Определение № 22368 от 17.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22368 гр. София, 17.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110111674 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Раздел III „Разглеждане на делото“, „Подготовка на делото в закрито заседание“ - чл. 140, вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Ф. Ш., ЕГН **********, „Първа Инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 6114,21 евро - представляваща главница, сбор от три неразрешени платежни операции, извършени на 03.05.2025 г. със средства на ищеца по разплащателна сметка с IBAN BG86FINV91501003761271, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 28.04.2026 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 719,89 евро – мораторна лихва, текла върху главницата за периода от 06.05.2025 г. до 21.04.2026 г.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде допусната поисканата от ищеца съдебно-счетоводна, защото това доказателствено искане се явява допустимо, относимо и необходимо за изясняване на спора от фактическа страна.

1

Ответникът „Първа Инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 чрез юрк. Каракетукова с пълномощно е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Ответната страна е сезирала съда с доказателствени искания – назначаване на съдебно-техническа експертиза, като съдът преценява това искане за срочно заявено, относимо и в тази връзка допустимо. Същото се явява и основателно, доколкото отговорите на поставените въпроси от ответника ще допринесат за изясняване на фактите по спора.

Ответникът не е приложил към отговора си описано под номер 1 писмено доказателство – основни препоръки за повишаване на сигурността при работа с електронно банкиране и мобилното приложение на ПИБ АД.

Ответната страна релевира претенция за спиране на настоящото производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК с оглед наличието на друг висящ между страните спор пред СРС – именно гр.д. 11675/2026 г. по описа на СРС. Съдът намира искането за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК за неоснователно. Макар наистина, след служебна справка, настоящият съдебен състав да се увери, че между същите страни е налице друго висящо производство с предявен иск отново с правно основание чл. 75 ЗПУПС, предмет на двете дела са различни платежни операции, основани на различни фактически обстоятелства. Поради това решението по другото дело не е от значение за установяването на релевантните за настоящия спор факти и не обуславя изхода му. Не е налице отношение на преюдициалност, тъй като съдът може самостоятелно да установи всички факти, относими към предмета на настоящото производство, без да е необходимо предварително произнасяне по другия спор. Самото наличие на висящо дело между същите страни не съставлява основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Ето защо искането за спиране следва да бъде оставено без уважение.

Съдът приема още, че не са налице и предпоставките на чл. 213 ГПК , за съединяване на делата (визира се настоящото и гр.д. 11675/2026 г. по описа на СРС), противно на разбирането на ответника. Това е така, тъй като макар да е налице идентичност на страните, липсва п ъ л н о тъждество или такъв идентитет между предметите на двете производства, който да обосновава процесуална икономия чрез общо разглеждане. Двете дела касаят различни самостоятелни вземания (различни транзакции с различни бенефициенти по тях), поради което съединяването им би затруднило, а не би улеснило 2 изясняването на спора. При тези мотиви искането по чл. 213 от ГПК също следва да бъде оставено без уважение.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, а и доколкото изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на настоящото дело по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъединяване към настоящото производство на гр.д. 11675/2026 г. на СРС, 65 състав по реда на чл. 213 от ГПК.

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявени са от А. Ф. Ш., ЕГН **********, „Първа Инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 6114,21 евро - представляваща главница, сбор от три неразрешени платежни операции, извършени на 03.05.2025 г. със средства на ищеца по разплащателна сметка с IBAN BG86FINV91501003761271, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 28.04.2026 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 719,89 евро – мораторна лихва, текла върху главницата за периода от 06.05.2025 г. до 21.04.2026 г.

3

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права при твърденията, че се намира в облигационни отношения с ответната банка, като има открита там сметка с IBAN BG86FINV91501003761271. Тези отношения между страните произтичали въз основа на сключен между тях договор от 04.12.2008 г. в град Дулово, България. По сметката е предоставена дебитна карта и електронно банкиране. Продължава, че от същата сметка през 2025 г. и по-точно на 03.05.2025 г. били извършени 3 неразрешени транзакции към външни и непознати за ищеца контрагенти, с които ищецът нямал никакви взаимоотношения – същите на обща стойност от 61140,221 евро, за които платежни операции ищецът не е дал своето разрешение. Подчертава, че две от операциите са извършени в един и същи ден, час, минута и дори секунда:

03.05.2025 г. – точно в 13:32:03 часа: към MRCR – Mercuryo – сума в размер на 1695,22 евро; към MEDIA MARKET ONLINE – EL PRAT DE L за сума в размер на 3238,76 евро и третият превод, извършен на 03.05.2025 г. в 15:32:03 часа към COLABIUM EOOD-SOFIA в размер на 1278,23 евро. Имало опит и за извършване на четвърта транзакция в 13:32:03 часа, но тя била неуспешна.

Отделно, имало и други три транзакции, които били на стойност 24 000 лв.

Ищецът узнал за тези движения по сметката му на 03.05.2025 г. вечерта от получени кратки съобщения в 21:35 часа и в 21:36 часа, с които го уведомявали, че е извършил разпореждане със свои средства на посочените стойности. Подчертава, че съобщенията му били пратени вечерта, а транзакциите били от по-рано през деня. Тоест нямало никакви съобщения, адресирани до ищеца към момента или непосредствено преди извършването на разплащанията към съответните непознати за ищеца трети лица. Опитвал се да се свърже с банката, но не успявал и на 04.05.2025 г. опитал да провери наличността по сметката на банкомат, но явно картата била отчетена като проблемна, била задържана заради това. Според ищеца това е индиция, че самата система е засякла някаква нередност при оперирането с парите на ищеца. Позовава се на чл. 78, чл. 80, ал. 4, чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС. При така изложените фактически обстоятелства, счита, че претенциите са основателни и като такива съдът следва да ги уважи. Претендира разноски.

Ответникът срочно е подал отговор на исковата молба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на всички искови претенции, при 4 следните доводи. Признава се, че е сключен договор за за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги от 04.12.2008 г. с IBAN BG86FINV91501003761271. Не оспорва още факта, че на 03.05.2025 г. с карта VISA DEBIT 437851 ****** 6233 от банковата сметка на А. Ф. Ш. с IBAN BG86FINV91501003761271 са извършени три платежни операции. Възразява обаче срещу твърдението, че тези три процесни операции не са били разрешени от ищеца. На първо място твърди, че операциите са извършени с процесната дигитализирана дебитна карта, издадена към сметката на ищеца, и водена на негово име, след като е получена заявка за активиране на ново мобилно приложение „My Fibank” с вграден софтуерен Token и коректно въведени средства за достъп и идентификация. Ответникът сочи, че ищецът надлежно се е идентифицирал пред банката и е изпълнил последователно и в хронологичен порядък описана поредица от действия, нужни за реализирани на услугата. На 03.05.2025 г. в 11:47 часа е активирано ново мобилно приложение на „My Fibank”, за което отново до ищеца е изпратено съобщение, с което го уведомява за успешната нова регистрация на приложението, ведно с предупреждение, че ако ищецът не се разпознава като автор на това действие, следва да подходи като блокира до момента извършените действия, достъпвайки на линк със сочен адрес, от лични профил на ищеца.

Съобщението е изпратено до телефонен номер + 359897564014, собствен на ищеца и в банката не е получено известие, опровергаващо авторството на действията по създаване на ново приложение „My Fibank”. Отделно банкава изпратила „push” известия до регистрираното устройство с мобилно приложение с информация за активацията, както и, че има заявка за плащане.

Уточнява, че всяко от тези известия съдържа подробна информация за съответния търгове, както и дължима сума за плащане. Едва след успешно потвърждение от страна на клиента чрез биометрични данни, сумите са били успешно активирани. Отделно от тези известия, ищецът е получил и текстови съобщения, видно от които при неразпознаване на описаните в текста действия, ищецът е следвало да подходи по указания от банката ред, но последното не само не било сторено, но нямало и никакви други индикации за липса на автентичност. За активация на ново мобилно приложение е нужно знанието на потребителско име на ищеца, парола /известна само нему/, достъп до неговия личен мобилен телефонен номер и предоставяне на получения чрез SMS съобщение електронен код за активация. Процесът, реализиран от 5 ответната банка е в съответствие с чл. 100 от ЗПУПС, при спазване на процес от стъпки, който изисква задълбочено установяване на идентичността на клиента. На второ място, ответникът се позовава на наличие на груба небрежност у ищеца, с която евентуално са изпълнени всички действия по потвърждаване на действията, които се твърди, че не изхождат от него – арг. от чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС. Поддържа, че процесните операции са точно регистрирани в системата, осчетоводени са, и не са засегнати от техническа или друг вид недостатък в услугата. Сочи, че банката е била длъжна да извърши поисканите операции, след като те са били разрешени, наредени от ищеца, и след като успешно удостоверени от клиента с оглед идентичността на последния, чрез прилагане на двуфакторна идентификация. При тези доводи, предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Претендира разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .

3. Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – с оглед твърденията на ответника и в светлината на чл. 153 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните факти и обстоятелства по делото: между страните е сключен валиден договор за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги от 04.12.2008 г. с IBAN BG86FINV91501003761271; както и че на 03.05.2025 г. с карта VISA DEBIT 437851 ****** 6233 от банковата сметка на А. Ф. Ш. с IBAN BG86FINV91501003761271 са извършени три платежни операции.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК: