Решение № 1086 от 12.10.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1086 гр. Велико Търново, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА Т. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20224110100775 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени е иск с правно основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенции на твърдения, че на 19.11.2019г. след претърпян инцидент /падане от стълба/ е приет по спешност в ответната болница с диагноза „счупвания на други части на подбедрицата, закрито“. Допълва, че на 20.11.2019г. е осъществена оперативна интервенция от лекуващия екип, като е извършена открита репозиция на фрактурата и глезената става и фиксация на фрактурата на дисталната фибула с 1/3 тубуларна плака, без вътрешна фиксация на тибия и фибула, след което е поставена гипсова имобилизация. Ищецът сочи, че е изписан от болнично лечение на 26.11.2019г., но състоянието му не се подобрило, като в областта на десния глезен болката не отминавала, имало постоянен оток и не можел да извършва активни движения в дясната глезена става. Уточнява, че поради неполучаване на адекватна помощ от лекуващия лекар се насочил към друго болнично заведение /УМБАЛ „***“ гр. ***/, където установили, че има сублуксация на дясната глезена става. Ищецът твърди, че това наложило извършването на нова оперативна намеса, при която фрактурата била репонирана повторно, като била възстановена дължината на фибулата, която се фиксирала със заключващи плаки и винтове. Ищецът сочи, че причината да се подложи на втора операция е обстоятелството, че при лечението му в ответната болница глезената му става не е наместена, остава в сублуксация, което води до невъзможност да се възстанови функцията на този крайник.

Ищецът допълва, че по негов сигнал е извършена проверка от ИА „Медицински 1 надзор“ в ответната болница, при която е констатирано, че не му е оказана медицинска помощ в пълен обем и че предоставената му е в нарушение на критериите за достатъчност и качество. Ищецът твърди, че в резултат на лошо проведеното лечение от служители на ответника е забавен оздравителния му процес и е претърпял болки и страдания по – големи от обичайните за този вид травми. Сочи, че се е наложило да търпи болки, страдания и физически ограничения от втората операция, която не би била наложителна, при адекватно проведено първоначално лечение от ответника. По изложените съображения ищецът смята, че са налице всички елементи от фактическия състав на гаранционно – обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, поради което ответната болница следва да отговаря за причинените му неимуществени вреди от неправилно проведеното от нейни служители оперативно лечение, при което дясната му глезена става е оставена в сублукация. Предвид на това отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5 000 лв. – частичен иск от общата претенция от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.11.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск, като неоснователен. Не оспорва обстоятелствата, че вследствие на твърдяната от ищеца травма му е поставена сочената диагноза и е опериран от лекари при МОБАЛ.

Ответникът не оспорва фактите по извършване на втората операция и извършените по време на нея медицински интервенции. Оспорва твърдението на ищеца, че причината за извършването на втората операция е неоказана в пълен обем и в нарушение на критериите за достатъчност и качество медицинска помощ от негови служители.

Оспорва и твърденията на ищеца, че след първата операция глезената става не е наместена напълно и остава в сублуксация, както и че не е възстановена дължината на фибулата. Ответникът възразява, че проведеното лечение на ищеца е съобразено с методите на медицинската наука, практика и стандарти и че при него не са допуснати пропуски и нарушения. Ответникът излага, че след образно изследване е установена луксация на дясна глезена става на ищеца, извършено е по спешност наместване на фрактурата чрез вътрешна фиксация и е последвала гипсова имобилизация, както и че постоперативното лечение е протекло гладко. Ответникът оспорва при изписването на пациента на 26.11.2019г. да е била налице сублуксация на дясна глезена става, тъй като същият не се е оплаквал от болки при покой и при движение. Смята, че твърдяната сублуксация може да е получена след дехоспитализацията на ищеца и излага аргументи за това, с оглед времето на проявление на твърдените от ищеца болки и страдания и времето на извършване на новата операция. В тази връзка ответникът твърди, че при извършената от него операция фибулата на дясната глезена става е анатомично наместена, както и че дължината й не е била възстановена при втората операция. В условията на алтернативност ответникът заема становище, че търпените от 2 ищеца болки и страдания след втората операция не дължат изцяло на негови действия.

В тази връзка изтъква, че адекватното лечение при новата операция е изисквало само добавянето на винт към вече поставената плака, а не цялостно подменяне на импланта поставен при първата оперативна намеса. Ответникът смята, че при повторната операция е нарушена нормата на чл. 86 ал. 1 т. 12 ЗЗ, тъй като е приложен по инвазивен метод за лечение, чрез който не са минимизирани болките и страданията.

Отделно от това смята, че повторната корекция е ненавременно извършена, което е довело до удължаване на периода, през който ищеца е търпял болки и страдания.

Поради това ответникът смята, че ако следва да носи отговорност за болките и страданията на ищеца, то същата следва да бъде редуцирана наполовина. Не на последно място ответникът смята, че претендираното обезщетение не отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което размера му следва да е в пъти по – малък от претендирания.

Третото лице – помагач на ответника е депозирало по делото становище, с което оспорва иска като неоснователен и недоказан. Навеждат се доводи за принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, поради неспазване на предписаното му лечение и се възразява, че размера на глобално претендираното обезщетение е прекомерен и несъобразен с понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, че на 19.11.2019г. ищецът е приет по спешност в ответната болница с диагноза „счупвания на други части на подбедрицата, закрито“. При приемането му десният долен крайник бил оточен с палпаторна болезненост, без възможност за активни движения и с нарушена опорно -двигателна функция. На същата дата под спинална анестезия е извършена закрита репозиция /наместване/ на фрактурата без вътрешна фиксация, тибия и фибула и е поставена гипсова имобилизация /оперативен протокол № 396/19.11.2019г./. На следващия ден – 20.11.2019г. отново под спинална анестезия е осъществена оперативна интервенция, при която е извършена открита репозиция на фрактурата и глезената става с вътрешна фиксация на фрактурата на дисталната фибула с 1/3 тубуларна плака /оперативен протокол от 591/20.11.2019г./. Според издадената от ответната болница епикриза ищецът е изписан на 26.11.2019г. в добро общо състояние и с подобрения. Издаден му е болничен лист за общо 38 дни, от които 8 дни болничен режим. От представените от ИА „Медицински надзор“ документи е видно, че извършилите оперативните интервенции на ищеца лекари /д-р ***, д-р *** и д-р Й./ са служители на ответната болница. Според приложеното към тези документи становище на оператора д-р ***, при отстраняване на конците на 15 – я следоперативен ден, ищецът се е оплаквал от болка в областта на операцията, симптом 3 който се срещал практически при всички оперирани пациенти. По сигнал на ищеца е назначена проверка от ИА „Медицински надзор“ и видно от КП от 05.06.2020г. назначената комисия не е констатирала пропуски и нарушения в проведения на същия диагностично – лечебен процес в отделението по травматология и ортопедия /ОТО/ на ответната болница.

От амбулаторни лист № 1388/18.12.2019г. на д-р *** се установява, че е констатиран умерен оток на глезена на ищеца с палпаторни данни за болков синдром проекционно на медиалния малеол, като е дадена препоръка за оперативно лечение. От амбулаторен лист № 248/16.01.2020г. на д-р *** е видно, че ищецът има болка при палпация на десния епикондил и ограничени движения, поради което е насочен към хоспитализация. От епикриза на УМБАЛ „***“ АД гр. ***, история на заболяване № 1629 и КП от извършена проверка от 17.07.2020г. се установява, че на 20.01.2020г. ищецът е постъпил в болничното заведение за оперативно лечение в планов порядък, поради оплаквания за постоянна болка при движение и покой, както и нестабилност при ходене. При приемането му е констатиран оперативен цикаткрикс и изразен оток в областта на дясна глезена става, вкл. силна болезненост при палпация и спонтанно.

След рентгенография са констатирани данни за остеосинтезни средства и сублуксация в дясна глезена става. Предвид данните за последната на 22.01.2020г. е осъществена оперативна интервенция под спиноепидурална анестезия, при която е отстранена плаката поставена при операцията в ответната болница, фрактурата е репонирана повторно, като е възстановена дължината на фибулата и е фиксирана със заключваща плака и винтове, с поставянето на транссиндезмален винт 50 мм. След гладко протекъл следоперативен период ищецът е вертикализиран на 25.01.2020г. и на 27.01.2020г. е изписан с подобрение и препоръки за амбулаторно лечение. От КП от 17.07.2020г. се установява, че назначената от ИА „Медицински надзор“ комисия за допълнителна проверка на случая на ищеца е приела за неточна констатация на комисията отразена в КП от 05.06.2020г. за липсата на установени нарушения при лечението му в ответната болница. На свой ред комисията е приела, че оказаната на ищеца помощ при ответника не е в пълен обем и е в нарушение на критериите за достатъчност и качество. От писмо на ИА „Медицински надзор“ с вх. № 10165/27.06.2022г. е видно, че във връзка с горепосочената проверка няма данни в системата на агенцията да е искано писмено становище от външен експерт, както е посочено в КП от 17.07.2020г.

От епикриза на УМБАЛ „***“ АД гр. *** се установява, че на 28.01.2021г. под анестезия са премахнати поставените при операцията от 22.01.2020г. остеосинтезни средства в дясната глезена става на ищеца.

От заключението на изслушаната колективна СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че полученото от ищеца на 19.11.2019г. травматично увреждане представлява счупване с изкълчване на дясна 4 глезена става. Според вещите лица, въпреки лошото качество на рентгеновите снимки от 21.11.2019г., има данни за недонаместване и неправилна позиция на фрактура – луксацията на дясната глезена става при проведеното оперативно лечение в ответната болница. Налице е ъглова деформация на фибулата /малкопищялната кост/ с ъгъл отворен напред, което скъсява дължината й. Категорични данни за сублуксация /частично изкълчване/ на глезената става се наблюдават при рентгенографиите от 18.12.2019г. от УМБАЛ гр. *** и вещите лица са ги посочили в схема 1 и 2 към заключението си. Според вещите лица неправилната позиция на дясната глезена става в началния стадий е довела до изразен болков синдром, оток и ограничени движения в ставата, а в по – късен стадий би причинило изразена дегенерация /остеоартрит/ на ставата и прогресивен функционален дефицит. Избягването на това порочно положение на ставата и описаните неблагоприятни последици е наложило извършването на повторната операция. При нея е коригирана ъгловата деформация на фибулата и е възстановена дължината й, което наред с остеопоротичните промени, е налагало използването на друг вид метална остеосинтеза. Това е изисквало премахването на първоначалната плака поставена в ответната болница и замяната й с подходяща такава. Според вещите лица поставянето само на допълнителен винт не би довело до подобряване състоянието на ищеца и би било неправилно решение. Въпреки че хипотетично тази интервенция /поставяне на винт/ да е с по – малък обем и да е с неголяма сложност, според вещите лица, интензитета на болките и състоянието на ставата няма да се промени, даже ще се добавят нови такива. Според вещите лица състоянието на глезената става на ищеца след първата операция и етапа от лечебния процес /30 дни след нея/ не са обосновавали необходимостта от спешна коригираща интервенция, а от такава в планов порядък. Сложността на втората операция, поради наличната остеопороза и натрупани фиброзни образувания в ставната цепка е изисквала по задълбочено и добре обосновано планиране. Според вещите лица алгоритмът на поведение и тайминга на оперативните намеси извършени в ответната болница е адекватен и съответства на медицинските стандарти, но недобрата оценка на мекотъканните увреди и непълното им лечение, най – вероятно са довели до настъпване на последващите усложнения. Липсва качествена рентгенография по време и след операцията, както и на контролна такава, която да дава възможност за правилна оценка на състоянието и избягване на неблагоприятните последици. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че видимите находки от рентгеновите снимки от гр.