Решение № 227 от 19.11.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №200

№ 227 гр. С., 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20241870100667 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т.С.” ЕАД, гр. С., е предявило срещу В. И. И., с постоянен адрес в гр. С. и настоящ адрес в с. Г., Община С., искове за установяване на съществуването на свои вземания срещу ответника в общ размер 90,54 лв., от които: главница в размер 70,01 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от м. май 2020 г. до м. октомври 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к. „Л.”, бл. , ет. , ап. , инсталация 4000403163, за който ответникът е абонат на ищеца с абонатен номер 443784, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.2.2024 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение пред РС – С., по което след приемането му по подсъдност в РС – С. е образувано ч. гр. д. № 432/2024 г. по описа на този съд, до окончателното й изплащане и мораторна лихва за забава в размер 20,53 лв., дължима за периода от 15.8.2021 г. до 12.2.2024 г. върху горепосочената главница. Твърдения за обстоятелствата, на които се основават исковете, са подробно изложени в исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, към който е приложил платежен документ за внесена сума в размер 1

145,88 лв., включваща главница, лихви и разноски и моли за прекратяване на производството по делото.

В писмена молба, постъпила в съда преди насроченото открито съдебно заседание, юрк. Г.И. – пълномощник на ищеца, заявява, че признава пълното погасяване на процесните вземания чрез плащане от страна на ответника на сумата 145,88 лв.

В писмено становище, постъпило в съда преди насроченото открито съдебно заседание, адв. Д.З. – пълномощник на ответника, заявява, че поддържа представения отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.

1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са допустими с оглед развитието на заповедното производство по приложеното ч. гр. д. № 432/2024 г. по описа на РС – С..

Исковете са неоснователни.

Страните не спорят, че на 12.9.2024 г. ответникът е платил по сметка на ищеца сумата 145,88 лв. и че с плащането на тази сума част от нея в размер 95,88 лв. напълно погасява процесните вземания на ищеца срещу ответника за главница в размер 70,01 лв., за мораторна лихва върху главницата в размер 20,53 лв., дължима за периода от 15.8.2021 г. до 12.2.2024 г., както и за законна лихва върху главницата за период от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (на 26.2.2024 г. пред С.Р.С) до окончателното й изплащане (на 12.9.2024 г.). Последното вземане не е определено в исковата молба по размер и период, но с извършване на плащане на главницата на определена дата се определя крайният момент на периода, за който то се дължи. И без на съда да са необходими специални знания, с помощта на автоматизирана електронна система за изчисляване на законна лихва (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) размерът на това вземане за периода от 26.2.2024 г. до 12.2.2024 г. е 5,34 лв. Погасяването на посочените вземания на ищеца в общ размер 95,88 лв. чрез плащане от страна на ответника е извършено след предявяване на исковете, то следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК и обуславя тяхната неоснователност, поради което исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени.

2

По разноските:

Независимо от отхвърлянето на исковете ответникът е дал повод за завеждане на делото. Затова в съответствие с т. 12 от съобразителната част и диспозитива на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът дължи на ищеца разноските, които последният е сторил в заповедното производство по ч. гр. д. № 432/2024 г. по описа на РС – С. и в исковото производство. С оглед разпоредбите на чл. 415, ал. 4 и чл. 422, ал. 1 от ГПК исковото производство е своеобразно продължение на заповедното производство като отговорността за разноски следва да се разпредели според тази тяхна връзка. Общият размер на държавната такса, внесена от ищеца в заповедното производство за разглеждане на заявлението и на държавната такса, довнесена по реда на чл. 415, ал. 4 от ГПК в настоящото исково производство е 50,00 лв. Платената от ответника разлика над общия размер на претендираните вземания (95,88 лв.) до пълния размер на плащането (145,88 лв.) е 50,00 лв., с които ответникът е погасил разноските за държавна такса по исковете в пълния й дължим размер и не следва да бъде осъден за тези разноски. В молба, подадена от пълномощник на ищеца и постъпила по делото на 7.11.2024 г. същият претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, минималният размер на юрисконсултското възнаграждение за настоящото производство, в което е с определен материален интерес, е 100,00 лв. Този размер съответства на конкретната по делото ниска степен на фактическа и правна сложност на заповедното и исковото производство в тяхното единство и на отчетливо ниската конкретна стойност на материалния интерес. Такъв размер е присъден на заявителя – настоящ ищец още в заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 432/2024 г. по описа на РС – С., която не е обжалвана в частта й за разноските. Поради това за исковото производство на ищеца не се следва допълнително юрисконсултско възнаграждение. Размерът на разноските за юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв. не е погасен от ответника чрез плащане и за плащането на тази сума на разноските той следва да бъде осъден с настоящото решение в съответствие с горепосоченото тълкувателно решение.

Воден от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.” № , срещу В. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж. к. „О.К.”, бл. , вх. , ет. , ап. , с настоящ адрес с. Г., Община С., бул. „И.” № и с посочен в исковата молба адрес гр. С., ж. к. „Л.“, бл. , ет. , ап. , искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания на „Т.С.” ЕАД, гр. С. срещу В. И. И. за следните суми: за сумата 70,01 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от м. май 2020 г. до м. октомври 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к. „Л.”, бл. , ет. , ап. , инсталация 4000403163, за който ответникът е абонат на ищеца с абонатен номер 443784, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.2.2024 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение пред С.Р.С, по което след приемането му по подсъдност в РС – С. е образувано ч. гр. д. № 432/2024 г. по описа на този съд, до окончателното й изплащане и за сумата 20,53 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 15.8.2021 г. до 12.2.2024 г. върху горепосочената главница – поради пълно погасяване на тези вземания чрез плащане в хода на настоящото производство.

ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж. к.

„О.К.”, бл. , вх. , ет. , ап. , с настоящ адрес с. Г., Община С., бул. „И.” № и с посочен в исковата молба адрес гр. С., ж. к. „Л.“, бл. , ет. , ап. , да заплати на „Т. – С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.” № , сумата 100,00 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 432/2024 г. по описа на С.Р.С. и в настоящото исково производство, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 432/2024 г. по описа на РС – С..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С.О.С. в двуседмичен срок от връчването на препис.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4