вещите. От събраните в хода на производството доказателства става ясно, че от момента на откриване на наследството нито една от двете страни не е плащала данъци за апартамента в гр.Русе, което довело до образуване на изпълнителни дела срещу всеки от тях. Вярно е, че ответникът е погасил и задълженията на брат си. Това обстоятелство обаче, както и фактът, че тъй като е живял в имота през процесния период, мъжът е заплащал таксата към етажната собственост, не са достатъчни, за да се приеме, че С. К. е придобил по давност частта на сънаследника. От събраните в хода на производството гласни доказателства не може да се обоснове безспорен извод, че ответникът е демонстрирал владелческо поведение, нито, че се е противопоставял по някакъв начин на правата на ищеца върху процесния апартамент.Действително С. К. е живял там, но не го е владял в цялост като собственик. Промяната на намерението и своене на частите на другия сънаследник следва да е демонстрирано явно и недвусмислено. Липсват данни за реализирано отблъскване на владението на ищеца.Не се установява С. К. да е довел до знанието на брат си, че е променил намерението си към имота.

Съгласно TP № 1/2012 г. на OCГK на BKC, презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато 3 съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В процесния случай обаче имотът е придобит от двамата братя по наследство от техния баща. Съдът намира, че по делото е останало недоказано твърдението на ответника, че същият е започнал да държи идеалните части от недвижимостта на К. К. като свои. Завладяването следва да се манифестира и осъществява чрез действия, отблъскващи владението на другия съсобственик и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Изложеното налага извод, че обжалваното решение в тази част се явява неправилно и следва да бъде отменено, като апартаментът в гр.Русе трябва да се допусне до делба при равни права между страните съгласно нормата на чл.5 ал.1 ЗН.

По отношение на въззивната жалба на С. К., Окръжен съд-Русе намира същата за неоснователна.Споделят се изцяло мотивите на основния съд в тази част от обжалвания акт, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи.

Правилно е прието, че ищецът се явява собственик на ½ ид.част от имота в с.Нисово, респективно имотът не е бил придобит по давност от С. К..Не се установява последният да е владял явно, спокойно и необезпокоявано вещта.

От събраните по делото гласни доказателства, както и от назначената техническа експертиза става ясно, че през последните десет години и двамата братя са се дезинтересирали от недвижимостта-състоянието на къщата било лошо, дворът бил обрасъл, нямало външна порта, къщата била без прозорци, почти не се виждал първият етаж от трева и храсти, нямало ограда.В този смисъл има изявления и от ответника.Не се установява последният да е демонстрирал спрямо К. К. намерение за своене на целия имот. В тежест на ответника е било, след като се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, да докаже при спор за собственост, че е извършвал действия, с които е обективирал спрямо другия съсобственик намерението да владее неговите идеални части за себе си. За да е осъществен съставът на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС, следва да е налице явно, спокойно, постоянно, непрекъснато, несъмнено владение в продължение на десет години. Владението следва да е необезпокоявано и явно, а не скрито, т.е. владелецът трябва да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си и да демонстрира открито намерение да стане собственик. Владението трябва да се упражнява така, че всеки заинтересуван да може да научи за него, като такова да е достигнало до собствениците. Владението трябва да е постоянно. Владелецът не се ограничава в извършването на определени действия спрямо имота, той не допуска между отделните действия и други лица да осъществяват фактическа власт върху имота. Владението следва да е непрекъснато- да не е имало период по-дълъг от 6 месеца, през който да не е упражнявано владение върху имота. Владението трябва да е несъмнено. Намерението да се държи вещта трябва да се изразява по ясен начин. Владелецът трябва да отрича чуждата власт върху вещта. Той не трябва да допуска чужди действия, цялото 4 му поведение не трябва да изразява каквото и да е съмнение в неговото намерение. Владението трябва да е явно- да не е установено по насилствен начин, тайно от собственика или предходния владелец. Анализът на събраните по делото доказателства, сочи на извод, че ответникът да е владял имота в с.Нисово непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено в продължение на десет години. Не се установява той да е манифестирал по недвусмислен начин пред ищеца намерението си да владее цялата вещ за себе си или да е извършвал действия, с които да отблъсне владението на брат си върху спорната недвижимост. Владението трябва да е непрекъснато, а по делото се установява, че последните няколко години С. К. не е посещавал имота.

Владението трябва да е несъмнено. Намерението да се държи вещта трябва да се изразява по ясен начин, владелецът трябва да отрича чуждата власт върху вещта. В случая не се установява владението да е било доведено до знанието на другия собственик, респективно да е била отблъсната фактическата власт на последния върху вещта.При тези данни правилно районният съд е допуснал до делба имотът в с.Нисово при равни права между страните.

К. Д. К. е претендирал присъждане на разноски за двете инстанции.