Решение № 1806 от 17.07.2026, Административен съд - Добрич
- Съд
- Административен съд - Добрич
- Дело
- Административно дело 299/2026
- Вид
- Решение № 1806
- Подписан
- 17.07.2026
- В сила
- 17.07.2026
- Състав
- Силвия Сандева
Други актове по делото
- Разпореждане № 1083 от 12.05.2026 · Силвия Сандева
- Разпореждане № 1252 от 28.05.2026 · Силвия Сандева
- Определение № 1466 от 16.06.2026 · Силвия Сандева
- Разпореждане № 1879 от 24.07.2026 · Силвия Сандева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178ж, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1806
Добрич, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
При секретар ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ САНДЕВА административно дело № 20267100700299 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на И. Т. П., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Добрич, [жк], вх. А, ет. 2, ап. 6, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-4411-000010/01.05.2026 г., издадена от полицейски инспектор към РДГП Бургас, ГПУ Каварна, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Излагат се доводи за незаконосъобразност на заповедта поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Основните възражения са за несъставомерност на деянието от субективна страна и несъразмерност на мярката. Твърди се, че жалбоподателят не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на МПС поради липса на валидна застраховка „ГО“, като веднага след узнаването на този факт е сключил необходимата застраховка. Иска се отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените разноски.
Ответникът – полицейски инспектор към РДГП Бургас, ГПУ Каварна, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна, тъй като към датата на проверката жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, чиято регистрация е била служебно прекратена поради липса на задължителна застраховка „ГО“. Сочи, че незнанието относно служебно прекратената регистрация не изключва вината, тъй като водачът е имал обективната възможност да провери статуса на автомобила или да прояви заинтересованост относно необходимите документи и състояние на МПС, което управлява.
Добричкият административен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От материалите по административната преписка се установява, че на 01.05.2026 г., около 11:30 ч., в с. Одърци, област Добрич, по [улица], до кметството, в посока гр. Балчик, И. Т. П. е управлявал лек автомобил марка „Пежо 508“ с рег. номер А 1112 НН, негова собственост, като при извършената полицейска проверка е установено, че автомобилът е с прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За резултата от проверката е съставен АУАН № 905495/01.05.2026 г. от полицейски инспектор в ГПУ – Каварна, в който е прието, че е налице виновно извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – лице, което управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В АУАН е отразено изземването на 2 бр. рег. табели и СРМПС, като жалбоподателят го е подписал без възражения.
На същата дата И. Т. П. е депозирал писмени обяснения пред полицейския орган, в които е посочил, че не е бил наясно, че застраховката „Гражданска отговорност“ за процесното МПС е с изтекъл срок на валидност. Никой не го е известявал, че предстои изтичане на срока на застраховката и регистрацията на автомобила е служебно прекратена.
На базата на съставения АУАН е издадена оспорваната в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4411-000010/01.05.2026 г. на полицейски инспектор към РДГП Бургас, ГПУ Каварна, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В мотивите към заповедта са възпроизведени констатациите от АУАН, като поведението на лицето е подведено под хипотезата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Заповедта е връчена на адресата на 02.05.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена в съда на 11.05.2026 г.
Съгласно приложените по делото справки от информационните масиви на МВР, процесният автомобил е собственост на жалбоподателя И. Т. П.. Регистрацията на МПС е прекратена служебно на 08.04.2026 г. в 04, 59 часа, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд, тъй като няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Регистрацията на автомобила е служебно възстановена на 01.05.2026 г., в 13, 49 часа, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Не е спорно между страните, а това се установява и от приложената по делото застрахователна полица, че в същия ден на проверката жалбоподателят е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие една година, считано от 01.05.2026 г. до 30.04.2027 г.
Видно от отговор на Гаранционния фонд, на 13.03.2026 г. до собственика на лекия автомобил е изпратено уведомление с изх. № 014648/08.03.2026 г. по чл. 574, ал. 10 от КЗ под формата на кореспондентска пратка. Липсват доказателства тази пратка да е получена от задълженото лице.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:
Оспорваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия съгласно Заповед № 3282з-7194/17.12.2025 г. на директора на ГД „Гранична полиция“ , в необходимата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване, включително чрез препращане към съдържанието на АУАН, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и неговата цел.
Принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни нарушения по ЗДвП. Предпоставка за издаването на заповед по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП е допуснато от водача на МПС нарушение по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.
По делото е безспорно, че процесната ПАМ е наложена за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. За да е осъществен съставът на това нарушение, е необходимо не само лицето да е управлявало моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация, но и да е съзнавало, че управлява нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната страна на деянието. Едва след момента на узнаването на този факт собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици, като узнаването подлежи на доказване с всички доказателствени средства.
В случая не са налице каквито и да е доказателства за това. Действително след законовите изменения от м. септември 2025 г. е отменено задължението на органите на полицията да уведомят собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, но не е отпаднало задължението на информационния център към Гаранционния фонд за уведомяване на собственика за липсата на валидна застраховка по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. С това уведомление се дава 14-дневен срок за представяне на доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като при непредставянето им Гаранционният фонд уведомява органите на МВР да прекратят регистрацията на превозното средство съгласно чл. 574, ал. 11 от КЗ. В приложените по делото справки от информационните масиви на МВР и Гаранционния фонд не се съдържат данни за надлежното провеждане на процедурата по чл. 574, ал. 10 от КЗ. Процесният автомобил е бил с поставени регистрационни номера, поради което и при липсата на други годни доказателства не може да се приеме, че към момента на проверката собственикът е знаел за служебно прекратената регистрация и поведението му съставлява съставомерно деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. С оглед на това съдът намира, че не са били налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП и обжалваната ЗППАМ е издадена в противоречие с процесуалните изисквания и материалния закон.
Неоснователно е твърдението на ответника, че незнанието относно служебно прекратената регистрация не изключва вината, тъй като водачът е имал обективната възможност да провери статуса на автомобила. Информацията относно дерегистрацията на МПС не е публично достъпна и собственикът фактически няма как да разбере кога точно е прекратена служебно регистрацията. Следователно жалбоподателят не е разполагал с възможност да знае или да предполага за прекратената регистрация на процесния автомобил, още по-малко за точната дата, на която това е станало.
Оспорваната заповед не съответства и на целта на закона. Принудителните административни мерки по ЗДвП са форма на държавна принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. С прилагането им се цели осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията, но в рамките на съразмерността по чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК. От доказателствата по делото е видно, че още в деня на проверката жалбоподателят е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и регистрацията на автомобила му е служебно възстановена, при което е преустановено противоправното деяние. Следователно целите на закона са постигнати и действието на процесната мярка занапред придобива недопустим санкционен характер, несъвместим с нейните превантивни и преустановителни функции. Липсата на обоснована необходимост от ограничението води до непропорционални последици за адресата и прави прекомерна принудата.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
При този изход на спора и в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на общо 255, 11 евро, включващи платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И. Т. П., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Добрич, [жк], вх. А, ет. 2, ап. 6, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4411-000010/01.05.2026 г., издадена от полицейски инспектор към РДГП Бургас, ГПУ Каварна.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ да заплати на И. Т. П., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Добрич, [жк], вх. А, ет. 2, ап. 6, сумата от 255, 11 евро (двеста петдесет и пет евро и единадесет евроцента), съставляваща сторени разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�