Решение № 2946 от 27.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2946 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20225330100513 по описа за 2022 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

415 от ГПК, предявен от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от пълномощника си ... Р.... Х.... с който се иска от съда да признае за установено по отношение на Л. А. Й. ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. П....., ул.

„С............, съществуването на вземането на 795,76 лева главница за период от 27.03.2008 г. до 28.07.2020 г. и 289,96 лева мораторна лихва върху главницата за период от 30.06.2008 г. до 30.06.2020 г. Претендира законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Претендира разноски в заповедното производство и направените в производството разноски - съдебно-деловодни и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Ищецът твърди, че за периода от 27.03.2008 г. до 28.07.2020 г. Л. А. Й. е имала задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода.

Съгласно чл. 198 о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).

Твърди, че Л. А. Й. е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка 1 фигурира в базата данни на оператора като потребител с № 0101332869. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Твърди, че ответникът имал качеството потребител на ВиК услуги като наемател на ОП “Ж.........“ и като такъв отговарял за задълженията по партидата.

Твърди, че облигационната връзка между страните възникнала в момента на възникване на наемното правоотношение между Л. А. Й. и ОП “Ж...........“. Отчетът в имота се извършвал съгласно разпоредбата на чл.25 ал.8, чл.23 ал.5 от ОУ на КЕВР, при условията на липсващо измервателно устройство.

Правени били опити за връчване на покана за доброволно плащане, с която ответникът да бъде уведомен за размера на задълженията и начина на плащане, както и последиците от това.

Ответникът Л. А. Й., чрез назначения й о... п.......Л. Г., с отговора на исковата молба заявява, че предявените искове са допустими.

Твърди, че представените с исковата молба извлечения от сметка и описаните фактури включвали период от 27.03.2008 г./ По искова молба, а по извлечения от сметка от 29.04.2008 г./ до 24.06.2019 г.

Твърди, че за периода от 24.06.2019 г. до 27.07.2020 г. изобщо не са представени извлечения от сметки. Вероятно сумите били платени. Моли съда, за този период иска да се отхвърли.

Твърди, че за цялата 2010 г. няма представени извлечения от сметки, но и претендираните суми са погасени по давност.

Моли съда, преди всичко да има предвид, че може да се приеме, че исковата молба е входирана на 30.07.2020 г./3аявлението за издаване Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК./ и всички суми за повече от 3 г. назад са погасени по давност.

В контекста на горното следва, че претендираните суми за периода от 27.03.2008 г. до 30.07.2017 г. са погасени по давност. Тези суми следвало да бъдат отписани като задължение на лицето, което представлява и исковата претенция да се отхвърли.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Пловдив, че заповедта за изпълнение на длъжника е била връчено чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК.

Видно от представеното по делото ч.г.д. № ..........., се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца е претендирал от ответника сума в размер на 795,76 лева за 2 период от 27.03.2008 г. до 28.07.2020 г., както и мораторна лихва към главницата за период от 30.06.2008 г. до 30.06.2020 г. в размер на 289,96 лева, законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.07.2020 г. до окончателното изплащане, разноски в общ размер на 75,00 лева.

От представените по делото в заверени преписи Справка за водомерите на абоната, обобщена справка за задълженията, Справка с опис на всички издадени фактури по делото за процесния период, се установява, че ответникът е потребител на В и К услуги.

По делото е изискана и приложена преписка на ОП“Ж............ от която се установява, че Л.

А. Й. е била наемател на общинско жилище с адрес: гр. П..... ул.“С.........

По делото е прието заключение на вещото лице М. М. от ..........от което се установява, че по счетоводните сметки, дневници и регистри на В и К ЕООД, до датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.07.2020 г. и към датата на проверката на експертизата 07.12.2022 г. не са отразени постъпили плащания за процесния периода за потребена студена вода за обект находящ се на адрес: гр. П........... ул.“С............................. за периода 27.03.2008 г. до 28.07.2020 г.

Установява се, че размерът на главницата за процесния период от 27.03.2008 г. до 28.07.2020 г. е 795,76 лева, а размера на лихвата за забава за периода 30.06.2008 г. до 30.06.2020 г. е 289,96 лева.

Вещото лице е установило, че задълженията на абоната Л. А. Й. за обект находящ се на адрес: гр. П............ ул.“С.............. са редовно осчетоводени по счетоводни сметки, дневници и регистри за посочения период. Процесните фактури са надлежно отразени в счетоводни документи, в Справки – декларации по ЗДДС и приложенията към отчета и баланса на В и К ЕООД – Пловдив.

Установено е, че фактурираното количество потребена вода за процесния период, съответства на количеството отчетена потребена вода определени за един потребител по тарифа при условията на липсващо измервателно устройство.

Прието е допълнително заключение на вещото лице М. М. от ..........съгласно което вещото лице е установило, че за периода 27.03.2008 г. до 28.07.2020 г., съгласно възражението за изтекла погасителна давност, размерът на задължението за главница е 510,54 лева, а размерът на лихвата за забава в резултат на възражението за давност, за периода 30.06.2008 г. до 30.06.2020 г. е 251,32 лева. Останали непогасени по давност били главница в размер на 285,22 лева и лихва в размер на 38,64 лева.

С оглед събраните доказателства, съдът намира, че не се доказа възражението на ответника за неправилно отчитане и фактуриране на задълженията.

Видно от представените по делото доказателства, беше установено, че отчитането в имота е ставало при условията на липсващо измервателно устройство – чл.25 ал.8 т.1 от ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.

Беше установено по надлежният ред, че задълженията на ответника са правилно и 3 законосъобразно фактурирани.

Съдът намира за основателно своевременно направеното от ответника с писмения отговор възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от сумите по предявения иск. Тъй като в случая се касае за периодични плащания, приложима е кратката тригодишна давност по чл. 111 б.“В“ от ЗЗД.

С оглед разпоредбите на чл. 114 ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, следва да се приеме, че в настоящия случай давността е започнала да тече от деня, в който задължението е възникнало, респ. от настъпване на падежа на фактурите.

Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № .............– 30.07.2020 г. /от който момент се счита предявен настоящия иск за съществуване на вземането против ответника съгласно чл. 422 ал. 1 ГПК/, три годишен давностен срок е изтекъл за всички вземания за периода от 01.01.2008 до 18.07.2017 г., т.е. само за периода 17.07.2017 г. до 30.07.2020 г. вземанията не са погасени по давност. В същия период както вече беше казано по-горе, ответника Л. А. Й. е потребител на В и К услуги съобразно представените като доказателства документи за наемане на общинско жилище.

С оглед на горните изводи, искът за главница се явява доказан в своето основание.

За процесния период, размерът който не е погасен по давност за главницата е 285,22 лева, а за лихвата за забава е 38,64 лева.

С оглед на горното съдът намира, че следва да уважи исковата претенция в размер на 285,22 лева за периода 27.03.2008 г. до 28.07.2020 г. за главница, ведно със законна лихва от 30.07.2020 г./датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по .........../, до окончателното изплащане и 38,64 лева за лихва за забава за периода 30.06.2008 г. до 30.06.2020 г., като до пълните претендирани суми в размер на 795,76 лева за главница и 289,96 лева за лихва за забава, следва да отхвърли исковите претенции като погасени по давност и с оглед на това неоснователни и недоказани.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, съдът намира че следва да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направени по делото разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от предявените искове.

Такива са направени в общ размер на 550,00 лева, от които по ч. гр. дело 75,00 лева и по исковото производство 475,00 лева, като съдът е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото производство.

Съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете, и с оглед обстоятелството, че ответника е станал причина за завеждане на исковете, съдът намира, че следва да осъди Л.

А. Й., да заплати на “Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, разноски в размер на 164,06 лева.

С оглед на горното, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. А. Й. ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. П.......... ул. „С.... Л... Г., в качеството й на особен представител, че “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК .................със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от пълномощника си.... Р.... Х................., има вземане спрямо него в размер на 285,22(двеста осемдесет и пет лева и 22 ст.)лева, представляващи главница за периода 27.03.2008 г. до 28.07.2020 г., ведно със законна лихва от 30.07.2020 г./датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № ............., до окончателното изплащане; 38,64(тридесет и осем лева и 64 ст.) лева мораторна лихва за забава върху претендираната главница за периода 30.06.2008 г. до 30.06.2020 г., като до пълните претендирани суми в размер на 795,76 лева за главница и 289,96 лева за лихва за забава, ОТХВЪРЛЯ исковите претенции като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Л. А. Й. ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. П........ ул. „С.... Л....... Г., в качеството й на особен представител, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от пълномощника си .... Р...... Х............. сумата от 164,06(сто шестдесет и четири лева и 06 ст.)лева направени разноски в хода на ч.г.д. № .............. и по настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____п__________________

5