Определение № 1174 от 12.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1174 гр. София, 08.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20231000601466 по описа за 2023 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. ИВАНКА ШКОДРОВА

2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

След като съобразно чл. 440, ал. 2, изр. 1-во от НПК разгледа по реда на глава двадесет и втора от НПК докладваното от съдия Георгиева ВЧНД № 1466 по описа за 2023 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокол № 5518 за открито съдебно заседание на 23.11.2023 г. по ЧНД № 6011/2023 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 6-ти първоинстанционен състав, е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване (УПО) на осъдения Б. М. М. с ЕГН **********, тъй като съдът е приел, че не се налице безспорни доказателства за поправянето му, поради което не са постигнати целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.

Определението е обжалвано, в срок, от защитника на осъдения, с искане за отмяната му и за допускане на УПО, по изложените от защитника пред първоинстанционния съд съображения: изтърпяна е значителна част от наказанието; налице е примерно поведение на осъдения – което е доказателство за поправянето му; осъденият е награждаван неколкократно, а двете му наказания са едното за нарушение, което „не е някаква житейска драма“, а другото - за „някаква невероятна глупост“; осъденият е участвал в различни програми и дейности; въпреки липсата на снижаване на стойността на риска от рецидив, той е с ниска стойност – 38 точки; за оставащият остатък от около три месеца лишаване от свобода, ако осъденият не е бил коригиран, то той няма как да бъде коригиран от администрацията на затвора.

1

След като провери делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

Последното осъждане на Б. М. е на една година и шест месеца лишаване от свобода с влязла в сила на 01.02.2021 г. присъда за извършено през 2018 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Преди изтърпяваната в момента присъда М. е бил осъждан с влизали в сила от 2014 г. до 2019 г. общо седем присъди за общо 11 престъпления, във връзка с които първоначално е било отлагано по реда на чл. 66 от НК изтърпяването на налаганите му (включително по реда на чл. 23 от НК) наказания лишаване от свобода (по четири от присъдите), но с последната присъда е приведено в изпълнение наложеното по реда на чл. 25 от НК найтежко наказание.

Б. М. е постъпил първоначално в затвора на 16.09.2020 г. - за изтърпяване на найтежкото наказание, наложено по реда на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, а от 12.12.2022 г. изтърпява наказанието лишаване от свобода за една година и шест месеца по последната присъда, във връзка с което е молбата за УПО.

Обобщаващото становище на затворническата администрация във връзка с молбата на осъдения за УПО е, че стойността на риска от повторение на престъпното поведение – 38 точки, е средна, като е останала непроменена от постъпването на осъдения в затвора досега, а рискът от вреди за обществото също е в средна стойност и все още не са преодолени дефицитите в проблемните зони (ЧНД, л. 7).

Според актуалния доклад за осъдения от 29.09.2023 г. (ЧНД, л. 9-12):

Стойността на риска от повторение на престъпното му поведение в момента е 38 точки, колкото е била и при постъпването му в затвора и колкото е определена при първоначалния доклад от 04.10.2020 г. Тази стойност е в диапазона, определян като ниски стойности.

Стойността на риска от вреди за обществото е средна.

Налице са проблемни зони при осъдения: настоящо правонарушение (не приема вината за сегашното деяние, според него е резултат на странно стечение на обстоятелствата и манипулация); отношение към правонарушението (формално приема деянието и не разбира мотивите за престъпното си поведение, не приема присъдата за справедлива и не разпознава факторите, допринесли за извършване на престъплението, не зачита и не признава правата на другите); умения за мислене (не разпознава проблемите си, което води до липса на способност за тяхното решаване, не осъзнава последствията от собствените си действия).

Осъденият е бил наказван два пъти – на 16.09.2022 г. и на 04.05.2023 г.

Осъденият е бил освободен на 16.09.2022 г. от изпълняваната от него длъжност „работник охрана и ППЗ“ – поради неизпълнение на задълженията, отклонение от работното място, конфликти на работното място, дисциплинарно нарушение и наказания, сочещи на отрицателно отношение към труда. Започнал е отново работа на 13.01.2023 г.

Според последната актуална справка, към 23.11.2023 г. осъденият М. е изтърпял фактически 11 месеца и 11 дни и е имал остатък за изтърпяване – три месеца и един ден (ЧНД, л. 29).

Изложеното дотук обуславя следните изводи:

За престоя му в затвор – от 2020 г. досега, при осъдения няма снижаване на стойността на риска от повторение на престъпното поведение, който, макар и определим като нисък (38 точки), поради непроменеността му сочи на липса на съответна положителна промяна в личността на дееца и отношението му към спазването на закона. Към осъдения е било подхождано многократно със снизхождение при определяне на наказанията му и при отлагането под условие на изтърпяването на лишаването от свобода. Рискът от вреди за обществото – предвид естеството на последното престъпление, е среден. Без значение как 2 защитникът определя повода за двете дисциплинарни наказания на осъдения, те са факт.

Демонстрирано е отрицателно отношение към труда, което е един от основните показатели за наличието на устойчива нагласа за законосъобразно поведение. Действията на затворническата администрация по подпомагане на поправителния процес са фактор, подкрепящ действието на основния поправителен фактор – самото наказание, налагано на дееца; поради това въззивният състав намира за изцяло необосновано възражението на защитника, че краткият оставащ срок от лишаването от свобода няма да е достатъчен на затворническата администрация да превъзпита и поправи осъдения – тъй като този процес трябва да е вътрешен за личността на осъдения и да е задвижен от наложеното му наказание, а действията на затворническата администпрация имат подпомагащо значение. Предвид това липсват доказателства за поправянето на дееца, което е първото поставено от чл. 70, ал. 1 от НК условие за допускане на УПО.

В заключение: Обжалваното определение е съобразено с данните по делото (обосновано) и с изискванията на закона (законосъобразно), т.е. – изцяло правилно, а подадената срещу него жалба е неоснователна.

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокол № 5518 за открито съдебно заседание на 23.11.2023 г. по ЧНД № 6011/2023 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 6-ти първоинстанционен състав, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване (УПО) на осъдения Б. М. М. с ЕГН **********.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3