Решение № 2 от 02.01.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Айтос, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. Т.ОВА като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20242110200455 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на В. Р. Р., ЕГН **********, с посочен адрес: ***, действащ чрез адв.С. С. – АК - *** против Наказателно постановление (НП) № 8803 от 27.08.2024 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура“ - гр.София, с което за нарушение на чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от Закона за движение по пътищата (ЗП), във връзка с чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ и чл.7, ал.1, т.3 б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя Р. е наложено наказание глоба в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на наказателно постановление и моли да бъде отменено, като в съдебно заседание не се явява, но чрез процесуалния си представител адв.С. от АК-*** поддържа жалбата. Твърди наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, изразяващи се в погрешно посочване на ЕГН на водачът В.Р. в акта и ожалваното НП, както и липса на териториална компетентност на АНО. Макар че не оспорва верността на отразената в АУАН фактическа обстановка, предвид гореизложените съображения, счита че обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Алтернативно моли за намаляне на наложената глоба в минималния предвиден законов размер. Моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.

Въззиваемата страна Агенция “Пътна инфраструктура“ - гр.София при изпращане на преписката не излага конкретно становище по основателността на жалбата. В съдебно заседание, чрез представителя си юрисконсулт Е. П. се позовава на правилност и 1 законосъобразност на обжалваното постановление, като моли за потвърждаването му.

Представя доказателства и моли за присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.07.2024 г., в 11:23 часа, на път I-6, км 470 в посока *** жалбоподателят В. Р. Р. управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 оси, марка Волво, модел ФХ с рег.№ У3495ВА и полуремарке с 3 оси, с рег.№ У0189ЕК, като в процеса на извършената проверка било установено, че водачът извършва превоз на пшеница.

При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и натоварване по оси на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/5 м. било констатирано следното:

Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на МПС е 14.150 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т. съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата, като превишаването е с 2.650 т.;

При измерено разстояние между осите 1.40 м. сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.450 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т. съгласно чл.7, ал.1, т.3 б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, като превишаването е с 6.450 т., видно от протокол за измерване № 0000062/23.07.2024 г. При така установените параметри актосъставителят достигнал до извод, че ППС е извънгабаритно, като водачът Р. не представил на проверяващия валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на такова ППС.

За констатираното нарушение актосъставителят В. Р. Р. съставил АУАН № 0010073/23.07.2024 г., а в последствие било издадено НП, предмет на обжалване в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от приложените писмени доказателства и от показанията на актосъставителя Т. Н. М. и разпитания по делото свидетел по акта и очевидец на проверката Ю. А. А.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът намира, че следва да бъдат изцяло кредитирани. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е досежно наличие на съществени процесуални нарушение в ход ана 2 адм.наказателната преписка е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.

Обжалваното наказателно постановление и съставения АУАН са издадени от компетентни органи, съгласно Заповед № РД – 11-246/31.03.2022 г. на председателя на управителния съвет на АПИ, Заповед № РД – 11-247/31.03.2022 г. на председателя на управителния съвет на АПИ (които не са отменени), в предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Видно от съдържанието на обжалваното постановление АНО е отразил, че наказанието е във връзка с нарушаване на разпоредба на ЗДвП и чл.7, ал.1, т.3 и 4 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, съгласно която се наказват физически лица, които извършват или нареждат да се извърши движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата. Както в АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя нарушение е подробно описано. Изложени са фактите и обстоятелствата, при които е било извършено, като е отразено, че на посочените дата и час жалбоподателят е извършвал превоз на товари, при управление на съчленено ППС, превишавайки нормите, посочени в раздел втори на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Безспорон е допусната грешка при изписване на една от цифрите на ЕГН на водача В.Р., като вместо правилното „**********“ е вписано в УААН и НП „9005059021“, но същото отбелязване безспорно се дължи на технически пропуск и не по никъкъв начин не поставя под съмнение самоличността на нарушителя, особено при положение, че процесната проверка и съставянето на акта за нарушение са извършени в негово присъствие.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е управлявал съчленено ППС с 5 оси, МПС с две оси - марка „Волво“, модел ФХ с peг.№У 3495ВА и полуремарке с три оси, с рег.№ У 0189 ЕК. От показанията на свидетелите М. и А., и приобщените по делото писмени доказателства, се установява, че ППС е било спряно за проверка и след извършено измерване се констатирало, че е управлявано от жалбоподателя, кат на втората ос на ППС товарът е бил 14.150 тона, при максимално допустимост на 11.500 тона, а на предна ос, 3-4-5 е 30.450 тона, при максимално допустима 24 тона, съгласно Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Видно от показанията на св.Т.М. (актосъставител) и св.Ю. А., пряк очевидец на извършената проверка, самото измерване се е осъществило на място, с електронна везна, като са отчетени и посказани на водачаследните стойности - Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на МПС е 14.150 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т. съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата, като превишаването е с 2.650 т.; При измерено разстояние между осите 1.40 м. сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.450 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т. съгласно 3 чл.7, ал.1, т.3 б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, като превишаването е с 6.450 т., видно от протокол за измерване № 0000062/23.07.2024 г.

По делото са представени писмени доказателства - декларация и сертификат за съответствие на ролетка, за годността на измервателните средства – ролетка, от които се установява, че те са технически изправни, което води до извод, че резултатите от измерването следва да бъдат напълно кредитирани. Следва да се има предвид и факта, че срещу констатациите за съответните размери, жалбоподателят принципно не е направил възражения по време на проверката, което е допълнителна гаранция, че същите са извършени правилно. Нещо повече, самият жалбоподател с декларацията на л.21 от делото (разписка), съставена в момента на проверката, признава за установени параметрите на ППС и обстоятелството, че превозът се извършва от него.

В случая се касае за извършено нарушение по смисъла на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.

С оглед изложеното безспорно по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движение по пътищата . Налице е извършено нарушение, поради което правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН, предвиждаща глоба в размер от 500 до 3 000 лева за ФЛ, извършили нарушения по чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движение по пътищата и на осн. чл.177, ал.3,т.1, предл.3 от ЗДвП, каквото е процесното такова.

Съдът не споделя възраженията за неправилно определен субект на административнонаказателната отговорност. В конкретния случай на установено движение на ППСосово натоварване, надвишаващо допустимите норми, регламентирани в раздер втори на Наредба № 11/03.07.2001г., отговорността за нарушаване на забраната по чл.139, ал.1,.2 ЗДвП, следва да бъде понесена от физическото лице - негов водач. Предвидената в закона глоба цели да обезпечи спазването на въведената забрана, като се ангажира отговорността на всяко физическо лице, което извърши движение на тежки пътни превозни средства с осево натоварване над допустимото. Неизпълнението на това задължение от страна на водача обуславя отговорността му по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което и дадената от административния орган квалификация е законосъобразна.

Настоящият състав приема, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая.

Допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът споделя доводите на АНО изложени в НП, в тази насока.

Съгласно чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП : „ Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството“. Неизпълнението на това задължение от 4 страна на водача обуславя отговорността му по чл.53, ал.1 от ЗП, поради което и дадената от административния орган квалификация е законосъобразна. За извършеното нарушение разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 500,00 лв. до 3000,00 лева. Санкционната норма по вид, правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесния случай и на жалбоподателя е била наложено адм. наказание „глоба“. Относно наказанието, съдът счита, макар с оглед доказаността на нарушението и надлежното му квалифициране, административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е наложил санкцията на нарушителя, но при определяне размера на същата не е съобразил тежестта на нарушението чрез налагане на глобата над законовия минимум.