Определение № 1525 от 20.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1525 гр. София, 19.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000501638 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 от ГПК

Делото е образувано по частна жалба от С. З. М. против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1714 от 06.02.2024г., постановено по ВГРД № 9774/2023г.по описа на СГС, ГО , III брачен въззивен състав,с което съдът е оставил без уважение молба с вх. № 15424/25.09.2023г., поддържана с молба вх. № 10546/30.01.2024г. по описа на Софийски градски съд, изходящи от въззиваемата С. З. М., ЕГН ********** - за освобождаването от задължението за внасяне на разноски в размер от 600 лева, в производството по в. гр. дело № 9774/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ІІІ въззивен брачен състав.Подържа се,че обжалваното определение е незаконосъобразно.Във връзка с продажбата на недвижими имоти през 2020г жалбоподателката представя документи, удостоверяващи, че със средствата от продажбата същата е изплатила кредит на стойност 2, 691.73 лева и кредитна карта на стойност 441, 80 лв.Подържа се,че от представените документи за доходите й от работна заплата през 2023г. се установява,че средномесечния й месечен доход възлиза на около 1800 лв.Подържа се,че средствата от месечната й заплата са недостатъчни за издръжката на детето, поради което е завела иска срещу бащата. Подържа се,че е непосилно за самотна майка да отдели 1/3 от заплатата си за водене на дела за издръжка срещу бащата, за заплащане на хонорар на служебно назначения му адвокат. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което същата бъде освободена от задължението за внасяне на възнаграждение за особен представител на бащата на детето.

По часната жалба е постъпил отговор от насрещната страна,с която се оспорва същата.

Частната жалба е подадена в срок , от надлежна страна и срещу акт на съда, който подлежи на обжалване,поради което е допустима.

Производството по ВГРД № 9774/2023г.по описа на СГС, ГО , III брачен въззивен състав е 1 образувано по въззивна жалба от Н. С. Ц. ,чрез назначения му особен представител адв.С. П. против решение по гр.д.№13638/21г. на СРС-спорове по СК. С молба вх. № 85424/25.09.2023г. по описа на СГС, упълномощеният представител на ищцата по делото пред СРС- С. З. М. е поискала същата като въззиваема страна в производството, да бъде освободена от заплащането на сумата от 600 лв. - разноски за назначаване на особен представител на ответника - въззивник, тъй като е материално затруднена и не разполага с достатъчно средства да я заплати. От адв. С. Г. – пълномощник на С. З. М. е постъпила молба вх. № 94136 от 17.10.2023г. по описа на СГС, с която представя декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 12.10.2023г., както и доказателство за доходите си по валидно трудово правоотношение с работодател „Югозападно държавно предприятие“ ДП Благоевград. Декларирала е месечен доход е в размер от 1320 лв. и е формиран от получавано трудово възнаграждение. Молителката не е декларирала да е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК. С разпореждане от 20.10.2023г., съдията докладчик е изискал служебно справки за материалното състояние на въззиваемата страна. След постъпване на всички изискани от съда справки, с разпореждане от 11.01.2024г., е дадена възможност на въззиваемата страна да заяви дали подържа искането си за освобождаване от разноски по делото. С молба вх. № 10546 от 30.01.2024г. по описа на СГС, адв. С. Г., като пълномощник на С. З. М., поддържа молбата за освобождаване от разноски по делото.

С обжалваното определение , предвид установеното материално и здравословно състояние на въззивамата С. З. М. – ищец в първоинстанционното производство, въззивният съдебен състав е приел, че молбата за освобождаване от разноските по делото, е изцяло неоснователна. При преценка за основателност на подадена молба за освобождаване от разноски съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Основателността на молбата на физическо лице за освобождаване от разноски поради липса на достатъчно средства да ги заплати, е предоставена на преценката на съда, който е задължен да я основе на визирани в разпоредбата обстоятелства, относими към наличието или липсата на средства (парични средства, доходи). С декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние от 12.10.2023г. въззиваемата е посочила, че месечниятдоход е в размер на 1320 лева, който е формиран от трудово правоотношение по договор с „Югозападно държавно предприятие“ ДП Благоевград. Въззиваемата е дакларирала и собственост на МПС от 2004г.

От направените от съда служебни справки съдът установил, че С. З. М. в периода от м.

12.2022г. до м. 11.2023г. има начислени месечни облагаеми доходи в размери от 2552.25 лв. до 1839.60 лв., т.е. средномесечните облагаеми доходи за последната една година са в размер от 2195.93 лв. Същевременно от служебната справка по Имотния регистър за С. З. М. се установи, че молителят е сключила възмездна сделка – продажба на недвижим имот през 2020г., както и че е собственик и съсобственик в други недвижими имоти, вкл. жилищна сграда и складово помещение.

2

С оглед констатациите съдът е приел,че молбата за освобождаване от разноски е изцяло неоснователна. Съдът е приел,че С. З. М. разполага с достатъчно средства да заплати по делото разноски от 600 лв. Съдът е посочил, че при установен средномесечен облагаем доход в размер от 2195.93 лв., за периода от съобщаването на разпореждането на съда за внасяне на разноските – 09.10.2023г. (лист 15 от делото), до постановяване на обжалваното определение (почти четири месеца), въззиваемата е разполагала с достатъчно време за да събере и внесе сумата от 600 лв. – разноски по делото. Съдът е приел,че С. З. М. има възможност да реализира и граждански плодове от притежаваните от нея недвижими имоти и идеални части от такива имоти. В случай, че въззиваемата желае да бъде даден по-дълъг срок за внасяне на разноските, то следва да сезира съда по указания в закона ред (с молба за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 от ГПК), като представи и доказателства за наличие на уважителни причини. Съдът съобрази също, че молителят е в добро здраве и в трудоспособна възраст, както и не е декларирала никакви разходи, които да са необходими за евентуално лечение.Съдът е приел,че ,в случай,че се приеме противното- т.е. че трудоспособно и здраво лице, с деклариран месечен доход от 1320 лева, средномесечен облагаем доход от 2195.93 лв. и недвижими имоти, от които могат да се добиват граждански плодове, съдът дължи освобождаване на ищцата от разноски във въззивното производство, респ. че същите следва да се платят от бюджета на съда (арг. от чл.83, ал. 3 от ГПК), би било превратно тълкуване на закона, което пряко уврежда интересите на фиска.

При така установената фактическа обстановка съдът счита,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено.Съгласно чл.83,ал.2 от ГПК Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:1. доходите на лицето и на неговото семейство;2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;3. семейното положение;4. здравословното състояние;5. трудовата заетост;6. възрастта;7. други констатирани обстоятелства.

В настоящия случай по делото е установено,че за периода след м. юли 2023г. начисления на жалбоподателката месечен облагаем доход е в размер на 2 186лв.При този размер на облагаемия месечен доход,чистата сума получавана от жалбоподателката е в рамките на 1 700-1 800лв.Съдът счита,че този размер на дохода е недостатъчен за издръжката на жалбоподателката и детето й, при липса на данни в издръжката на същото да участва и въззивника по делото.Съдът споделя становището на СГС в обжалваното определение,че жалбоподателката е била в състояние за няколко месеца да събере и внесе сумата от 600лв.

,но счита,че това усилие не следва да бъде за сметка на влошаване на стандарта на детето.Съдът счита,че в случая следва да се даде приоритет на защитата на интересите на детето в процеса,което е свързано с решаване на спора по висящето дело пред СГС,за което е необходимо и съответно-продължаване на процесуалното представителство на въззиваемия.

Съдът счита,че от продажбата на парцел от 2 402кв.м. в село .*** през 2020г. от жалбоподателката,не може да се направи извод,че същата е акумулирала значителни 3 средства,които да и позволят да заплати сумата от 600лв. за възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна. Същото се отнася и по отношение на притежаваните от нея поземлени имоти с обща площ от 7,859 дек., както и от притежаваните от нея в съсобственост УПИ от 623 кв.м.,жилищна сграда от 68 кв.м. и склад от 8 кв.м.

Съдът споделя констатацията на СГС,че при реално получаван доход от жалбоподателката е в рамките на 1 700-1 800лв. ,същата е декларирала,че получава 1 320лв.,което не отговаря на действителното положение,но счита,че в случая приоритетен е интереса на детето делото да приключи в рамките на разумен срок.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с коетожалбоподателката бъде освободена от задължението да всене разноски по производството за възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия Н. С. Ц. в размер на 600лв.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1714 от 06.02.2024г., постановено по ВГРД № 9774/2023г.по описа на СГС, ГО , III брачен въззивен състав, вместо което постановява:

На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК освобождава въззиваемата по ВГРД № 9774/2023г.по описа на СГС, ГО , III брачен въззивен състав -С. З. М. от задължението да да всене по сметка на СГС разноски по производството за възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя по същото дело- Н. С. Ц., в размер на 600лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4