Протокол № 1823 от 29.11.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1823 гр. Варна, 29.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100502096 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 15:20 часа се явиха:

Въззивникът В. К. С., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично, представлява се от адв. Д. Ч., редовно упълномощена и прието от съда отпреди.

Въззиваемата С. В. Г., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, се явява лично, представлява се от адв. Ю. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „С.П.“ – Варна, редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не изпращат представител.

Вещите лица Т. К. А. и Н. И. С., редовно призовани, се явяват лично.

АДВ.Ч.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът докладва постъпило в срока по чл.199 от ГПК писмено заключение с вх.

№29229/18.11.2024г. по допуснатата съдебно психологично – психиатрична експертиза от вещите лица: д-р Т. А. и клиничен психолог Н. С..

АДВ.Ч.: Моля да пристъпим към изслушване на вещите лица.

АДВ.Г.: Да изслушаме вещите лица.

Т. К. А.: 65г., българка, бълг.гражданка, висше образование, разведена. Без родство и дела със страните по делото. Обещавам да дам вярно заключение.

Предупредена съм за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържам представеното заключение.

Н. И. С.: 72г., клиничен психолог, българка, бълг.гражданка, висше образование.

Без родство и дела със страните по делото. Обещавам да дам вярно заключение.

Предупредена съм за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържам представеното заключение по представената експертиза.

АДВ.Ч.: Какви са мерките за преодоляване на отчуждението, които ще препоръчат вещите лица? Ще препоръчат ли някакви мерки, какви са те, ако е работа с психолог, могат ли да посочат подходящо лице в гр.В., което е запозната с отчуждаването, процесите които протичат? В този аспект ми е въпроса.

В.Л.А.: То е отговорено подробно на целия въпрос за етапите на условията, които касаят постигане на целта за промяна в състоянието. Първо, двамата родители трябва да са единомислещи по този въпрос и да осъществяват действително диалогична връзка между тях. Те поддържат някакъв контакт, но той не е диалогичен и това зависи и от двамата. Виждайки тази спокойна комуникация между родителите си това би било основа В. да промени и отношението си към баща си. Гледащият родител – г-жа Г. като родител, при който основно е детето и комуникира основно с нея е необходимо да положи допълнителни усилия. Тя полага, това не се оспорва, да успее да убеди В. въпреки, че той е във възраст, която трудно приема външни послания, препоръки по - точно, т.к. ние описахме едно състояние, което е характерно и за пубертета, а не само за отчуждението към бащата. Характерно поведение в 2 пубертетната възраст, проявата на независимост, противопоставя се на някакви норми въпреки, че детето е с безпроблемно поведение в другите сфери. Така, че това дете би трябвало да бъде мотивирано, като съответно е необходимо да участва и психолог допълнително въпреки, че той посещава психотерапевт. Това е колега – д-р Ж. В., която е психиатър и работи, като психотерапевт. За бащата, бащата има желание, но би трябвало да положи по - голяма пластичност, защото той се опитва да влезе в някакъв ритъм на срещи, но може би трябва да направи и нещо повече, защото е загубил доверието на това дете.

СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: С няколко думи можете ли да отправите някаква препоръка, какво е това „в повече“?

В.Л.А.: Например със съдействието на майката би трябвало да се разберат за някакви общи срещи, които обаче действително да се реализират. Ако е необходимо в присъствието на психолог, както казахме. Ако трябва пак да се върнат към социалните в центъра за обществена подкрепа в А., където са започнали. Настина положението е сериозно. Има тежко отчуждение и вече не става въпрос просто за едно дете, което гледащият родител може да направлява, напротив вече става въпрос за една самостоятелна личност, юноша, който има собствено мнение. Той има изграден един определен начина на мислене. Има определено отношение към баща си и това нещо за да може да се промени изисква изключително много усилия. Ние сме ги написали.

Добре е да посещават фамилен терапевт независимо, че са разделени родителите.

Фамилната терапия да се прилага за тримата заедно.

В.Л.С.: Може би на един по – нататъшен етап, когато детето преодолее този негативизъм и дистанцираност към бащата ... Между другото наистина му е необходима помощ, но ние виждаме като нужна помощ от двамата родители. Първата задача е родителите малко да уравновесят собствените си отношения що се касае до вземането на решения и отношение към сина си. Техните отношения и конфликт нека да останат настрани. Що се касае за В., що се касае до това как те ще покажат емоционалност, съпричастност, единомислие по даден проблем в пубертета или ежедневен, житейски проблем макар, че бащата е далече те трябва да имат изградено еднакво мислене и да не си противоречат за нещата, които касаят детето. Това е нещото, което да се надяваме, че може да обърне нещата, т.е. техните конфликти да се преодолеят. Да преодолеят тази част от конфликта, която пречи те да бъдат единомислещи и действащи родители. Гледащият родител доста може да помогне тук, т.к. В. е при него. Емоционална връзка, емпатичност е изградил с майка си. Тя го е гледала, тя е ежедневно при него, но необходимо е да се положат известни усилия, 3 тази емпатичност да бъде изградена доколкото може с бащата, защото той е по – далеч.

Контактите трябва да са по – чести.

В.Л. А.: Тези усилия родителите могат да ги положат. На този етап сякаш те не са в състояние да го направят, но причината е че самите те имат нужда от психологична помощ. Майката е изключително емоционално натоварена. Има промяна в състоянието й спрямо предходната експертиза, т.к. ние изследвахме родителите естествено за да можем да видим цялата ситуация и това е обяснено, т.к. тя се нагърбва с много голяма отговорност и целият този стрес й се отразява. В един момент тя дори да иска нещо да направи, тя не е в състояние, защото среща съпротива. Така, че самата тя има нужда от индивидуална помощ. Бащата има други проблеми, които са от друго естество, и които също трябва да преодолее. Така, че общият път преминава през индивидуална терапия по отношение на двамата родители, индивидуалната терапия на детето и накрая една фамилна терапия. Много труд и усилия са нужни, обаче крайната ситуация каквато е в момента, която е много тежка би трябвало наистина да се преодолее.

В.Л. С.: В. трябва да ги вижда тези неща. Трябва да ги вижда и да усеща тези усилия на родителите, което значи пред него все пак трябва да се представи това тяхно желание да изградят благоприятни взаимоотношения като бивши партньори, а него го интересуват делата им, като негови родители. Иначе, това дете обратно развитие много трудно ще направи. Той е точно в пубертета, с претенции вече както казахме в началото за самостоятелност, за възможност да взема някакви решения, да има мнение по въпросите и това затруднява.

АДВ.Ч.: Аз нямам повече въпроси към вещите лица.

АДВ. Г.: Спомняте ли си вашите препоръки в предходната експертиза, които дадохте към бащата да посещава психотерапевт, спомняте ли си го това нещо?

Установихте ли досега дали бащата е посещавал психотерапевт, защото майката и детето казахме, че ходят при д-р В.?

СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: Разбрахте ли, знаете ли дали е посещавал бащата психолог, терапевт?

В.Л.С.: Не сме разбрали. Имаше нещо споменато.

В.Л.А.: Имаше нещо споменато, но това не мисля, че беше към настоящия момент, а в миналото. Това, което ни е представено от г-жа Г., че ако не се лъжа само В. посещава доктор В..

4

ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Не е вярно, ние говорихме. Аз и детето от септември 2019г. посещаваме доктор Ж. В., която активно работи с детето, имали сме сеанси плюс допълнително тази година, имам няколко срещи с доктор М.. Говорихме по време и на вашата среща.

В.Л.С.: Разбрахме, че те са работили и че имат благоприятно влияние.

ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Доктор Ж. В. е психиатър- психотерапевт. От септември 2019г. В. регулярно се среща с нея, последната година и дори след срещата с вещите лица имаше разговор с нея. Аз също я посещавам, с нея съм правила многократни, многобройни в годините разговори, консултации, а през май месец предложих на бащата да се срещнем с доктор К.. Той отказа, аз имам и с нея допълнително провеждани срещи.

ВЪЗЗИВНИКЪТ С.: Аз тогава съобщих на доктор А.. Аз контактувам с психолог в С., Л.С. се казва. Имал съм доста онлайн сесии с него, включително и съм участвал в терапевтични групи, така наречените „семейни консултации“ - два пъти.

АДВ.Г.: Кажете как се е отразило на В. обстоятелството, че бащата заминава от България без да се срещне с него, без да го информира за повода, по който го изоставя? Кажете този факт, че на детето не е споделено от бащата къде, как и защо заминава, най – важното отразява ли се и в момента на отношението на детето към бащата?

В.Л. С.: В един момент, когато детето разбира е било малко. Десет годишно ли е било тогава?

ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Беше някъде 7-8 годишен.

В.Л.С.: Няма значение. На едно малко дете трябва да му бъде обяснено наистина. Това, че бащата заминава веднага, наистина е трябвало да се обади по телефона или този ангажимент да го поеме гледащият родител, защото гледащият родител всъщност знае за заминаването и би могъл да помогне на детето.

АДВ. Г.: Искам да Ви попитам гледащият родител ли трябва да уведоми детето за промяна в сексуалната ориентация на бащата, гледащият родител или този, който е променил сексуалната си ориентация?

5

В.Л.А.: Действително този факт не е коментиран при раздялата. Бащата твърди, че е нямал контакт, а детето твърди, че е имал възможност за контакт. Бащата твърди, че е бил блокиран. Ние не можем да установим каква е истината, но така или иначе не са осъществявали връзка продължително време. Ние сме го написали в обсъждането.

Той многократно набляга на този факт. Това е като една психотравма, която е в неговото съзнание и от там започва всъщност цялата обида на детето, усещането за неглижиране.

СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: Искате да кажете, че детето е наясно с противоречията между родителите?

АДВ.Г.: Извинявайте, какви противоречия между родителите. Възразявам срещу това нещо. Възразявам срещу това преформулиране на въпроса. Противоречията между родителите според мен са само по отношение на отношението на бащата към детето. Това е единственото противоречие. Вие зададохте този въпрос и аз за това казвам, че възразявам срещу вашия въпрос. Аз промених въпроса си и го зададох вече по отношение на вещите лица за периода, който те са изследвали, за последните две три години. Зададох този въпрос: продължава ли този въпрос да не бъде ясен на детето за сексуалната ориентация на бащата?

СЪДЪТ отправя въпрос към вещите лица: Това изследвано ли е от вещите лица?

В.Л.А.: Това е много чувствителна тема и въпросът беше дали детето е наясно.