Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12629 от 30.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4636/2026
Вид
Определение № 12629
Подписан
30.03.2026
В сила
09.04.2026
Състав
МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12629 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20261110104636 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 55470/20.02.2026 г., подадена от Топлофикация София ЕАД срещу Л. Т. Ц..

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1074/15.07.2025 г. по ч.гр.д. № 1829/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана.

Съдът, с оглед направеното искане и предвид събраните доказателства и императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тази специална процесуална предпоставка и не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство /т. 10 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият състав намира, че предявеният установителен иск е процесуално недопустим, с оглед на това, че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е влязла в сила.

На първо място специалните положителни предпоставки за допустимост на иска по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са: 1) наличие на издадена заповед за изпълнение; 2) връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и събрани категорични данни от връчителя, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и удостоверяването им с посочване на източника на тези данни в съобщението и 3) спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В случая е налице първата предпоставка - издадена срещу длъжника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1074/15.07.2025 г. по ч.гр.д. № 1829/2025 г. по описа на Районен съд – 1

Монтана. Издадената заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК, но не са събрани от връчителя категорични данни, че длъжникът не живее на адреса – посочено е единствено, че няма достъп до етажите, тъй като входната врата е постоянно заключена, няма звънци и пощенски кутии с имената на лицето. Ето защо настоящият състав счита, че заповедта за изпълнение е връчена надлежно по чл. 47, ал. 5 ГПК – длъжникът след повече от три посещение в продължение на един месец, поне едно от които е неприсъствен ден, не е могъл да бъде намерен на регистрирания постоянен и настоящ адрес, не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението, залепено е уведомление на входната вратата и не е пуснато уведомление в пощенската кутия, доколкото такава липсва, без да са събрани категорични данни, че длъжникът не живее на адреса. След справка работодател не е осъществено успешно връчване чрез работодател.

Доколкото връчването на заповедта за изпълнение на длъжника е редовно, длъжникът е редовно уведомен за заповедта за изпълнение на 06.01.2026 г. с изтичане на двуседмичния срок от залепването, откогато е започнал да тече едномесечният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, който е изтекъл на 06.02.2026 г. и в този срок не е подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника. Предвид изложеното, съдът намира, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила на 07.02.2026 г. и предявеният установителен иск се явява процесуално недопустим. При това положение на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да се върне, а производството по делото да се прекрати.

В случая доколкото прекратяването касае само исковото производство, а заповедта за изпълнение е влязла в сила, не следва да се обезсилва издадената заповед по чл. 410 ГПК. След влизане в сила на настоящото определение заявителят може да подаде искане за издаване на ИЛ по влязлата в сила заповед за изпълнение.

Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, настоящият състав на Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А искова молба вх. № 55470/20.02.2026 г., подадена от Топлофикация София ЕАД срещу Л. Т. Ц. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4636/2026 г. по описа на Софийски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2