Определение № 517 от 10.08.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 517 гр. Ловеч, 10.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20224300500307 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК

Образувано е по частна жалба вх.№ 434/14.06.2022г. подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, Бул. „Д-Р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против разпореждане № 1181/07.06.2022г. по ч.гр.д. № 434/2022г. на РС - Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу К. С. ОРЛ., ЕГН **********, с. Глогово, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул.

„Къдрева“ № 13.

В жалбата се навеждат доводи, че договорът за поръчителство не е потребителски договор, поради което РС – Тетевен неправилно е приел, че има неравноправни потребителски клаузи. Твърди, че сключването на договора за поръчитебство не е необходимо условие за сключване на договора, за да се приеме, че има заобикаляне на закона за начисляване на поголямо възнаграждение на кредитодателя. Длюжникът е могъл да избере да предостави обезепечение на заема или чрез банкова гаранция или чрез поръчителство. Твърди, че уговорката за заплащане на поръчителско възнаграждение е уговорен между поръчителя и солидарния длъжник и се 1 дължи ри евентуално длъжниково неизпълнение. Счита, че са налице предпоставките по чл.143, ал.1 ЗЗД, не са налице неравноправни клаузи, а договорът за поръчителство е валидно сключен. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество на спора.

Претендира разноски за двете инстанции.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното:

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413, ал.2 вр. чл.410 ГПК) чрез процесуален представител юриконсулт И.Н., с надлежно учредена представителна власт (л.9 от делото).

Разпореждането е връчено на заявителя на 08.06.2022г. ( л.45 от първоинстанционното дело), а жалбата е подадена чрез куриерска фирма на 13.06.2022г. ( л.8 от делото). Съгласно чл.275 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт. Срокът изтича на 15.06.2022г., поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК. Заплатена е държавната такса за разглеждане на делото в размер на 15.00 лева. Затова жалбата следва да се разгледа по същество.

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с вх.№2484/30.05.22г., с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. С. ОРЛ., ЕГН **********, с.

Глогово, общ. Тетевен, обл. Ловеч, *** за сумите от: 1000.00 лева платена главница по договор за потребителски кредит № 2255526; възнаградителна лихва от 119.84 лева за периода от 31.07.2020г. до 31.12.2020г.; обезщетение за забава в размер на 193.97 лева за периода от 01.08.2020г. до 30.05.2020г. и законната лихва върху главницата от подаване 2 на заявлението (30.05.2020г.) до изплащане на вземането. За периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава, съгласно чл.6 ЗМДВИПОРНС.

В заявлението е посочено, че на 08.07.2020г. между К.С. О., като кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен договор за потребителси кредит № 2255526 за цитираната сума. Заемополучателят се е задължил да върне усвоената главница заедно с уговорената възнаградителна лихва и лихви за забава при условията и сроковете на договора. За обезпечение на кредита кредитополучателят е сключел договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по силата на който търговското дружество се съгласило да отговаря солидарно с кредитополучателя по цитирания договор за потребителски кредит. Отделно от това кредитодателят се е съгласил поръчителят да отговаря солидарно с главния длъжник К. О. Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си да върне кредита, поради което поръчителят платил вместо главния съдлъжник, с оглед сключения договор за поръчителство.

Изложенит са твърдения, че на 23.08.2021г. между поръчителят „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и заявителят „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯТА“ е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), Приложение № 1, с което произтичащите вземанията по договора за поръчителство били прехвърлени на цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви. Твърди се, че с писмо изх. № УПЦ-ПКРС-АТ/2255526/13.09.2021г. длъжникът бил уведомен за извършената цесия.

Въз основа на изложените обстоятелства заявителят счита, че се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор като е платил на другия солидарен длъжник задължението, поради което претендира процесната сума.

Претендира разноски за заповедното производство – държавни такси и юрисконсулско възнаграждение. Моли съда всички книжа до него да се връчват чрез Системата за сигурно електронно връчване, на основание чл.50, ал.5 вр. чл.38, ал.2 ГПК.

С разпореждане № 1113/31.05.2022г. заповедният съд е оставил заявлението без движение като е дал указания на заявителят да посочи по 3 какъв начин уведомлителното писмо за цесията от 13.09.2021г. е получено от длъжника, дали е получено и на коя дата.

В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба с вх.№ 2624/03.06.22г., в която се уточнява, че писмо изх. № УПЦ-П-КРСАТ/2255526/13.09.2021г. е връчено на длъжника чрез „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне от К.О. на 17.09.2021г.

С разпореждане № 1181/07.06.2022г. съдът е отхвърли изцяло подаденото заявление като е приел, че има неравноправни клаузи в договора за поръчителство и се заобикаля чл.33 ЗПК. Установил е, че според чл.4 от приложения договор като условие за предоставяне на кредита било наличието на обезпечение – банкова гаранция или договор за поръчителство. Направил е анализ, че след като е предоставен срок от 10 дни за банкова гаранция, а в деня на сключване на договора е сключен и договор за поръчитество, то това поръчитество е условие за отпускане на кредита. Извел е мотиви, че възнаграждението за предоставяне на поръчитество от просрочието на главните задълженя води до оскъпяване на кредита, което е нарушение на добрите нрави, поради което е обявил нищожността на договора, на основание чл.21, ал.1 ЗПК. Приел е, че възнаграждението по поръчителството е 186.64 лева за срока на действие на договора, което означава, че то е включено като част от общото задължение на потребителя, което е нарушение ан чл.33 ЗПК. РС – Тетевен е приел, че със сключване на договора за поръчителство се заобикаля императивна норма на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство е в тежест на потребителя и е следвало да се включи в ГПР, а не е направено. Като допълнителен аргумент е извел, че не е представен договорът за цесия и е не установено активната легитимация на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно, но на други основания. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Подаденото заявление по чл.410 ГПК касае само сумите по потребителския договор – главница и възнаградителна лихва. Неправилно първоинстанционният съд се е позовал на възнаградителната лихва при договора за поръчителство, тъй като същият не е предмет на търсените суми и 4 не са включени нито пряко, нито косвено във формиране на процесните суми.

По тези съображения доводите в частната жалба са правилни като е посочено, че не е налице неравноправни клаузи и няма заобикаляне на закона.

Неправилно РС – Тетевен е приел, че поръчителството е условие за сключване на договор. Съгласно чл.4 от договора, обезепечението може да се представи чрез поръчителство или банкова гаранция. Кредитополучателят е избрал поръчителство, а не банкова гаранция, поради липсата на такава в момента на кандидатстване и усвояване на кредита, което е от преценката на заемополучателя. Изнвън своите правомощия, първоинстанционният съд е приел, че са налице неравноправни и нищожни клузи, тъй като заповедното производство е едностранно и това нещо не може да се установява в него, а само в общото исково или това по чл.422 ГПК. В това производство може да се обсъжда евентуалното наличие или обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи (В този смисъл Определение по C‑807/19).

Настоящата инстанция намира заявлението за нередовно, а посоченото вземане за неидивидуализирано, поради което следва да се отхвърли изцяло, по съображения, изложени по-долу.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител. А алинеия 2 на същия член, когато договорът е подписан при общи условия, същите са неразделна част от договора и всяка страница се подписна от страните. Нито в предоставения договор за потребителски кредит, нито в общите условия са налице подписите на страните. Съгласно чл.22 ЗПК този договор е недействителен. Освен това не е ясно дали има сключен договор за потребителски кредит, тъй като волеизявлението на страните се удостоверява с техните подписи и чрез косвени доказателства като превеждане на паричната сума или усвояване на кредита. Такива доказателства липсват.

Съдът не може да приложи служебно разпоредбите на ЗПФУР, тъй като нито в договора, нито в общите условията или в завялението по чл.410 ГПК е посочено по какъв начина е сключен договорът за потребителски кредит. От предоставените книжа са налице договорни клаузи за обикновенне електронни подписи, електронно връчване и уводемяване, но не е уговорено по какъв начин е сключен договорът. Ето защо настоящата инстанция приема, че няма налице договор, а съдът следи служебно за спазването на императивни правни норми, каквите са тези по ЗПК (ТР 1/09.12.2013г. по 5 тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК, ВКС).

Съгласно т.4б от от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е преклузивен и за него съдът следи служебно. С изтичането на този срок се погасява самото материално правоотношение. В този смисъл изтичането на посочения срок към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото.

Падежът на главното задължение е на 31.12.2020г., шестмесечния срок изтича на 30.06.2021г. По делото няма доказателства дали „КРЕДИСИМО“ ЕАД е предявил иск против длъжника до 30.06.2021г. Освен това, липсват данни кога поръчителят го е платил, поради което заявлението е нередовно и на това основание. Ако го е платил след 30.06.2021г., то платеното е без правно основание и не възникват правата на удовлетворения кредитор за поръчителя, поради което същият няма вземане към длъжника К.О.. Договорът за цесия е при изначална липса на предмет, което води до единственият възможен извод, че липса материална легитимация като кредитор на заявителя и заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

В обратната хипотеза, ако задължението е платено преди 30.06.2021г. от поръчителя към заемодателя, то искането е неоснователно. В заявлението се твърди, че поръчителят платил задължението на главният длъжник, поради което се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. След като е имал вземане към длъжникът, същият го е прехвърли с договор за цесия на заявителя на 23.08.2021г. Дори да не се знае кога вземането е платено от поръчителя, то ако се приеме, че срокът се брои от 23.08.2021г., то той изтича на 23.02.2022г. Заявлението е подадено на 30.05.2022г. извън преклузията по чл.147, ал.1 ЗЗД.